МОНОТЕИЗЪМ СЪС СУБДУАЛИЗЪМ

Считаме за нужно въвеждането на един нов термин, тъй като има голяма разлика между обективния идеализъм, при който всичко е производно на единния Дух или е под пълен божествен контрол, и субдуализма. Повечето разпространени религии са идеалистични със субдуализъм, т.е. твърдят, че единното начало на нещата е Бог (т.нар. "монотеизъм"), но отлъчилата се отрицателна сила не му е подвластна - и тя може да провали Божия план за спасението по отношение на хората, които й се доверят. За разлика от последователния обективен идеализъм, тук се вярва в драстично различната крайна съдба на хората: уповаващите се "по правилния начин" на Бога ще бъдат спасени, а останалите (невярващи и друговерци) - обречени на вечни мъки или на унищожение. Субдуалистите освен това принципно отхвърлят еволюцията (вместо това вярват в сътворението - креационизъм); в днешно време някои от тях се опитват да я признаят отчасти, но тогава тя изглежда като несъвместима кръпка към основните им вярвания (еклектизъм).

ЮДАИЗЪМ 

Спада към групата на семитските религии и е разпространена най-вече сред евреите. Основните догми на юдаизма са: - Признаване на единния бог Яхве и - Признаване на богоизбраността на еврейския народ, - Вяра в небесния спасител (месия) и - Вяра в светостта на Стария завет на Библията и (евентуално) Талмуда. Юдаизмът предлага и на неевреите 10-те библейски заповеди, докато предписанията за самите евреи от Петокнижието (Тора) са стотици. Принципно Ю. не се занимава с мисионерство (не е прозелитна религия), а се възприема като национална вяра за евреите. Ю. се смята за първата религия, провъзгласила единобожието, но това е вярно само в смисъла на субдуализма (монотеоизма на болшинството теолози). Централен момент е схващането за възможния диалог между Бог и индивидуалния човек, както и между Бог и всеки целокупен народ. ("Избраността" на еврейския народ се тълкува различно; в най-добрия случай то е исторически изтъквано по отн. ролята на пророците и Стария завет (еврейската Библия или ТаНаХ) за следващите религии и култури.) Но Ю. не признава Христос като Медия; според юдеите месията все още се очаква, тъй като идването му според тях отзнаменува непосредствено нова епоха: «И ще прекроят своите мечове на рала и копията - на сърпове; и няма да вдигат мечове народ срещу народ; и няма повече да се учат да воюват... и ще се напълни Земята с познанието за Господа» (Ис.2:4). Учението за възкресяването от мъртвите в края на дните (есхатология), е широко застъпено още при еврейските пророци, особено Йехезкил и Даниил. Ортодоксалният юдаизъм счита за задължително спазването на еврейския религиозен закон (Галах) в този вид, който е фиксиран в Талмуда. В него обаче има няколко направления - литовско, хасидизъм, модернистично-ортодоксален юдаизъм, религиозен ционизъм. Вж. и тук.

ИЗ ДРЕВНОЕВРЕЙСКО ПРЕДАНИЕ. Когато група монаси помолили един равин за съвет как да спасят умиращия си орден, той отвърнал: "Съжалявам. Единственото, което мога да ви кажа, е, че един от вас е Месията." Размишлявайки върху това, старите монаси започнали да се отнасят един към друг и към самите себе си с необикновено уважение, да не би някой от тях наистина да е Месията...

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ

КАНОНИЧНО ХРИСТИЯНСТВО (съвременно преобладаващо)

