Миларепа

ДЖЕЦЮН МИЛАРЕПА. Популярен и до днес Учител по тибетски будизъм, с дейност в посл. четвърт на 11 и първата третина на 12 в.; поет на станали традиционни песни и балади.
Биографията му е обект на много жизнеописания (вероятно преплетени с митове), а напоследък е и филмирана. Ражда се в богато тибетско семейство, но рано губи баща си и имуществото бива заграбено от чичо му, който се отнася жестоко към него, майка му и сестра му. Казва се, че М. по настояване на майака си му отмъстил, като чрез магия предизиква бури срещу жилищата и посевите на рода му.  Впоследствие М. разбира грешката си и започва да търси будистки наставник, за да се избави от негативната си карма. Достига до Учителот висше равнище - Марпа. Той забелязва заложбите на М. и го подлага на най-сурови изпитания, за да се пречисти. Например, М. на няколко пъти е трябвало да строи високи кули и после да ги събаря собственоръчно. След много години, той най-после получава висшите посвещения и след предана практика в усамотение ( в известната пещера Дракар Тасо или "Зъб на белия кон", получава просветление (ваджрадхара).  Твърди се, че е първият, постигнал висшето състояние, без да е имал особено заслуги от минали животи. (М. не е считал делото си за изключително, като често е казвал: "Всеки обикновен човек може да постоянства, както го направих аз.") По-късно М. става странстващ наставник, преподавайки многочислените техники, получени от неговия Учител. Гампопа станал негов основен приемник, като директно и в писанията си развивал традицията му (кагю).

М: Колко е безсмислено да пропиляваш живота си борейки се с врагове, които са просто крехки цветя... Колко е глупаво да прекараш живота си без смисъл, когато скъпоценното човешко тяло е толкова рядък дар! (Из "Песента на снежните планини")

"Животът на Миларепа". Най-любимата история на тибетския народ и една от най-прочутите и по света книги за съзерцателния живот изобщо. (На бг издадена от ИК "Шамбала")