Селище
СЕЛИЩА В БЪЛГАРИЯ.
СОФИЯ. (от "Премъдрост божия"; върховна проява на добродетел чрез мъдростта от божието учение; притчата за вярата, надеждата и любовта и майка им – София). Пощ.код - 1000. Тел. код - 02; Централна гара - 931 11 11; автогари: Централна - 090021000 (от БТК) и 1868 (от M-tel), Запад - 955 53 62, Подуене - 847 42 62, Юг - 72 23 45; аерогара - 937 22 13; по-важни таксита - 9 12 80, 9 12 63, 962 22 26, 91 007, 974 47 47, 91 114 (само 114 от GSM); община: 93 77 (централа) и 987 55 55 (денонощно); тел. справки - 144, 145, тел. повреди - 130; национално радио - 933 66 33, 933 65 49; БНТ - 943 60 03, 814 25 33, БТВ - 917 68 00; КАТ - 165; спешна помощ, "Пирогов" - 5 15 31; планинска сп. служба - 963 20 00; сайт - www.sofia.bg.
Столицата на България е разположена до северния склон на Витоша (ок. 600 м.н.в.), в ограденото с планини Софийско поле. Четири прохода водят към града – Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. С. е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори, а в последните 60 г. са построени и изкуствени езера и язовири. Климатът е умерен, но със зачестяващи резки промени във времето. От края на 19 в. населението на С. непрекъснато е нараствало, особено стръмно през последните 15 г. и вече достига 1,3 млн.ж. Разделена е на 24 района. Голяма част от ресурсите и структурите - икономически (фирми, банки, фондации, борси), политически (парламент, президентство, министерства, посолства), научните (БАН, СУ, училища), спортните (стадиони, басейни, клубове), културните (НДК, галерии, музеи) и верските (храмове, организации без църкви) са струпани тук. Преобладаваща част от населението на С. се идентифицира като източноправославно, но то едва ли е променило много начина си на живот от времето на масовия атеизъм. Нараства влиянието на протестантските църкви, школата на Беинса Дуно, розенкройцерството, източните учения и Ню Ейдж. Основно са развити металургичната, полиграфическата и електронната промишленост. Транспортната и търговска инфраструктура е добра и непрекъснато се ъпгрейтва. Строителството, вкл. напоследък на мощни мегамаркети, се ускорява, въпреки намаляващите достъпни площи. Витоша е обявена за народен парк и предлага красиви и здравословни маршрути: към х. "Алеко" (вкл. с лифт), "Златните мостове", ез. "Панчарево" и мн.др.
БУРГАС. Пощ.код 8000, тел.код.056; автогара – 842692, ж.п.гара - 845022, такси-142,145,155, летище – 87 02 48, 84 26 31, www.bourgas-airport.com, ТВ: TV-Mix, Globo. RN, SKAT(86 55 55, www.tvskat.net); сайтове - www.bourgas.org, www.bourgas.net, www.bourgas.com Население – към 200 000 ж.
До 17 в.е бил известен като "Пиргос" (възникнал като военна и търговска колония, основана от гр.Аполония). Най-големият град в югоизточна България и пръв от градовете, получил отличие за изпълнил критериите на ЕС. Намира се в най-източната част на Горно-тракийската низина, на Бургаския залив – най-големия по Българското Черноморие, заобиколен от три езера – Вая (най-голямото естествено езеро в страната), Атанасовско (под защитата на ЗЗП) и Мандренско - места с богата и уникална флора и фауна, вкл. редки птици. Градът е красив, със стара и нова архитектура, с множество паркове; известната „Морска градина”, е разположена край брега, по протежение на плажната ивица. През Б. минава Европейски транспортен коридор №8. Пристанището е най-голямото в страната и обработва повечето нефтени товари, а летище Б. е едно от най-натоварените. Силно представени са химическата и нефтопреработвателна промишленост, растениевъдството, рибната, дървопреработвателната, шивашката икабелната промишлености, производството на вина и спиртни напитки. Б. е Университетски и културен център на областта. Висши уч.заведения: Бургаски Свободен Университет (БСУ), Университет „Проф.Асен Златаров” (вкл. колежи по туризъм, медицински, технически), 4 езикови, търговскаи природо-математическа гимназии. Театри: Бургаска опера, Драматичен театър”А. Будевска”, Държавен куклен Театър, Бургаска Филхармония. В Б. се намират множество изложбени и концертни зали. Провеждат се традиционни културни събития като: през м.август - Национална седмица на морето, Нац.конкурс за забавна песен „Бургас и морето”, Международен Фолклорен Фестивал; през м.май – Нац.литер.конкурс „Петя Дубарова" и Пролетната изложба на цветя „Флора”, м.Юни-Фестивал на оперната и клас.музика в памет на Е.Чакъров. Б. е роден град на много български творци на културата и изкуството, между които Г.Баев, Ап.Карамитев, А.Дончев, Г.Калоянчев, Р.Кабаиванска, Хр.Фотев, Н.Йорданов и др. Празник на Б. е 6.12 – денят на Св.Николай Чудотворец.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Град в Северна България. Пощ. код: 5000; тел. код: 062; МПС код: ВТ; община - тел. 062-61 93 04; централна гара - тел. 062-62 00 65; автогара - тел. 062-4 09 08; туристическо бюро в хотел “В. Т.” - тел. 062-3 05 71, 062-3 03 53; сайтове: www.veliko-turnovo.bg, http://bulgaria.domino.bg/velikotarnovo.
