Фройдизъм

ЗИГМУНД ФРОЙД (Sigismund Freud). Австрийски невролог и психолог, основател на психоанализата, с дейност от кр. на XIX до 40-те г. на XX в. Роден е във Фрайберг, Моравия (днес в Чехия) в еврейско семейство. Семейството му се премества във Виена. Дипломира се там като лекар и заминава да учи при прочутия проф. Шарко във Франция. Започва да пише своите произведения, в основата на които стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността (вж. при психоанализа). По време на настъплението на националсоциализма са изгорени някои от творбите му, дъшеря му е малтретирана и той емигрира в Лондон. Умира след дълго боледуване от рак и множество операции.
В близки отношения с Ф. е неговият най-известен ученик - Юнг, който на един етап от развитието си се дистанцира и основава собствена школа. Психологичните и социологически възгледи на Ф. оказват влияние върху изобразителното изкуството (Г. Климт, С. Дали), литературата, социологията, психиатрията и психологията. Ф. е чичо на известния "PR гуру" Е. Бернайс (Edward Bernays), който използва идеите за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в корпоративни интереси и да накара масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.

ФРОЙДИЗЪМ. За разлика от по-общото понятие "психоанализа", Ф. представлява исторически първата школа, т.нар. "ортодоксална психоанализа". Това е направление в дълбинната психология, наречено на името на Фройд. Негови ранни последователи, които през 10-те години на 20 в. се отделили и създали свои направления, са Ото Ранк, Вилхелм Райх, Алфред Адлер и Карл Юнг. На ортодоксалната направление останали верни редица психолози и философи, като напр. Й. Брейер и Ж. Лакан.
Разработеният от Фройд метод на свободните асоциации впоследствие се превръща в един от крайъгълните камъни на психоанализата. Последвали я концепциите за трансфера, едиповия комплекс и инфантилната сексуалност. Накрая се формирало тълкуването на сънищата, която Фройд считал за върховното си откритие. Книгите на последния привлекли мнозина ентусиазирани последователи, които се обединили във «Виенско психоаналитическо обединение». С течение на времето ръководителят му се оказал твърде консервативен във възгледите си (твърдял, че критиките към него само потвърждават верността на теорията му), което било една от причините много видни психолози от това обединение да тръгнат по собствени пътища.
Според Ф., основните движещи сили на личността са сексуалнният и агресивният инстинкти. В човешкото общество те биват изтласкани в подсъзнателната част на ума, откъдето те не са достъпни пряко за будното съзнание, а единствено чрез символи - например невротични сомптоми, сънища, произведения на изкуството и религиозни идеи. Подсъзнанието ("То") изисква еднозначно удовлетворяване на инстинктивните потребности. Социалното аз ("Свръхазът") е един вид вътрешен цензор, който често подтиска първичните импулси. Докато пък централното индивидуално съзнание ("Азът") се нагърбва с примиряването на тези две психологични тенденции, често чрез изработване на т.нар. защитни механизми  Още в най-ранна възраст, конфликтите и защитните механизми могат да доведат до невроза, в основата на която момчето преживява Едипов комплекс, а момичето — комплекс на Електра. Това са амбивалентни чувства на привличане и ненавист към родителя от противоположния пол. Сексуалното привличане (енергията на либидото) приема различни форми, започвайки от най-ранна детска възраст. Неудовлетворяването на влеченията води по напрежение, което се подтиска от "свръхаза" и намира непряк израз в защитните механизми на "аза": изтласкване в подсъзнанието; отрицание на импулса или събитието, считани за негативни; проекция към други въображаеми източници на тревогата; заместване с по-безопасен обект; рационализация за фалшивициране на същинските мотиви; демонстриране на противоположни реакции; регресия към по-ниски етапи от психосексуалното развитие; сублимация - превключване на енергията към интелектуални, духовни, организаторски и други дейности. 
Подсъзнателното според Фройд е в основата си унаследено и функционира според принципа на удоволствието. Създаваната от по-висшите инстанции на психиката подтискане в него обаче може да бъде осъзнато, което води до излекуване на редица невротични прояви. Свободните асоциации в релаксирано състояние, под ръководството на опитен психолог, могат индуцират това осъзнаване; тълкуването на сънищата води до разбиране на скрития им смисъл; трансферът интерпретира явлението пренос и така води до осъзнаване спецификата на взаимоотношенията. 
Ф. рано намира, освен поддръжници, и свои отявлени критици - както на Запад, така и в СССР. Видният философ К. Попър счита теорията му за псевдонаучна, доколкото не може да бъде потвърдена експериментално.Е. Фром посочва, че далеч не всички психични сили в живота на човека имат чисто физиологичен източник. Други учени изказват съмнение в постижимостта на самата практическа цел на психоанализата - изявяване на подтиснатото подсъзнателно; или изтъкват непряката опасност човек изцяло да започне да разчита на терапевта и да не работи върху себе си. К. Уилбър и други интегрални мислители от Запад и Изток признават на Ф. само една низша степен на валидност, която не включва многобройните по-висши развития на психиката.
В съвременните психологични среди мненията за практическата стойност на Ф. не са единни, както се различават и резултатите от специалните й научни изследвания. Някои й признават позитивна роля, сравниме с другите основни клонове на психотерапията, а според други тя е отживяла времето си или изобщо е неефективна. 

Неофройдизъм. Не само психолозите, които приживе се отдалечавали от Ф., но и привидно участвалите в неговия кръг — Г. Олпорт, Е. Ериксон и др., имали значително различаващи се от Фройд идеи; след смъртта му процесът на преосмисляне на наследството му продължил. (останали малцина, като Ж. Лакан, които желаели по-скоро да го "съживят"; внучката на Фройд Анна постая началото на детската психоанализа). За същински представители на Н. се считат К. Хорни, Е. Фром и Х. Съливан. Споделяйки частично базовите концепции на фройдизма, тези учени в много важни негови аспекти открито му противоречат. Така напр. Хорни е отричала психосексуалните стадии на развитието и акцента върху мъжкото начало; Фром и Съливан са акцентирали повече върху социалното обяснение на същите феномени, считани от Фройд за чисто биологични; М. Клайн, според която тълкува разрушителния инстинкт (мортидо), заедон с любовта, като основни организиращи сили на психиката и т.н. Индивидуалната психология на А. Адлер променя акцента на подсъзнателните движещи сили от либидото към комплекса за непълноценност; К. Юнг считал, че не бива да се правят изводи за здравата психика само въз основа на болната такава и че освен индивидуално съществува и колективно подсъзнателно, от което са налице и архетипни (неинстинктивни) влияния. Последните двама психолози се отдалечават още повече от Фройд и само условно биха могли да се считат за близки до Н.