Лингвистика

ЛИНГВИСТИКА, ЕЗИЦИ.

Историческо развитие и школи
Осн. принципи на съвременното езикознание започват да се изясняват още през 19 в. Ян Куртене изгражда първата теория за фонемата. Смята се, че Фердинанд дьо Сосюр е основател на системно-структурния подход и синхронизма в езикознанието.
В първата половина на 20 в. е оформен сбор от много школи, представящи структурното езикознание, което разчленява езика на слоеве, всеки от които се изучава от дадена дисциплина. Едно от основните направления е функционалната лингвистика (Пражки лингвистичен кръжок, В. Матезиус, А. Мартине, Р. Якобсон, княз Н. Трубецкой), която разглежда езиковите явления от гледна точка, на функцията, която изпълняват, без да се пренебрегва смисловата им страна.
Глосемантиката (Копенхагенска школа) разглежда езика като система на „чисти отношения“, без оглед на материалната субстанция.
Трето голямо направление е американският структурализъм, насочен утилитарно в своите езиковедски изследвания — дескриптивна лингвистика (Л. Блумфийлд), генеративна граматика и транформационен анализ (Н. Чомски).
Лондонска лингвистична школа признава за функционално значимо само това, което има формално изразяване.