Мистицизъм

МИСТИЦИЗЪМ, мистика, от гр. - "скрит, таен". Учение за интуитивното възприемане на истината, същността на света и непознаваемата чрез интелекта божествена същност. Мистици е имало във всички основин религии и те са настоявали за основната важност на личния опит в духовните практики и получаването на висше озарение и сравнителната маловажност (а понякога и отклоняващата роля) на богословските теории, проповеди и ритуали. Преобладаващо мистични са повечето езотерични клонове на източните религии (индуизъм, будизъм, даоизъм и т.н.) и до голяма степен на християнството (исихазъм, гностицизъм, антропософия на Щайнер, бяло братство на Дънов), исляма (суфизъм), юдаизма (кабала, хасидизъм) и др. Тъкмо поради това те са развили подробни системи за самоусъвършенстване на всички възможни равнища - физическа дисциплина, хранене, дишане, енергийни практики и най-вече - молитви и медитации. Много съвременни мистици използват автентични или модифицирани древни методи, но нерядко ги представят като нови (често при Ню Ейдж).

Мисли от мистици и за мистицизма:

Бердяев: Мистиката е реализъм, защото чрез нея се усеща сливане с реалността; докато рационалистичният позитивизъм е илюзия, загуба на усета за реалността, разрив между реалностите на света.