Шанкара

ШАНКАРА, Ади Шанкарачаря. Индийски мистичен философ, религиозен реформатор и поет. Най-известен е с коментарите си върху монистичната философия адвайта веданта.
Източниците, описващи живота на Шанкара, са поетични творби, съчетаващи биографични и легендарни истории. Според тях Ш. е роден в селцето Калади на територията на южноиндийския щат Керала в бедно, но силно набожно браминско семейство. Казва се, че Шива се явил на двойката и ги попитал дали искат да имат посредствен син, който да има дълъг живот в охолство или мъдър син, който да има кратък живот - те избрали второто. Малкият отрано изучава бързо и перфектно индуистките писания и проявява различни чудотворни способности. Трудно получава от майка си разрешение да стане монах. Открива своя гуру Говиндапада, при който овладява йога и веданта. Ш. пише коментари към главните индуистки писания: Бхагавад гита, Брахма сутра и основните Упанишади.  Написва и редица химни. Отива в свещения град Каши (дн. Варанаси, щат Утар Прадеш), където около него се събират последователи (от които най-известен бил Падмапада). Заедно отиват в Хималаите, в Бадрикашрам (дн. Бадринат, щат Утаракханд). Учението на Ш. се утвърждавало в хода на многобройни диспути с представители на други установени индуистки и будистки школи. Победителят, а това винаги бил Ш., ставал по предварително споразумение, неговэученик. Според преданието, при един такъв диспут, за да открие определени истини за светския живот, които не бил изпитал, Ш. временно се вселил в тялото на един крал.
Ш. реорганизирал монашеските общности в Индия като основал ордена Свами. В основата на неговата философия е идентичността между атман (душата) и Брахман (Абсолютът). Върховният Брахман (Бог) според Шанкара е ниргуна (без качества), той е сат-чит-ананда, т.е. съществуване-съзнание-блаженство. Целият свят не е нищо друго освен самия Брахман, а причината поради която се възприемат многообразие от същества, обекти и състояния е мая (космическата илюзия, материалната вселена), която на индивидуално ниво се проявява като авидя (невежество). Подобно на човек, който се е заблудил, когато в тъмното приема една връв за змия, но на светло тези илюзия се разсейва, така и просветлението води до познание за истинската единна същност.