Руми

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Руми
РУМИ, Джалал ал-Дин Мохамед (наричан още - Мевляна, "нашият господар"). Ирански (персийски) суфи първа величина, както и епохален поет, живял през XIII в. от н.е.
Родeн e в. Балх, днешен Афганистан, в семейството на популярен ислямски богослов и умерен суфи - Бехаедин. Принуден да емигрира, баща му стига до Мала Азия (Рум) в гр. Коня. Р. получава широко религиозно и научно образование. След смъртта на баща си заема мястото му в аристократическия двор.
Собствените му житейски и духовни опитности и народните страдания от монголските нашествия подтикват Р. към по-радикални форми на суфизъм и стават причина за конфликти с клерикалното духовенство, както и за смърта на единия му син и на духовния му наставник — Шамс Табризи. В последните години на Р. най-близък негов приятел е Хусамедин, който записва неговите произведения.
Гробницата на Р. в Коня, днешна Турция, се посещава и до днес от многобройни поклонници от различни култури по света. Р. и неговия син Бахудин (Султан Велед) се считат за основатели на ордена "въртящи се дервиши" (мевлеви), по името на динамичната медитативна техника, практикувана от Р.
Най-важното произведение на последния — „Маснави-е-Малави“ („Духовни стихове“), 6-томна нравствена поема (в разнообразни форми - касиди, газели и рубаи), е разглеждана от много суфии като втора по важност след Корана (т.нар. "персийски Коран"). Съчетаваща идеализъм и практицизъм, в нея Р. въздига идеята за ценността на всеки човек, независимо от земното му величие, протестира срещу религиозните формалисти и схоластици. Държи се много на вътрешната чистота ("Стани огледало"). Други негови важни книги са поемата „Диван на Шамс“, посветена на духовния му Учител и прозата „Фихи ма фихи“ ("Съдържащ това, което съдържа"), разглеждана от философите като пантеистична творба. В днешно време произведенията и идеите на Р. придобиват планетарна значимост - както в литературата, така и в много от теченията на универсалната духовност. Показатен е например фактът, че Р. е най-четеният в Америка поет за 90-те г. на 20 в.

Из "Разсъдъкът говори, а любовта знае":

Нека ти кажа какво е да си влюбен.
Ти вървиш през водопад, а той се състои от кръв, повече прилича на завеса от кръв.
Преборваш пътя си през нея. Понякога замижаваш с очите си, затваряш устата си и задържаш дъха си. Накрая, когато достигнеш другата страна, виждаш поле от цветя, чуваш пеещи птички, лек ветрец си играе с косите ти, усещаш крилете на пеперудите как пърхат срещу теб.
Тази градина, приятелю мой, е любовта. Сега вече знаеш защо казваме: "За тези, които търсят любовта, има много работа за вършене".
Засмях се, когато чух интелектът да казва: "Има само шест посоки и извън тях няма нищо. Това е границата, няма нищо отвъд това, което виждаме".
Любовта каза: "О, мой приятелю, има пространство отвъд и аз съм ходила там много пъти."
Интелектът видя пазар и започна да се пазари. Любовта видя същия пазар, но видя също и сто други удивителни места отвъд това…
Влюбените може да изглеждат в голяма беда , но те вътрешно празнуват. Коравосърдечните хора на ума са вътрешно в огромно опустошение.
Интелектът каза: "Не прави оше една крачка към унищожение, там има само тръни".
Любовта каза на интелекта: "Всички тези тръни са вътре в теб самия."
Бъди тих и издърпай тръна на живота вън от стъпалото на сърцето, докато не видиш вътре в тебе това поле от цветя…

© Copyright 2024 М.И.Р. Всички права запазени.