Святост

СВЯТОСТ. 1). Качество на човек или принцип, който дадена религия или езотерична школа поставя достатъчно нависоко, за да бъде достоен за почитане, поучение и следване като висш пример за проявяването на  добродетелите и осъзнаването на божественото. Критериите в отделните деноминации силно варират: някои наричат светци само постигналите висшите според тях степени на духовно развитие, докато други използват термина и за хора, които са само предани на учението. На изток се смята за нормално приживе човек да е признат за свят, докато напр. католическата църква канонизира за светци само отишли си от тоя свят. Приети са определени изразни средства за изразяване на почит към тях - в християнството поставяне на "Свети" (св.) преди имената им, в Индия - на Шри и/или наставка "джи" (Бабаджи/Матаджи), в Тибет - "Ринпоче" и т.н.

2). В прен.см. - добър човек, понякога иронично, т.е. който се прави на много добър (вж. Тартюф).