УВОД: ТЕРМИНИ, КАТЕГОРИИ, ЗАКОНИ: ОБЩА СТРУКТУРА; ИЗМЕРЕНИЯ И ОСОБЕНОСТИ ОБЩА СВЕТОГЛЕДНА СТРУКТУРА
Може да се приеме, че светогледът съдържа в себе си поне 7 елемента:
1. Онтологията, или предполагаемият модел на света.
2. Интерпретацията, или обяснението на света - цели да отговори на въпроса: "Защо нещата са такива, каквито са?"
3. Футурологията, която се опитва да отговори на въпроса :"Какво ще последва със света, природата, Земята, хората и т.н." (в този Учебник тази дисциплина се използва повече в тесния й смисъл на социална прогностична наука).
4. Праксеологията, като теория или методология на действието - "Какво да се прави?" (по принцип).
5. Етиката, ценностите и нормите на човешкото мислене, изразяване и поведение.
6. Епистемологията, теорията на познанието - "Кое е истинско и кое фалшиво?"
7. Етиологията, теорията за причинността и следствията.
ОСНОВНИ ИЗМЕРЕНИЯ И ВАЖНИ ОСОБЕНОСТИ НА СВЕТОГЛЕДА
СЪЩНОСТНО ИЗМЕРЕНИЕ. Съдържа най-вътрешната сърцевина на човешкото съзнание (според някои идентична у всички нас) и актуалното му състояние. Адекватността се преценява спрямо това, дали вътрешната настройка на съдържателното ниво отговаря на достигнатата степен на светогледна зрялост и определя посоката на настоящето развитие или тенденцията на отделен жизнен импулс.
СЪДЪРЖАТЕЛНО ИЗМЕРЕНИЕ. "Хоризонталните" естествени темпераменти и техните подвидове определят присъщия подход към нещата, независимо от състоянието на същностното ниво. Адекватността на съдържателното измерение определя от количествените измерения – енергията и натрупаните знания, позволяващи по-бързо и гладко или бавно и с усложнения придвижване в съответната посока.
ФОРМАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ. Изгражда фасадата на личността – придобитите навици за самообслужване, общуване и разпределяне на времето, впечатлението, което иска или е принуден да създава за себе си в очите на околните. Адекватността тук е по отношение на това, дали съответното поведение спомага за социалното осъществяване на целите (подходящи или не), които изхождат от същностното и се конкретизират чрез съдържателното измерение.
Степента, до която се придържат към авторитетите (вкл. книгите си) конкретните последователи на дадена светогледна система, определя друго едно класиране: фундаменталисти, консерватори и радикали. Подобно на политическите им еквиваленти, и тук първите заемат крайната позиция за непроменимост на догмите и готовност те да се защищават, често дори и с насилствени средства; следващите копират само основното в традицията, а последните считат, че са необходими реформи и в някои от съществените концепции на традиционното учение
Много актуално е подразделянето на светогледите по отношение на тяхната социална стратегия:
- Затворени (езотерични) са ученията, които претендират, че са за малцина избраници, подбирани по заложби и/или след успешно преминаване на сериозни изпитания. Твърди се, че повечето религии, освен масовите си (екзотерични) версии, са притежавали - а някои още притежават - и езотерични клонове. Те обикновено се считат за некомерсиални. Но в днешно време (особено по отношение на западния читател) терминът вече е девалвирал - често се обявява с рекламна цел за тайно знание нещо, което отдавна не е или никога не е било езотерично, поне в теоретичен смисъл;
- Умерено отворени (екзотерични) са повечето легитимирали се религиозни и философски доктрини. Те разгласяват свободно своите становища, но не настояват другите непременно да ги приемат - и затова са без съмнение са най-успешно вградилите се в съвременните демократични системи. Все пак външната толерантност не е равнозначна с разбирането на другите светогледи като необходими явления в света - и всъщност много от "умерените" последователи на даден светоглед в себе си се отнасят неприязнено към повечето други учения;
- Агресивни (прозелитни) - проявяват голямо упорство в убеждаването на другите чрез преки и косвени методи. В светогледа на някои от тях е залегнало убеждението, че тяхната лична съдба зависи и от това, доколко са успели да привлекат много други последователи („получават бонуси" за това от Бога). Следваща причина е асоциацията с политически борби, които се е случвало да са както в полза на определена религия (не само през Средновековието), така и срещу нея (както е при "войнстващия атеизъм" на френските материалисти, а после - този на Ленин, Сталин и Мао Дзе Дун). Трета причина за анастъпателния прозелитизъм може да е съществуваща личностна деформация (психопатия), която подтиква някои последователи дори на по-умерени светогледи към твърде драстични възгледи, агитации и действия.