Основните му подразделения - католицизъм и източно православие, има много подобни и някои различаващи се особености. Католицизъм. През XI в. след разцеплението (схизата) католическата църква К. се оформя и остава до ден днешен като християнско направление с най-многочислени последователи. Шансът да попадне в територията на водещите в икономическо и културно отношение страни от Западна и Средна Европа, както и подчертано настъпателния характер на католическата идеология без съмнение са в основата на тези резултати. Църковните доктрини изтъкват апостол Павел като основател на тази църква. Освен на Библията, държи се на Апостолската изповед на вярата и Никейското верую. Почита се и Дева Мария, а папата (избиран от конклава на кардиналите) се признава като наместник на Божия син на земята. Налага се безбрачие на дуповенството. Изповядват се 7 тайнства: миропомазване, кръщение, ръкополагане, елеосвещение (конфирмация), енчаване, причастие и епитимия (покаяние). През ранното Средновековие многото монашески ордени съжителстували с твърде светски интриги във връзка с нарастващата власт на папския двор в повечето държавни дела на съответните страни. По време на инквизицията били изгорени живи, убити по друг начин, заточени или просто отлъчени от църквата много хора, включително видни учени. С появата на протестанството и развитието на науката К. загубва до голяма степен светското си влияние и е принудено да се откаже от силовите методи, индулгенциите, някои антинаучни тези и др. Източно православие. От Голямата схиза досега второто основно разклонение на християнството не е разширило много територията на влиянието си, до голяма степен поради трудностите от турските нашествия на Балканите и по-късно от тоталитарния социализъм в СССР и Източна Европа. Сега организацията на И.П. в тези страни включва 14 самостоятелни църкви, всяка начело с патриарх. Всяка църква се дели на епархии и енории. Последните се ръководят от свещеници, подпомагани от дякони (послушници). И.П. смята себе си за единствения автентичен приемник на Христовото учение, като набляга върху чудото на възкресението. Дадено е право на свещениците (но не и на епископите) да встъпват в брак. Православната йерархия има три степени на свещенослужителите; епископ може да стане само лице, което е дало монашески обет, докато дякон и свещеник може да стане всяко светско лице, отговарящо на определени изисквания. Съществуват редица регионални култови особености – напр. чрез православните народи, намирали се продължително време под османско влияние, съществува така нареченото хаджийство – поклонение на Гроба Господен, което е заемка от ислямските традиции (хадж). В голяма част от историята си православната църква търпи различни разколи и схизми (поради политически или формални причини), при които обаче се запазва единството в религиозните възгледи и се прекратява само организационното общуване. Според редица независими изследователи, И.П. е по-близко до оригиналното Христово учение в сравнение с католицизма и протестантстките деноминации; и освен това по-малко е злоупотребявало през вековете с терор по отношение на другите вярвания; при все това съвременното му състояние е критично (вж. още за историческото му развитие - тук).Никео-Цариградски символ на вярата 1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. 2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. 3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек. 4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 5. И възкръсна в третия ден, според Писанията. 6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца. 7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край. 8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. 9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква. 10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 11. Чакам възкресение на мъртвите. 12. И живот в бъдещия век! Амин.

ПРОТЕСТАНТСТВО (НЕКАНОНИЧНИ ХРИСТИЯНСКИ ЦЪРКВИ И ДВИЖЕНИЯ)

Адвентизъм. Най-често се имат предвид преобладаващите сред разновидностите на А. "адвентисти от седмия ден". Създаването на адвентна църква се предшества от проповедите на У.Милър в САЩ през 1860 г., когато той очаквал и края на света; популярността обаче идва след публикуване на много книги от Е.Уайт (наричана от А. “пророчицата на нашето време”). Освен основните постулати на ранното протестантство, повечето клонове на А. считат почивката точно в събота за много важна (“съботяни”) и отричат естественото безсмъртие на душите: то се давало само като награда за спасилите се, а останалите ще бъдат унищожени (а не обречени на вечни мъки). Противници на насилието и вегетарианци, но умерени прозелити; смятат, че те са “божия народ”, а другите религии и атеизмът са инспирирани от Сатаната. Очакването на Второто пришествие се подкрепя от специално тълкуване на Библията; отначало това е водело до мнократно определяне на дати за “свършека на света”, от които опити после се дистанцирали. Съвременният А. изтъква в своя подкрепа както исторически събития (според тях предсказани алегорично в Светото Писание: напр. числото на звяра от Апокалипсиса на св. Йоан - 666 олицетворява римския папа), така и особено изтълкувани политически и научни факти.

Петдесятна църква (харизматици). Основана в началото на XX в., поддържа догматите на старите протестанти, но добавя особената важност на глосолалията – "говорене на чужди езици", които обхванатият от вдъхновение вярващ обикновено не разбира, но има специалисти, които тълкуват казаното. Развива се значението на спонтанните молитви и духовното лекуване.

Християнска наука. Създадена през 60-те години на XIXв. от М. Еди в САЩ. Сега седалището й е в Бостън. Поставя се силно ударение върху духовното изцеление и нереалността на материята.

"Свидетелите на Йехова". Движение, основано през кр. на XIX в. Изглежда близко до адвентизма. Обаче С. не са вегетарианци; уникални са дори и сред протестантските движения с непризнаването на Светата троица и отхвърлянето на божествеността на Иисус. Последният за тях е само духовен управител на Земята. Смятат, че краят на света наближава, след което през хилядолетен изпитателен срок ще се даде последен шанс както на праведните, така и на част от грешниците. С. са противници на кръвопреливането и военната служба, прозелити. Постепенно се разпространяват в много държави по света, разполагат със значителен бюджет и издават сп. "Стражева кула", а също брошури и книги на различни езици, вкл. на бг.

