Суфизъм

СУФИЗЪМ, араб. تصوف, taṣavvuf; перс. عرفان, erfan. Езотеричен ислям, духовно течение, възникнало скоро след установяването на мюсюлманството. Това мистично течение включва широк набор от вярвания и практики, посветени главно на Божествената Любов и отдаването Й. Суфи ордените (тарики) са ъвзникнали вероятно в Близкия Изток, но днес има последователи из цял свят. Според теософията на С., космосът е излъчване на единствения, и той е създаден и съществува в непрекъснато движение. Затова суфи мистиците се въртят в кръг ,под ритъма на ударни инструменти. Този ритуален танц е бил практикуван и доразвиван от дервишите. Отдава се значение и на поезията (вж. ос. Руми), на особени звукове, подобни на източните мантри (зикри). Във всички случаи е важен духовният наставник - шейх или муршид, който показва пътя към пречистване на душата и приближаването й към Бога.

О, Боже, ако ти се моля поради страх от преизподнята, то нека да изгоря в нея. И ако ти се моля, надявайки се на рая, изключи ме от него. Но ако ти се моля заради Теб самия, не ме лишавай от вечната си красота!
(Рабия Ал-Давия)

Описание на основни суфи практики