СУБЕКТИВЕН ИДЕАЛИЗЪМ

Основната концепция при този светоглед е, че не съществува обективна външна реалност (или материя, каквато се възприема от обичайното съзнание). Всички неща и състояния съществуват единствено включени в съзнанието. При философския с.и. се постулира невъзможността да се регистрира нещо извън индивидуалното съзнание, поради което се заключава, че само то съществува. Най-ярък европийски представител на това течение е Дж. Бъркли, макар че той не е изповядвал пълен солипсизъм, т.е. мнение, че "съществувам само аз". При религиозния с.и., наричан още панентеизъм, акцентът се прехвърля от личното към всеобщото съзнание. Бог е всичко, което съществува. Той е едновременно и цялата познаваема от нас вселена, като в същото време я надвишава неописуемо много (Според едно живописно сравнение на Рамачарака: "Бог е видимият свят дотолкова, доколкото изрезката от нокътя на човека е самият човек").

Този монистичен възглед е характерен предимно за някои от задълбочено мистичните клонове на редица източни учения (веданта, дзен, суфизъм, тантра), при някои самостоятелни философи, както и за част от представителите на Ню Ейдж (които обикновено ги смесват с други идеи - еклектизъм). Понякога е трудно да се направи разлика между мистичния субективен идеализъм и недуализма; всъщност изглежда, че някои от представителите дори на едно и също направление клонят повече към едното, а други - към другото.