Амиши. Интересна общност, която живее в Северна Америка, като запазени гнезда от късното Средновековие - от средите на анабаптистите. Философията им е близка до стоицизма и квиетизма (препоръчва да бъдем в състояние на пасивно съзерцание и да посрещаме с безразличие всичко, което ни се случва), оцветен с пиетизъм (според който Евангелието трябва да се прилага в живота буквално). Те проповядват кръщаване в по-късна младежка възраст, поощряват трудолюбието, ненасилието и изобщо - постаявт ударение върху практическия религиозен живот. Освен това смятат, че единственият възможен начин да се прилага на практика учениято на Исус е да се живее в изолирана общност, която да се самоиздържа чрез земеделие и занаятчийство, за да се опазят от лошите влияния на модерния свят. Техните принципи отхвърлят участието в каквато и да било политическа структура; вкл. ако някой ги съди, те не се защитават, а ако някой им е навредил, не подават жалба в съда. Поддържат свои училища, като програмата е ограничена до начално училище. Отказват да служат в армията. Прибягват до класическата медицина, но не приемат социални помощи, нито пенсии. Днес младите не са затворени в общността и познават модерния свят. Някои се опитват да се отделят, но често пак се завръщат в родното огнище, където семейната топлина и взаимопомощ са уникални. Още за амишите

ИСЛЯМ

Религия, основана от пророк Мохамед. Задължителният минимум, без който човек традиционно не може да се смята за конвенционално вярващ, тук са:

ПЕТТЕ СТЪЛБА НА ИСЛЯМА: 1. Шахада или верую - "Няма друг Бог освен Аллах и Моханед е неговият пророк". (4:136) 2. Ритуални молитви (салат). Когато се изричат молитви по изгрев слънце, на обед и през нощта, молещият се е обърнат към Мека. 3. Пост (саум) по време на месеца рамазан. Тогава мюсюлманите не бива да ядат, да пият или да пушат между изгрев и залез слънце. 4. Законна милостиня (закят, пречистване). Мюсюлманите са длъжни да дават около 2,5% от доходите си и някои други видове собственост за благотворителни цели. 5. Поклонничество (хадж). Всеки мюсюлманин, ако има финансови възможности и е физически здрав, трябва да направи пътешествие до Мека поне веднъж в живота си.Първата сура от Корана, най-важната ислямска молитва.И евреите, и християните, според Мохамед, също са получили Откровението, но са го изопачили, като са добавяли, съкращавали и деформирали Божието послание. За историческото развитие на исляма, вж. тук. Актуален и до днес е въпросът за концепцията джихад - "свещена война" срещу неверниците, която обаче се тълкува различно от нерадикалните вярващи и от фундаменталистите. Въпреки едностранчивото мнение на много незапознати с Корана хора, че той е нехуманистична религия, много са данните и за обратното: Не е никаква праведност това, че обръщате лицата си на Изток, или на Запад, ала наистина праведен е онзи, който вярва в Аллах и в Деня на Страшния Съд, и в Ангелите, и в Свещената Книга, и в Пророците, и в името на Аллах предоставя част от богатството си за своите роднини, и за сираците, и за нуждаещите се, и за непознатия пътник, и за онези, които молят за милостиня, и за заплащане на откуп за пленници и заложници, и който спазва Молитвата и плаща, данъка Закят, и онези, които изпълняват своите обещания, след като вече са дали такива, и търпеливите в своята бедност или в своите беди и злощастия, и смелите по време на война - именно те са онези, които са доказали, че са верни, и именно те са онези, които са богобоязливи. (2:177)

Коранът и неговите тълкувания. Свещената книга на мюсюлманите има 114 глави и съдържа много наставления за тях - как да се молят, как да се отнасят другите какво да ядат, как да се обличат и т.н. Има две големи групи в рамките на исляма - сунитите и шиитите. Първите (болшинството от ислямистите) следват учението само на първите четирима халифи след смъртта на Мохамед. Шиитите вярват, че истинският наследник на Мохамед е неговия племенник Али и че потомците му (имами) притежават тайни знания и заслужават особена почит като водачи на правоверните. Важните религиозни фигури при тях се наричат муджтахиди (тълкуватели), молли или аятоласи и някои твърдят, че са потомци на Мохамед. Ахмадитите са друга група, възникнала в нач. на XX в. Създадена е от Мирза Ахмад, който живял в Индия и твърдял, че е пророк. Той отхвърлял свещената война. Стремял се да обедини всички религии под водачеството на Исляма. Ахмадитите успели да привлекат редица привърженици в западните страни и в Африка.