ОБЩА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СВЕТОГЛЕДИТЕ
Тъй като някои хора могат да срещнат затруднения при ориентирането си в следващите секции, тук ще дадем едно кратко упътване към тях:
1. Доколкото всеки оформен светоглед предполага някаква степен на съзнателност, при състоянията на дълбок сън или кома, както и при някои умствени болести и при съвсем малките деца, може да говорим за латентен светоглед. Доколкото той има шанс да се развие (или деблокира), тогава ще може да се разпознае като някоя от следващите форми.
2. Хората, които считат действителността за сигурно или вероятно непознаваема, са съответно агностици или скептици. Вж. "Непознаваемостта".
3. Когато се настоява, че материята е основната реалност и съзнанието е само производно, говорим за различни видове материализъм. Вж. "Материята-основа?"
4. Когато се дава приоритет на духовното начало, но се допуска, че съотвореното от него съществува до известна степен отделно, макар и не съвсем независимо, налице е обективен идеализъм (много от философиите и религиите). Вж. "Творящият дух".
5. Особена форма на обективния идеализъм, която отделяме поради важни особености, е тази, при която, въпреки единния духовен произход на творението, части от него са независими до степен да се противопоставят на Източника и тях ги чака различна съдба (обикновено вечни страдания или смърт) - религиозен субдуализъм. Вж. "Духът в раздвоение".
6. Когато се твърди, че материя изобщо не съществува, а това са само кондензирани форми на Духа - това е субективен идеализъм (някои мистици, философи, ядрени физици и др.) Вж. "Духът без материя" От 3 до 6 т. вярват в едното начало (монизъм).
7. При приемане на две начала имаме налице дуализъм; при повече начала - плурализъм. Може да е философски или анимистичен. Вж. "Повече основи".
8. При интуитивно (надпонятийно) възприемане на Цялото без дуализъм, но не и като интелектуален монизъм (където идеята за "едно" води и до идеи за "много") - недуализъм. Счита се за характерен за надпределни съзнания (човешки или не), необясним за мнозинството. Вж. "Отвъд основите".
9. Щом има безпринципно смесване на различни светогледи, говори се за еклектизъм. Вж. "Светогледен коктейл".
Може да се приеме, че светогледът съдържа в себе си поне 7 елемента:
1. Онтологията, или предполагаемият модел на света.
2. Интерпретацията, или обяснението на света - цели да отговори на въпроса: "Защо нещата са такива, каквито са?"
3. Футурологията, която се опитва да отговори на въпроса :"Какво ще последва със света, природата, Земята, хората и т.н." (в този Учебник тази дисциплина се използва повече в тесния й смисъл на социална прогностична наука).
4. Праксеологията, като теория или методология на действието - "Какво да се прави?" (по принцип).
5. Етиката, ценностите и нормите на човешкото мислене, изразяване и поведение.
6. Епистемологията, теорията на познанието - "Кое е истинско и кое фалшиво?"
7. Етиологията, теорията за причинността и следствията.
ОСНОВНИ ИЗМЕРЕНИЯ И ВАЖНИ ОСОБЕНОСТИ НА СВЕТОГЛЕДА
СЪЩНОСТНО ИЗМЕРЕНИЕ. Съдържа най-вътрешната сърцевина на човешкото съзнание (според някои идентична у всички нас) и актуалното му състояние. Адекватността се преценява спрямо това, дали вътрешната настройка на съдържателното ниво отговаря на достигнатата степен на светогледна зрялост и определя посоката на настоящето развитие или тенденцията на отделен жизнен импулс.
СЪДЪРЖАТЕЛНО ИЗМЕРЕНИЕ. "Хоризонталните" естествени темпераменти и техните подвидове определят присъщия подход към нещата, независимо от състоянието на същностното ниво. Адекватността на съдържателното измерение определя от количествените измерения – енергията и натрупаните знания, позволяващи по-бързо и гладко или бавно и с усложнения придвижване в съответната посока.
ФОРМАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ. Изгражда фасадата на личността – придобитите навици за самообслужване, общуване и разпределяне на времето, впечатлението, което иска или е принуден да създава за себе си в очите на околните. Адекватността тук е по отношение на това, дали съответното поведение спомага за социалното осъществяване на целите (подходящи или не), които изхождат от същностното и се конкретизират чрез съдържателното измерение.
