Неоплатонизъм

ПЛОТИН. Древногръцки философ с дейност гл. в ср. на III в. от н.е., роден в Ликополис, Египет. Основател на неоплатонизма. Без да отрича Платон, П. доразвива неговото учение в сложна духовна космология, която включва три субстанции: уникалност, интелигентност и душа. Цялото съществуване на човека е резултат от тяхното взаимодействие. В своята философска система П. издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез него всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност (в тази точка той критикува дуализма на гностиците). В този смисъл П. не е строго пантеистичен, макар системата му да не допуска идеята за "сътворение от нищото". Освен тази космология, П. разработва и уникална теория за възприятието чрез сетивата и за познанието, базирана на идеята, че съзнанието играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, т.е. то е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория П. може да се счита и за предшественик на феноменологията на Хусерл. От друга страна, тезата на П., че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността (и оттам — хранителница на страсти и пороци), довежда до подценяване на индивидуалната етика, в полза на една мистична и езотерична постановка за възвишаване на душата до обединяването й с нейната висша част. (Някои съвременни трансперсонални психолози, като напр. Уилбър, високо ценят приноса на П. във връзка с етапите в еволюцията на съзнанието в по-висшите духовни области). П. умира в Минтурна, Италия.