Хомеопатия

ХОМЕОПАТИЯ, от гр. όμοιος, подобен и πάθος, болест. 1). Метод на подобието в медицината ("подобното се лекува с подобно"), за разлика от метода на противопоставянето ("противоположното си лекува с противоположно"), което е приоритетно за алопатията. Още от древността (преди цялостното оформяне на Х. в значение 2).) са били препоръчвани и единия, и другия подход, както и често са били противопоставяни. От съвременна гл.т. обаче двата терапевтични способа не е нужно да се взаимоизключват - те могат да се редуват или допълват, стига да е преценено правилно в конкретния случай кой от тях и как да се приложи.
2). Лекуване чрез прием на минимални или изчезващи дози от определени субстанции - метод, описан подробно за пръв път от Ханеман. (преди него елементи на подобно учение могат да бъдат открити в дребните източни и гръцки лекари и при Парацелз). В основата му е използването като на силно разредена форма от вещество, което води до симптомите на съответната болест. Има се предвид т.нар. хомеопатично доказване (чрез експеримент върху здрави хора по отношение на тези симптоми), а също така данни от общата клиника и патология, фармакологията, токсикологията, фитотерапията, минералологията и др. Класически справочници по Х. са Материя Медика (Matreia medica, класирането е по лекарства) и Репетиториум (Repetitorium, класирането е по симптоми и рубрики).
Все още далеч не всички учени и лекари смятат хомеопатията за научно издържана. Опитите да се докаже конкретно действие на дадено хомеопатично средство често завършват с неуспех; но при това не се отчита, че основен метод при предписанията е индивидуализираното хомеопатично интервю (напр. не само според фармаколозите-скептици, но и според хомеопатите не може да се очаква значително повлияване от едно лекарство за кашлица на повечето пациенти, тъй като за всеки от тях може да е оптимално различно средство). Самата бързо растяща популярност на метода (на второ място след китайската медицина и пред конвенционалната медицина в световен мащаб) също е показателна.
Друг проблем относно Х. са създавали неубедителните доскоро опити за обяснение на механизма на действие на Х., спец. в разрежданията от 12С и нагоре (където в лекарството няма материални частици от първоначалното вещество). Но напр. след излизането на книгата "Посланията на водата" на японския учен Емото се дава едно рамо на метода и в това отношение. Същевременно, макар и всеобщо признавани като действащи, ниските разреждания (несправедливо?) по-рядко се предписват от тясно профилираните хомеопати, а по-често влизат в състава на фито- и минерални лекарства, хранителни добавки, тъканни соли, цветотерапевтични настойки и др.
В световната медицинска практика и юрисдикция преобладава схващането, че при сериозни заболявания не бива да не се разчита само на Х., а едновременно да се провеждат терапии с по-сигурна ефективност. Правният статус на практикуващите хомеопатия варира в различните държави. В някои страни, вкл. България, има нормативно изискване Х. да се практикува само от дипломирани лекари. Здравната каса у нас не поема разходите за хомеопатично лекуване.
В исторически план, Х. е допринесла за превъзмогване на опасните медицински практики до18-19 в. като ползване на концентрирани токсични съставки, масово кръвопускане и др. Ханеман се обляга на популярния тогава витализъм и обяснява действието на хомеопатичните препарати с жизнената сила на организма. От него е утвърдено хомеопатичните лекарства да се произвеждат чрез разреждане (титриране) и динамизация (потенциране). Много хомеопати в Европа и Америка през 19 и 20 в. са доразвивали метода, особено Кент, Херинг, Неш, Кларк, Бьонингхаузен, Богер, Куин, Тайлър, Алън, Бьорике и др. От съвременните авторитети по Х. могат да се споменат Шанкаран, Витулкас, Вермюлен, Гьойкенс, Рекевег (т.нар. хомотоксикология, допускаща съчетано ползване на редица хомеопродукти, вкл. от нормални и патологични тъканни) и др.
В България интересът към Х. е бил фрагментарен, но в началото на 90-те г. на 20 в. се активизира, във връзка с курсовете на Лондонския колеж по класическа Х. и по-късните курсове за лекари и вносът на лекарства от френската фирма Боарон. Функционират няколко хомеопатични асоциации и издателства.