Градът е разположен в централна България, на надм. в. ок. 300 м., по живописното поречие на р. Янтра, като в него се пресичат главните пътища, свързващи Източна със Западна България и Централна Европа с Мала Азия (европейски транспортен коридор №9). Климатът е умереноконтинентален - с горещо лято и студена зима. В.Т. има хилядолетна история, бил е важно средище още от тракийско и римско време. В старинната му част е бил царският дворец по време на Второто българско царство, разположен на три хълма — Царевец, Трапезица и Света Гора. Бил е опасан от непристъпна крепостна стена; от кулите е запазена само Балдуиновата. След възстанието на Асен и Петър тук се основава Търновската патриаршия, по-късно - и книжовната школа на П.Евтимий. След Освобождението се провежда Учредителното събрание, приело Търновската конституция. Запечатват се в паметта амфитеатрално накацалите къщи и живописни улички, с оригиналната си възрожденска архитектура. В.Т. е административен център със собствено население ок. 65 000 ж. Почвите в региона са подходящи за развитието на зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, които са традиционни поминъци. Хълмът Царевец, разположен в източната част на града, е обявен за архитектурен резерват с редица църкви, възрожденски къщи (вкл. тази на П.Р.Славейков), музеи (на Възраждането, Етнографския, Затворът и др.) Там се намира и Великотърновският университет “Св.Св. Кирил и Методий”. В града има държавен музикално-драматичен театър “Константин Кисимов”, държавна и много частни художествени галерии. Емблематичен за В.Т. е уникалният аудио-визуален спектакъл “Царевград Търнов - звук и светлина”. Празник на града е 22.03, когато се провеждат културни събития. Родени във В.Т. са Хр. Белчев, Н. Габровски, К. Кисимов, Ст. Стамболов, Е. Станев и др. В съседство с В.Т. е архитектурно-художественият резерват "Арбанаси" (4 км) , с църкви и манастири, съхранили изящни образци на българската възрожденска зографска и резбарска школи; матастирите Преображенски и Св. Троица (7 км); гр. Горна Оряховица (7 км), Килифаревския манастир (13 км) и др. В област В.Т. се намират важни екорезервати, като два от тях - "Хайдушки чукар" и "Бялата крава", са обширни и се намират в Еленския Балкан.
ВЕЛИНГРАД. Български град в Западин Родопи. Пощ.код - 4600. Тел. код - 0359; автогари - 0359-5 32 85, 0889 343433 и 0359-5 30 73, таксита - 0359-5 06 07, 0359-5 12 22; община - 0359-5 21 15, 0359-5 21 17; местно радио (ЧЛК, 99 MHz) - 0359-5 41 94, 0888 690998; кварт. бюра - 0359-2 52 10, 0359-5 44 16, 0359-5 00 20; сайт - www.velingrad.bg. С ок. 25 хил. ж. и на ок. 800 м.н.в., разположен в Чепинската котловина, на 49 км. от гр. Пазарджик. Според легенди по тези земи са живели Орфей и Спартак. Климатът е мек, с много слънчеви дни през лятото. Курортното дело е станало важно за В. след основаването му преди близо 60 г. Частните квартири се посещават главно от българи и македонци, тъй като предлагането е голямо и цените - ниски. В "Абир", "Двореца", "Медея", "Олимп", "Лайт", "Велина" и др. модерни комплекси се предлагат суперусловия на съотв. цени. Налице са повече от 40 минерални извора (от хладки до мн.горещи) и прибл. десетки балнеологични центрове (гл. за болести на ОДА, на дихателната, отделителната и периферната нервна системи), открити и закрити плувни басейни, и красиво езеро с лодки (Клептуза). Има развита дървообработваща (мебелна) промишленост, горски техникум и образователен център "Кисловодск". В. е отгледал музикални таланти (Н.Гяуров, Д.Мечев) и е важен спортен център (туризъм, ски, плуване, футбол и др.), но масовостта на заниманията и в двете сфери е спаднала. През празниците на града, започващи ежегодно от първата неделя на юли, се организират културни събития, а целогодишно функционира художествена галерия. Самият град е населен с разнообразно откъм произход и светогледни характеристики население (вкл. поради многото преселници преди 30-40 г.) - християни, българомохамедани, занимаващи се с източни практики, атеисти. Сега В. се съвзема от продължилата над 20 г. криза, дължаща се на минало земетресение, политически превратности след 1989 г. и безработица по-късно. През последните години БТК е модернизирана, въведена е цифрова централа, пуснат е оптичен кабел. Почивните станции се модернизират. Към хмело- и картофопроизводството се прибавят още селскостопански опции. Околните села (гл. с българомохамеданско население), градчета, планини и курорти са красиви туристически и природооздравителни обекти. С. Драгиново е само на 4 км., гр. Ракитово - на 12, Юндола - на 13, а Цигов чарк - на 21.
ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Пощ.код - 5100; тел. код - 0618; община - тел. 6 00 06, 6 05 01; ЖП гара - тел. 5 60 50; автогара - тел. 6 06 95, 6 06 96; таксита - 4 03 08, 6 141, 0888 883444; летище - тел. 6 00 20, 6 04 10; туристически инфоцентър, пл. "Георги Измирлиев" 5, тел. 4 05 06, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. ; сайт: www.g-oryahovica.org
Разположение: по поречието на р. Янтра, в област Велико Търново, в близост също до гр. Долна Оряховица и архитектурния резерват край с. Арбанаси. В. Г.О. се намира летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България. Оста на международния транспортен коридор N:9 минава през нейната територия (свързва Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров), а също и оста на Хиперборейския път (Албания-Македония-Г. Оряховица-Русе). Древно селище, пазило Търновград , за което особено свидтелства крепостта "Раховец". След 1500 г. от н.е. тук разцъфтяват занаятите, по-късно се сторят захарни заводи. Сега населението на Г.О. е към 40 хил.ж. В града има няколко технически гимназии, гимназия по ЖП транспорт и по хранителни технологии, както и редица спортни съоръжения. През последните 15 г. Г. О. полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение: провеждат се годишни събития по случай славянската писменост, фолклора, детското творчество, канадската борба и др. Специален празник на града е 28.05. Има голям летен театър. Исторически личности, свързани с Г.О., са: Г.Измирлиев, Ив.Радославов, Ат.Буров, Н.Петров и др. Край Г.О. има интересни екопътеки: "Камъка" и "Правда".
ДУПНИЦА.
ЦИГОВ ЧАРК. Намира се край язовир „Батак“, като отстои на 8 км. от гр. Батак и на 24 км. - от Велинград. Прекрасен курорт на 1000 до 1300 м.н.в., съчетаващ разнообразна гора с водни площи (и вълшебни гледки!), оздравителни и развлекателни центрове и заведения. Почти занемарена в миналото област, но сега усилено се доизгражда инфраструктурата й, напр. има вече е налице ски-писта с модерни съоражения и се строи огромен хотелски комплекс с представителни сгради и фамилни къщички, включващ всички условия за отдих, спорт и терапия. Ц.ч. вече фигурира в международните туристически сайтове и чуждестраните инвеститори закупуват все по-често парцели.
ШУМЕН. Пощ.код - 9700. Тел. код - 054. автогара 86 27 60; 83 06 70; жп гара 86-24-37. Таксита - 5 22 52, 800 142, 800 185; 800 385; Община - бул. „Славянски“ 17; тел. 54 2 22; радио - 3 60 15; ТВ Шумен: 80 08 41; Кейбъл: 83 07 07; 86 67 78; в-к "Шуменска заря" - 87 21 35; 87 70 01; www.shoumen.bg, www.shumenbg.com.
Град с над 90 хил.ж., разположен в едноименно поле и административен център на едноименна област. На ок. 200 м.н.в., умереноконтинентален климат с пролетно-летен максимум на валежите и студена, ветровита зима. Разположението на Ш. е кръстопътно - край града се пресичат главните пътища София-Варна, Русе-Бургас и Силистра-Ямбол. Градът се намира в подножиетo на Шуменското плато, което има много разнообразна природа. През вековете градът е бил люлка на богата духовна и материална култура - тракийска, римска, византийска и българска. Тук са се родили или живяли бележити възрожденци : П.Волов, Д. Войников, В. Друмев, С.Доброплодни, Л.Кошут и големият биолог проф. М.Попов.
По отношение на вярата Ш. е изключително многообразен, което е отражение на пъстрите етноси в града. Преобладава християнската религия (православни, арменци и протестанти), но сравнително голям процент се заема и от мюсюлманството, а напоследък има расте присъствието на Бялото братство и на индийския езотеризъм.
Градът е динамично развиващ се напоследък, с много хипермаркети, добре развити са леката промишленост (особено хранителновкусовата) и строителството. В близост до Ш. се намира и КТА "Мадара" - завод за производство и ремонт на тежки машини и камиони, както и завод запреработка на алуминиеви материали, глина и др.. Селското стопанство произвежда зърнени и технически култури, има прочути лозя. Засилва се туризмът, привлечен и от местни паметници (Часовникова кула, Куршум чешма). В шуменският драматично-куклен театър всяка година от 11 до 16 май се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“. В Ш. се намира и паметникът „1300 години България“, единственият в света, изобразяващ историята и развитието на една държава от неиното създаване до сега. На Шуменското плато е разположена и средновековна крепост. На 15 км източно от Ш. се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав, две от старите столици на България.