Ум

УМ. Съзнателна способност за разбиране на възприятието, за логическо боравене с понятия и разпознаването им в практическия опит.

Разум. 1). Синоним на ум.

2). В смисъл на житейска мъдрост или интелигентност. Р. изисква не само наличие на ум, но и правилна преценка за неговата употреба. В будизма и др. духовни течения Р. (с гл.буква) се употребява и като синоним на Всеобщо осъзнаване. в повечето течения обаче този термин се пази за ограниченото човешко съзнание, което въпреки житейската мъдрост си остава погрешимо и се нуждае от контакт с космичното, за да се насочи адекватно. В този смисъл умът, Р. и Бог се разглеждат като едновременно необходими за едно добродетелно съществуване, напр.:

Дядо Господи, прости ми,
моля ти се от душа!
С ум и разум надари ме -
да не мога да греша...

Из "Молитва" от Вазов