Медитация

МЕДИТАЦИЯ. Въпреки произхода на думата (от лат. "размишление"), оригиналните текстове и духовните учители обикновено настояват, че това е състояние "над мислите", при което за разлика от концентрацията съзнанието не е съсредоточено върху конкретна мисъл или сетивен обект, а обхваща цялостно реалността. Повечето медитации са статични (самата неподвижност на тялото се счита за важна, докато се постигне вглъбяване) и започват с концентриране (обектите на което са разнообразни), а то с течение на времето спонтанно прераства в М. Т.нар. "динамични медитации" всъщност са встъпителни към действителното медитиране или пък тренират съзнанието да задържа някои от постигнатите ефекти и във всекидневието. М. се счита от повечето мистични традиции, както и от източните екзотерични религии, за основен път към духовно развитие и просветление; редица съвременни психолози и лекари я препоръчват повече като оздравително (регулиращо стреса) мероприятие. Отрицателно отношение към М. показват някои ортодоксални християнски, мохамедански и др. авторитети, при все че и техните уважавани светци под някаква форма са я практикували (всеотдайната молитва в действителност прераства в М.). Но и в действителност М. е възможно да има негативни духовни, социални и здравни последствия, ако не е от подходящия за индивида вид,не е дозирана правилно или не е балансирана с подходящ начин на живот. И докато при екстровертите проблемът е да започват да медитират (те често считат М. за бягство от реалността изобщо, докато тя всъщност е полезно най-вече за тях, за баланс на външната с вътрешната им реалност), при интровертите "залитането" е вероятно да бъде в посока на недобра социална адаптация.