Прераждане

ПРЕРАЖДАНЕ, реинкарнация, превъплъщение. Вярване (според някои - и подлежащ на припомняне духовен опит), че след смъртта хората живеят още животи, обикновено пак като хора. Последното, според редица древни школи (индуизъм, будизъм, джайнизъм, сикхизъм, питагорейство и др.), обаче не е сигурно, т.е. при нарушаване на духовните закони човешкото раждане не е гарантирано: може да последва временно слизане по еволюционната стълбица към животно или даже растение. От друга страна, според теософията, редица съвременни източни наставници и западни последователи на Ню Ейдж считат това за примитивно вярване и според тях веднъж достигнал човешкото ниво, индивидът не може да се върне обратно.
П. се възприема като цикъл на живот и смърт, който се повтаря (има значителни разногласия на отделните течения по отн. на това, колко често и изобщо много или малко пъти). В съвремието идеята за П. намира все по-широка популярност, отчасти поради съпоставянето й с етично неприемливата според много хора идея за различната крайна съдба на хората (рай или ад), проповядвана от традиционните на запад религии (каноничните юдаизъм, християнство и ислям). От друга страна, издирванията за обективно доказване на П. (по спомени на деца или чрез-ясновидци), макар и с неединични интересни резултати, досега не са успели да убедят преобладаващата научната общност да гледа сериозно на въпроса.
Обикновено в духовните школи на П. не се е гледало като средство за интелектуално удовлетворяване или утешение пред страха от смъртта (както това е често понастоящем). Напротив, то е било използвано като мотивиращ фактор за духовно практикуване, тъй като цикълът на преражданията се е разглеждал като съществувание на по-ниско равнище (и в страдание!) и затова целта е освобождаването от този цикъл (самсара), чрез излизане от обсега на закона на карма.