Луис

КЛАЙВ ЛУИС. Ирландски литературовед, романист и християнски мислител, с дейност осн. през 40-те и 50-те г. на 20 в. Роден в Белфаст, отрано проявява интерес към митологията и литературата. След смъртта на майка си губи християнската си вяра, за да се върне към нея в зрялата си възраст. Постъпва в Оксфордския университет, но скоро отива на фронта и е ранен. След като оздравява, завършва образованието си и преподава в колеж. Заедно с приятелите си Дж. Толкин и Ч.Уилямс, основава кръжок на университетските деятели, наричащи себе си „инклинги“, все повече привличащи и международно внимание със своите творби. Впоследствие Л. става професор по английска литература в университета в Кембридж и член на Британската академия на науките. През последните години от живота си се жени за своя почитателка - поетеса, пристигнала специално от САЩ. Тя обаче се оказва сериозно болна. Въпреки че за няколко години някак чудотворно се стабилизира и са щастливи, Л. остава накрая сам, преминавайки през още една "тъмна нощ за душата". Накрая стига до извода, че "непознатото е по-велико от познатото", т.е. целесъобразно да се вярва в самия Бог, а не в представите ни за Него.
Творчеството на Л. включва литературна критика и поезия, но той си остава по-известен с теологични творби, към които де факто принадлежи и най-известната му поредица от книги за деца "Хрониките на Нарния" (частично филмиран) - алегория за божественото въплъщение Аслан, който под форма на лъв се жертва и възкръсва, за да спаси жителите на замразена от зла магия приказна страна ("Лъвът, вещицата и дрешникът") и също присъства в следващите книги от поредицата по разл. начини. От книгите си за възрастни, в "Обикновено християнство" Л. се опитва да изведе основните принципи на този светоглед, без оглед на различаващите се разклонения; в „Писма на Душевадеца“ - разказва за един дявол, който учи своя подопечен племенник как да изкушава смъртните; в "Проблемът Болка" Л. разсъждава върху евентуалната съвместимост между концепцията за Бога и страданията в този свят.