Омир

ОМИР (на гръцки: Όμηρος) - легендарен (според някои, митичен) древногръцки епически поет и аед, на когото традиционно се приписва авторството на големите гръцки епически поеми Илиада и Одисея, краткия комически епос Батрахомюомахия („война между жаби и мишки”), сборника Омирови химни и различни други изгубени или частично запазени произведения. Някои древни автори му приписват и целия епически цикъл, в който са включени и други поеми за Троянската война, както и тивански поеми за Едип и неговите синове. Макар че името Омир е известно главно от гръцките области, в които се говорят еолийски диалекти, а за живота му не се знае нищо конкретно, няколко легенди му приписват различен произход и родно място. Напр., когато император Адриан поставя въпроса пред оракула в Делфи, той му отговаря, че Омир произлиза от Итака и е син на Йокаста и Телемах, герои на поемата „Одисея“. Според най-разпространената версия, О. е роден йонийската част на Мала Азия, може би в Смирна или на остров Хиос, и умира на остров Йос. Херодот твърди, че Омир и Хезиод са живели около 400 г. преди него, а Тукидид споменава за 8 век пр.н.е. Платон говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а Аристотел на много места в своите книги се позовава на О.
Приема се, че старият материал на Илиада и Одисея, водещ началото си от 8 век пр.н.е. е преминал през процес на стандартизация и редакция. Важна роля в тази стандартизация изиграва атинският тиран Хипарх, който реформирал рецитацията на омировата поезия на фестивала на Панатенея. Анализ на структурата и речника на Илиада и Одисея показват, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази; повтарят се дори цели стихове. въз основа на това, някои предполагат, че Илиада и Одисея са били устни поеми, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция от запаметени традиционни стихове и фрази.
На гръцки името на поета (Ὅμηρος) означава заложник. Има теория, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „синове на заложници”, т.е. наследници на военнопленници. Тези мъже не били изпращани на война, защото тяхната лоялност на бойното поле била съмнителна, така че те не загивали в битки.
Гърците от шести и пети век пр.н.е. приписват на Омир цялата традиционна епична поезия в хекзаметричен стих.