Нютон

ИСАК НЮТОН. Английски физик, математик, астроном, алхимик, философ и политик с дейност гл. през последната четвърт на XVII и първата четвърт на XVIII в. Приносът на Н. в развитието на математиката и различни области на физиката е основополагащ за своето време. В областта на механиката той описва закона за всемирното привличане и чрез предложените закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони. Работейки над проблемите на физиката, Н. поставя началото на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Сред многобройните проблеми, които изследва Н., са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произхода на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица.
Н. е роден Улсторп при Колстъруърт, селце близо до гр. Грантъм. В последния Н. започва образованието си и показва необикновени способности, най-вече в конструирането на различни механизми. Следва в Кеймбриджкия университет. По това време там се изучава главно Аристотел, но той предпочита по-нови философи като Декарт и астрономи като Галилей, Коперник и Кеплер. Н. се занимава и самостоятелно с математика, оптика и теорията за гравитацията (счита се, че прословутия пример с ябълката е измислен от Н. по-късно, за да илюстрира с разбираем пример откритието си).
След като става преподавател в Кеймбриджския университет, публикува първите си изследвания върху своя метод на флуксиите, станал основа за математическия анализ (успоредно с и независимо от Лайбниц, без оглед на взаимното им оспорване на приоритета). След демонстрация на направения от Н. рефлекторен телескоп пред Кралското научно дружество, той е избран за негов член. Издава най-известния си труд "Математически принципи на природната философия", в който обобщава законите за движение, които стават основа на класическата механика. Н. получава международно признание, а в родината си няколко пъти е член на парламента и после канцлер на хазната; тази си длъжност Н. изпълнява не формално, а енергично и съвестно, по негово време са били предприети важни реформи. Едновременно се задълбочава в енциклопедичните си научни интереси, както и в изучаване на христианството, херметизма и алхимията.
В началото на XVIII в. Н. е избран за председател на Британското кралско научно дружество и за член-кореспондент на Френската академия на науките. Умира в Лондон. Казват, че когато на смъртното му легло напомнят за неговите големи приноси към науката, той само въздъхва: „Аз приличах на малко дете, което събира камъчета на брега на неизследвания Океан...”