Наука

НАУКА. 1). Система от знания и практиката да се събират такива, да се изучават и да се прилагат в различни области на живота. Обикновеният смисъл на Н. включва обективното изследване на природните и обществените явления, извеждане на логически изводи от преките и инструментални наблюдения и последващата им логическа обработка (като систематизирани факти, хипотези и теории). Последните отразяват текущото ниво на науката и често подлежат на оспорване и корекции (критерият "фалшифицируемост" на Попър). Счита се, че прогностичната сила (напр. предварителното точно описание на неоткрити още елементи от Менделеев) е важна особеност на една вярна научна теория (но такава проверка не е възможна при всяка теория).
Занимаващите се с Н. хора съставляват научното съобщество. То е тясно свързано с държавни институции и неформални организации и се очаква да бъде авангард в развитието на новите идеи и тяхното адекватно прилагане, както и в образователните инициативи. Реализирането на тези очаквания обаче зависи значително и от политиката на съответните правителства, която често е пренасочвала научния потенциал към неблагородни цели като въоръжаване, вредни за околната среда производства и масови манипулации на съзнанието.
Всеки един учен придобива чрез дълго обучение определена квалификация (удостоверена чрез атестационни комисии, ВАК и др.). Най-вече на тези квалификации (напр. доктор на науките или академик) се основава и неговият авторитет, който нараства при международни публикации и други форми на признание. ЮНЕСКО е международна организация за научно сътрудничество.
Най-общо Н. може да е подраздели на фундаментална (за построяване на основните за предмета знания и закони) и приложна (която има за цел обслужването на конкретни практически цели). Представите (на всеки един етап от развитието на Н.) за общите свойства и закономерности на съществуващата реалност оформят научния модел на света.
Класификации на видовете Н. са били предлагани от дълбока древност. Аристотел напр. ги разделя на теоретични (физика и философия), практични (этика и политика) и поетични (естетика). Днес е широко прието основното подразделяне на обществени и хуманитарни Н. (езикознание, политология, психология, педагогика, социология, право, философия, история, икономическа география и др.), естествени Н. (математика, физика, физическа география, химия, биология, медицина и др.) и технически Н. (агрономия, строителство, машиностроене, енергетика, кибернетика, информатика, аеронавтика, трибология и др.). От друга страна, Н. като математика, логика и информатика се наричат формални, а другите природни и социални науки са емпирични.

2). В един по-широк смисъл Н. означава експериментално-възприятийно-концептуален подход при търсенето на истината за света и човека - и точно този смисъл според нас е незаслужено засенчен. В тесния си смисъл, научният метод изключва вътрешния субективен опит, интуицията, естетиката, емоционалната емпатия и т.н., т.е. масивни отрязъци от човешкия съзнателен опит. По този начин извън терена на Н. се оказват много от изводите на житейския опит, както и художественото, поетичното, религиозното, мистичното, а според някои -  и философското възприятие на света. И доколкото съвременният научен авторитет често прибързано свързва извъннаучното с недостоверното, тези важни аспекти се оказват сериозно подценени в съвременната цивилизация. Обратно на това, болшинството велики учени перфектно са съчетавали и съчетават строгия научен подход със задълбочено разбиране на някои от тези културни области. Освен това и най-строго специализираният научен подход винаги изхожда от определени светогледни предпоставки, така че връзката им със всяка наука не може да бъде заобиколена.

Популяризация. Популяризацията на научното знание се развива силно едва през последните 150-200 г., като набира шемента скорост с развитието на средствата за масово осведомяване през втората половина на миналия век. Превръщането на често скучната за широката аудитория научна информация в понятна и интересна е често трудна задача, особено ако при това не се допуска изопачаване на основни научни разбирания и превръщането им в съвременни митове.

Научна фантастика. Това е гранична област между хипотетичното в Н. и въображаемото в литературния жандр фантастика. Прогностичната й сила е доказвана многократно, като най-известният пример е с Жул Верн.

Псевдонаука, лъже-, квази- или пара- наука. Възгледи и дейности, които имитират научните, но не се вместват в техните критерии. По отношение на обективните изследвания, това са теории, които не се основават на потвърдени от независим източник факти или тълкуват превратно установените факти. Друга част от класираните от някои учени като П. са принципно недоказуемите с обективни методи твърдения, където обаче основни принципи на научния метод могат да бъдат проследени във вътрешната изследователска работа (напр. при творците на изкуство и при мистиците). Неясно разположени около границата между тези две категории и същинската наука са предмети като парапсихология, уфология, мантика и др. Основен момент при оценяването им или не като същински науки е сблъсъкът на базовите постановки, т.е. строго обективните учени отричат изобщо възможността да бъдат нарушавани възприетите закони на материалния свят и съответно отричат направленията, които считат, че има и по-висши закони, както и явления, които им съответстват. Умерените скептици от своя страна приемат, че може да има такива непознати на масовата наука закони и явления, но изказват мнение, че болшинството от претендиращите да ги познават не са на "правия", научноаргументиран път. Не са малко и хората, които просто са се отказали да поставят двата подхода под общ знаменател, като ползват ценното според тях и от единия, и от другия.