Мотивация

МОТИВАЦИЯ  (от lat. "movere"). Побуда към дейност или отношение, който до голяма степен управлява поведението и ъсстоянието на всеки един човек. Външната (екстринсивна) М. не е свързана със съдържанието на дейността, а с външни по отношение на субекта обстоятелства. Вътрешната (интринсивна) М. е свързана със съдържанието на дейността и вътрешното осъзнато решение — вж. и проактивност. Мотивите на човека могат да бъдат много разнообразни, като дори големите групи от тях не са малко: инстикт за поддържане на съществуванието, за самоусъвършенстване, за доставяне на удоволствие, грижи за потомството, стремеж към утвърждаване в очите на другите, състрадание, познавателни импулси, игра, подражание, дълг и принуда отвън против собствената воля (негативна М., поради страх от последствията на неподчиняването).
Нивото на мотивацията се определя най-общо от:
- значимостта на постижението;
- надеждата за успех;
- субективно оценяваната вероятност от постигането му; 
- съществуващите еталони на достижението
При просоциалните (обществено значими) мотиви е налице значителна идентификация на индивида с групата. Човек не само се чувства неин член, но и живее с нейните цели, интереси и проблеми.

Комотивация, кооперативна или подпомагаща мотивация. Термин на М.И.Р. Мотивация, при който се отчита комплексността на жизнената перспектива. К. би подобрила и специализираните изявиь и справянето с всекидневието, във всяка една отделна област. Примерно, вие и без това искате да сте здрави - за да се чувствате по-добре и да си вършите ежедневната работа. Пълноценната грижа за здравето обаче е трудна задача и е възможно тази базова мотивация да не ви е достатъчна - така е всъщност при повечето от нас, бързо забравящи уроците на болестта. Но ако успеем да включим като съзнателни съображения педагогическия пример, който даваме на другите, ползите за социалното и екологично равновесие и факта, че здравето е предпоставка и за хармоничния духовен напредък, може би ще се справим по-успешно. Или да речем, едно е да се трудим за изкарване на материални блага само за себе си или близкия си кръг родственици, а съвсем друго - да знаем за какво друго (в по-широкото социално поприще) могат да ни послужат финансите и ценните активи. Или пък, ако медитираме и се считаме за успяващи само въз основа на вътрешните си преживявания, колко по-реализиращо би било откритието, че можем да запазим постижението си и пред лицето на обществените предизвикателства (обтегнати взаимоотношения, болести, суровинна и екологична криза) - и да имаме също смелостта да вземем действено отношение към тях, докато е време! Поради всички тези причини, ние в М.И.Р. считаме, че върху К. е необходимо да се работи задълбочено - като концепция и като практическа методика.