РАМАЛИНГА СВАМИГАЛ, Валлалар. Забележителен индийски светец и поет, с дейност в средата на 19 в. Роден е в с. Марудур, до Чидамбар, където е прочутата статуя на Натараджа (танцуващия Шива). От ранно детство проявява необичайни способности; знае свещените писания, без да ги е изучавал. Р. освен това е олицетворение на смирението и проявява любов към всичко живо. По-късно живее в Мадрас, но винаги отделен в своя храм. Там обаче започнали да прииждат ученици, вдъхновени от простата му, но резултатна молитва към Единния Бог: "Арут Перун Джьоти, Арут Перун Джьоти, Тханип Перун Каруная, Арут Перун Джьоти" (Светлина на висшата Милост, излей се върху нас, Светлина на висшата Милост!)
Р. в беседите и поемите си (известни от сборника му «Божествената песен на Милостта») говори за «истинното отношение» към Бога, което е неизменно, докато другите отношения са светски и затова временни. Самият той е бил женен, но подобно на Рамакришна не е консумирал брака си. Според неговите ученици и други очевици, много чудеса на изцеление и превръщане са се случвали в негово присъствие, а накрая се твърди, че при Валадура тялото му просто изчезнало в сноп от виолетова светлина (при шиваитите, даоистите, тибетците и в други традиции също се говори за възможността на пълно енергийно преобразуване на тялото при най-напредналите адепти). Но най-великото чудо според Р. е това на Любовта и състраданието. Той отричал убиийството на животните, формалните обряди, системата на кастовите разделения и религиозния фундаментализъм, което било голяма проява на смелост в тогавашното традиционно общество. Макар и основно по пътя на предаността (бхакти), той препоръчвал и вътрешно аналитично запитване, чрез въпросите: "Кое е моята истинска природа", "Откъде произлизат човешките съдби?" и т.н. Последователите му и до днес поддържат вечен огън в неговото светилище и раздават храна на бедните.
Р.: «О, мой Единствени, Който си в сърцето ми! Аз дойдох в този свят само от състрадание към всички живи същества!... Само благодарение на Теб аз мога да облекчавам тежките им мъки и да ги правя щастливи».