Принципи и практика на Х.

Хомеопатични съкращения. Предвид на многото препарати, системата от съкращения е важна в Х. Една част от тях са дадени при описанието на няколко десетки основни позиции тук. Много от останалите, които са споменати напр. в Медицинската първа помощ като основни показания, по-долу са дадени само като разгърнато име на съответните съкращения:

Aethusa synapium (Aeth.) - Лъскавче (див магданоз)
Anacardium (Anac.) - Анакардиум (вид кашу).
Antimonum tartaricum (Ant-t.) - Калиев антимоно-тартарат
Aristolochia clematitis (Arist-cl.) - Вълча ябълка
Artemisia cina (Cina) - Глистна трева
Arum triphillum (Arum-t.) - Змиярник индийски
Bellis perennis (Bell-p.) - Паричка
Berberis vulgaris (Berb) - Кисел трън
Cactus grandiflora (Cact.). - Едроцветен кактус
Calendula officinalis (Calen.) - Невен
Cantharis (Canth.) - Испанска муха
Capsella bursa pastoris (Thlas. или Thlaspi.) Овчарска торбичка
Capsicum (Caps.) - Лютива пиперка
Carbo vegetabilis (Carb-v.) - Растителен въглен
Ceanothus americanus (Cean.) - Цеанотус
Chelidonium majus (Chel.) - Змийско мляко
Cocculus indicus (Cocc.). - Индийски кокулус (горчива тиква)
Colchicum autumnale (Colch.) - Есенен минзухар
Daphne mezereum (Mez.) - Бясно дърво
Digitalis (Dig.) - Червен напръстник
Drosera rotundifolia (Dros.) - Росянка
Dulcamara (Dulc.) - Червено кучешко грозде
Echinacea angustifolia (Echin.) - Теснолистна ехинацея
Euphrasia officinalis (Euphr.) - Очанка
Glonoinum (Glon.) - Нитроглицерин
Hamamelis virginiana (Ham.) - Хамамелис
Helleborus niger (Hell.) - Черен кукуряк
Hydrastis canadensis (Hydr.) - Хидрастис
Hypericum perforatum (Hyper.) - Жълт кантарион
Ipecacuanha cephalica (Ip.) - Ипекакуана
Juniperus sabina (Sabin.) - Казашка хвойна
Kali bichromicum (Kali-bi.) - Калиев бихромат
Kreosotum (Kreos.) - Креозот (брезов катран)
Laurocerasus  officinalis (Laur) - Лавровишня
Ledum palustre (Led.) - Блатен ледум
Lilium tigrinum (Lil-t.) - Тигров крем
Matriricaria chamomilla (Cham.) - Лайка
Mercurius corrosivus (Merc-c.) - Живачен хлорид
Mezereum (Mez). - Бясно дърво
Muriaticum acidum (Mur-ac) - Солна киселина
Nicotiana tabacum (Tab) - Тютюн
Phosphoricum acidum (Ph-ac.) - Фосфорна киселина
Phytolacca decandra (Phyt.) - Лаконос
Ranunculus bulbosus (Ran-b.) - Грудесто лютиче
Ruta graveolens (Ruta) - Седефче
Secale cornutum (Sec.) - Мораво рогче
Smilax officinale (Sars.) - Сарсапарила (скрипка)
Spongia tosta (Spong.). - Спонгия (вид морска гъба)
Sticta pulmonaria (Stict.) - Белодробен лишей
Sulphuric acid (Sul-ac.) - Сярна киселина
Symphitum officinale (Symph.) - Черен оман
Terebinthina (Ter.) - Терпентиново масло
Urtica urens (Urt-u.) - Гръцка коприва
Veratrum viride (Verat-v.) - Зелена чемерика
Verbascum thapsifolium (Verb.) - Лопен
Viburnum opulus (Vib.) - Червена калина