Помощ

ПОМОЩ, НЕНАВРЕЖДАНЕ (ахимса). В цялостния контекст на основните религиозни и мистични учения, в схващанията на големите социални реформатори, мислители и т.н. П. се разбира не само като ненасилие, а и като активен процес на подпомагане или добротворство. Някои духовни системи настояват принципът да се прилага не само при социалните отношения, но и спрямо природата и нейните твари, което се родее с модерните екологични разбирания. При това цялостното разбиране на Д. е като вътрешен импулс, породен от мъдростта на интегралното възприятие ("Аз съм в неразривна връзка с Цялото и затова е естествено да съм благоразположен към всичките Му проявления"), а не като повърхностно възприето (и затова лесно нарушавано) правило. И също така, истинското Д., както и другите етични прояви, е в мисли, думи и дела.
Като основа за Д. често се приема "златното правило на нравствеността" (да правим или да не правим онова, което искаме или не искаме да ни се случи - първата му формулировка е от Конфуций), макар че то предполага и знание за това, което е действително правилно. Недоимъкът на именно това знание кара някои да спазват от тяхна гледна точка този принцип, като резултатите са неблагоприятни; обаче подобно неразбиране владее и онези, които бързат да отрекат целия принцип, вместо да усъвършенстват неговото разбиране.

Ненасилие. Частен случай на Д. Мирно съвместно съществуване, принципно равноправие, въпреки определени различия между хората. Този етичен и религиозен принцип е бил в основата както на редица възпитателни системи и духовни практики, така и на т.нар. мирни революции, които, особено след Ганди, се случват на много места по света.

НАВРЕЖДАНЕ. Аналогично на казаното за добротворството, Н. е факт не само при пряка проява на насилие, но и когато поради липса на мъдрост от едната или няколкото страни, които участват в деянието, се стига до разрушителни резултати.

Насилие. Частен  случай на Н. Незачитане на нечии интереси – неговата телесна неприкосновеност (физическо насилие) или отричане правото на определена мисловност, достойнство и други да бъдат свободно проявявани; или удовлетворяване на дадени потребности посредством груба принуда.