Степента, до която се придържат към авторитетите (вкл. книгите си) конкретните последователи на дадена светогледна система, определя друго едно класиране: фундаменталисти, консерватори и радикали. Подобно на политическите им еквиваленти, и тук първите заемат крайната позиция за непроменимост на догмите и готовност те да се защищават, често дори и с насилствени средства; следващите копират само основното в традицията, а последните считат, че са необходими реформи и в някои от съществените концепции на традиционното учение
Много актуално е подразделянето на светогледите по отношение на тяхната социална стратегия:
- Затворени (езотерични) са ученията, които претендират, че са за малцина избраници, подбирани по заложби и/или след успешно преминаване на сериозни изпитания. Твърди се, че повечето религии, освен масовите си (екзотерични) версии, са притежавали - а някои още притежават - и езотерични клонове. Те обикновено се считат за некомерсиални. Но в днешно време (особено по отношение на западния читател) терминът вече е девалвирал - често се обявява с рекламна цел за тайно знание нещо, което отдавна не е или никога не е било езотерично, поне в теоретичен смисъл;
- Умерено отворени (екзотерични) са повечето легитимирали се религиозни и философски доктрини. Те разгласяват свободно своите становища, но не настояват другите непременно да ги приемат - и затова са без съмнение са най-успешно вградилите се в съвременните демократични системи. Все пак външната толерантност не е равнозначна с разбирането на другите светогледи като необходими явления в света - и всъщност много от "умерените" последователи на даден светоглед в себе си се отнасят неприязнено към повечето други учения;
- Агресивни (прозелитни) - проявяват голямо упорство в убеждаването на другите чрез преки и косвени методи. В светогледа на някои от тях е залегнало убеждението, че тяхната лична съдба зависи и от това, доколко са успели да привлекат много други последователи („получават бонуси" за това от Бога). Следваща причина е асоциацията с политически борби, които се е случвало да са както в полза на определена религия (не само през Средновековието), така и срещу нея (както е при "войнстващия атеизъм" на френските материалисти, а после - този на Ленин, Сталин и Мао Дзе Дун). Трета причина за анастъпателния прозелитизъм може да е съществуваща личностна деформация (психопатия), която подтиква някои последователи дори на по-умерени светогледи към твърде драстични възгледи, агитации и действия.
ОБЩА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СВЕТОГЛЕДИТЕ
Тъй като някои хора могат да срещнат затруднения при ориентирането си в следващите секции, тук ще дадем едно кратко упътване към тях:
1. Доколкото всеки оформен светоглед предполага някаква степен на съзнателност, при състоянията на дълбок сън или кома, както и при някои умствени болести и при съвсем малките деца, може да говорим за латентен светоглед. Доколкото той има шанс да се развие (или деблокира), тогава ще може да се разпознае като някоя от следващите форми.
2. Хората, които считат действителността за сигурно или вероятно непознаваема, са съответно агностици или скептици. Вж. "Непознаваемостта".
3. Когато се настоява, че материята е основната реалност и съзнанието е само производно, говорим за различни видове материализъм. Вж. "Материята-основа?"
4. Когато се дава приоритет на духовното начало, но се допуска, че съотвореното от него съществува до известна степен отделно, макар и не съвсем независимо, налице е обективен идеализъм (много от философиите и религиите). Вж. "Творящият дух".
5. Особена форма на обективния идеализъм, която отделяме поради важни особености, е тази, при която, въпреки единния духовен произход на творението, части от него са независими до степен да се противопоставят на Източника и тях ги чака различна съдба (обикновено вечни страдания или смърт) - религиозен субдуализъм. Вж. "Духът в раздвоение".
6. Когато се твърди, че материя изобщо не съществува, а това са само кондензирани форми на Духа - това е субективен идеализъм (някои мистици, философи, ядрени физици и др.) Вж. "Духът без материя" От 3 до 6 т. вярват в едното начало (монизъм).
7. При приемане на две начала имаме налице дуализъм; при повече начала - плурализъм. Може да е философски или анимистичен. Вж. "Повече основи".
8. При интуитивно (надпонятийно) възприемане на Цялото без дуализъм, но не и като интелектуален монизъм (където идеята за "едно" води и до идеи за "много") - недуализъм. Счита се за характерен за надпределни съзнания (човешки или не), необясним за мнозинството. Вж. "Отвъд основите".
9. Щом има безпринципно смесване на различни светогледи, говори се за еклектизъм. Вж. "Светогледен коктейл".