Сократ

Сократ СОКРАТ. (V-IV в. пр. Хр.). Бележит древногръцки философ. Времето на С. е време на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина под управлението на Перикъл. Чрез проучвания и задаване на въпроси, С. създал нов клон на философията, която дотогава била ограничена от рамките на теориите за природата. След С. вече се говори и за етика (от гр. "етос" - характерното за отделния човек). Философията вече не е само куп от учения, а и начин на живот. Този, който пос-тъпва зле, не знае какво е добро, т.е. ако човек знае какво е добро, той ще постъпва съответно на него. Живеейки според своите принципи, той е отказвал е да взима пари за преподаването си. Роден е в Атина. Майка му е била акушерка. Като млад С. е имал близки отношения с философа Анаксагор, но за разлика от него С. счита, че не боговете, а самият човек е основен фактор в живота си. Бил е също скулптор и е бил поканен да извае трите харити на Aкропола. Жени се за Ксантипа, за която се говори, че била зла жена, но той не й е отговарял със същото (Когато веднъж след много викане тя изляла едно ведро върху него, той само отбелязал: "След толкова гръмотевици трябваше да се очаква и дъжд!"). По това време се появяват софистите, т.нар. "учители по философия", за които няма абсолютна истина и всяко положение може да се докаже толкова успешно, колкото и противоположното му. С. обаче съзирал в това посегателство към моралната устойчивост на човека и отричане валидността на вътрешния му глас - съвестта. С. имал чести спорове с тях, в които прилагал своето т. нар. "майевтично изкуство" (сократическа беседа). Това е един вид "акуширане при раждането на истината". (При това С. не я счита за абсолютна, на него се приписва максимата: "Аз знам, че нищо не знам, но вие и това не знаете"). Той обича да задава поредица от въпроси, чийто отговори са свързани и диалектически разобличават неоснователните тези на опонента. В края на живота си Сократ е огорчен от управлението на Атина, която попада в ръцете на олигарсите, но не спира да обикаля улиците на родния си полис и да разговаря с всеки, който срещне. Поради голямото влияние, което има над младежите и различията си с възгледите на управляващите се превръща в неудобна фигура. Те скапълпват съдебен процес, на който го обвиняват, че "развращава младежта и говори за нови богове". Осъден е на смърт чрез отравяне. Въпреки опитите на приятелите му да го накарат да избяга в друг полис, той остава твърдо на позицията си, че ако направи това, ще означава да обезсмисли целия си живот, т.е. да се откаже от всичко, което дотогава е казвал. С. не е оставил никакво писмено творчество. За него имаме свидетелства от неговите ученици, най-вече от Платон в "Диалози".