Толстой

ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ. Руски писател, хуманист, публицист и драматик, мислител от вт. пол. на XIX и нач. на XX в. Широко признат за един от най-големите писатели на всички времена. Създател на религиозно-философско учение (толстоизъм) за универсална духовност, ненасилие и вегетарианство. Роден е в имение край Тула, в дворянски род. Остава рано без родители. Учи в Казанския университет арабски език и литература, после право, но не завършва обучението си. Известно време работи като учител в родното си село. Заминава за Кавказ и постъпва на военна служба. По това време създава повестите “Детство”, “Юношество” и др., както и някои разкази. После напуска армията и пътува из Европа. Публикува в сп. “Съвременник” и “Руски вестник”. .Жени за София Андреевна Берс, която става негова помощничка за ръкописите. После живее уединено в имението си в Ясна поляна. В творбите си се стреми да изобразява народностни характери и да представя епически събития. Един от върховете на творчеството му е романът “Война и мир” (за руско-френската война), в който се съчетават дълбочината на психологизма с размаха на напрегнатото повествование. През 70-те год. създава романа “Ана Каренина” (за преоткриване духовните стойности на индивида и семейството), за който Т. Ман счита, че е "най-великият социален роман в световната литература". През 80-те г. не пише обемисти произведения; занимава се със земеделие и обущарство; призовава към ненасилие и уважение към духовните ценности на всички народи и регигии. Отпечатва няколко публицистични работи на тези теми. Написва и още няколко повести ("Смъртта на Иван Илич”, "Отец Сергий" и др.), както и две драми. Главното произведение на Т. през 90-те г. е романът “Възкресение” - безпощадна присъда над господстващата в Русия обществена система с нейното безправие и лицемерие. Произведението предизвиква обществен скандал и Т. е отлъчен от църквата. В края на живота си живее в душевни страдания и сред интриги. Почива на път (вероятно) за България, където е смятал да заживее сред свои последователи.

Т.: От моята воля зависи дали да служа на Бога или не. Като му служа, правя крачка към своето спасение и към спасението на целия свят. Но ако не му служа, отказвам се от собственото си спасение и ограбвам света от онова спасение, което бих могъл да постигна.