Шантидева
ШАНТИДЕВА. Будистки монах от VIII в., считан за бодхисатва от школата Мадхямика; най-
известният му труд е именно "Бодхичаря-аватара" (Пътят на Бодхисатвите). Там той се разпростира върху многочислените аспекти будизма: цел и ценности, философия, етика, медитация, обети, поведение.
Счита се, че е роден като принц по наследство, но сънувал, че престолът трябва да принадлежи на друг и заминал в манастир, без да казва за произхода си. Китайската школа Санлун, приемник на Мадхямика, счита, че е имала двама човека с това име, първият от които е живял през VI в. Книгата на М. за бодхисатвите и сега се изучава още от основните курсове в будистките университети.
Много от мислите на Ш. са същински апотеоз на състраданието:
***
Въпреки че моето страдание не измъчва тези в другите тела, то е трудно за понасяне, поради любовта ми към себе си. И въпреки че не мога да усетя страданието на другите, за тях то е трудно поносимо - заради любовта им към тях си. Трябва да премахна страданието на другите, защото то е страдание, подобно на моето.
***
Нещастните на този свят са нещастни от копнежа си за собствено щастие. Щастливите в този свят са щастливи от копнежа си другите да бъдат щастливи.
***
Които ме клеветят и ми вредят, които ми се подиграват - нека всички да постигнат просветление.