ПОЗНАВАЕМОСТТА ПОД ВЪПРОС - АГНОСТИЦИЗЪМ И СКЕПТИЦИЗЪМ

Увод. Още преди да се разискват различните теории за същността на света и човека, възниква въпросът, доколко тази същност е познаваема. Това всъщност е най-големият проблем, тъй като сам по себе си не предполага критерии за вярност в едната или другата посока. Затова различните авторитети обикновено приемат като подразбираща се или се опитват да обосноват отначало една от следните позиции, преди да продължат с излагането на свето учение:

1. Агностицизъм. Скритата същност на нещата е непознаваема, т.е. недостъпна за човешкото съзнание, което борави с условности и привидности. Елементи на агностицизъм има както в някои източни религии, така и напр. в християнството, но последователно тази линия се провежда от Кант.

2. Скептицизъм. Познанието е съмнително, т.е. възможно е да има достоверно познание, но няма как да се разбере дали е такова. Тази настройка е стихийно разпространена у много хора, а е подробно обосновавана от Хюм.

3. Теории за частичната познаваемост. Те доминират в болшинството обичайни, научни и духовни светогледи, като твърдят, че човек може правилно да опознае света и себе си, но само до известна степен (което се нарича още фалибилизъм). Чисто човешките му ограничения всъщност са граници и на неговите способности към познание.

4. Теории за абсолютната познаваемост. Съществуват и немалко твърдения, че човек може да се докосне до абсолютно познание - или временно, чрез получаване на духовно откровение, или трайно - за мистиците, които допускат, че е възможно пълно сливане с Абсолюта (Бог).

ПСЕВДОСКЕПТИЦИТЕ И ПАТОЛОГИЧНИТЕ СКЕПТИЦИ

В т. 3 се намират по-скоро привидните скептици; здравия дял скептицизъм при техния светоглед касае очевидните ограничения на познанието, което те считат за достатъчно вярно само по себе си. От друга страна, скептицизмът при някои хора явно излиза извън сферите на здравия разум и води до подозрителност към всяка възможно истина и съответно - парализа на нормалното осъществуване на идеите (както и постоянно играене ролята на "черна станция" по отношение убежденията на другите). Разликите между конструктивния и деструктивния скептицизъм са важни както за общия светоглед, така и в науката и всекидневния живот и могат да бъдат систематизирани така:

Конструктивен скептик (псевдоскептик)

1. Поставя наличните твърдения под под въпрос, но търсят още данни и критично съпоставяне между възможните варианти, за да изберат най-вероятния - или все още да оставят въпроса открит.
2. Проявява търпение, за да не прави прибързани заключения, но упорито търси истината.
3. Вместо да бъде скован от консервативни фиксирани рамки, проявява възможностно мислене (пролабилизъм), като честно и обективно претегля различните становища.
4. При наличие на нови доказателства са способен да обнови своите хипотези, дори и да отидат към становище, което противоречи на общоприетото.
5. Разглеждат науката като процес, а не като религия на влиятелните учреждения, на която трябва просто да се вярва; той е способен да се усъмни в редица идеалистични твърдения, без да отрече положителните резултати, която практичната духовност демонстрира.
6. Признава, че е сбъркал, когато има явни доказательства за това.
7. Не използва съмненията си като оръжие срещу личностите на другите, нито за утвърждаване на предполагаемото собствено превъзходство.

Деструктивен (патологичен) скептик

1. Предварително отрича всичко, което е извън рамките на неговите научни, религиозни или житейски истини; обаче пропуска да се усъмни в собствените.
2. Не се стреми да научи допълнителни факти, нито към ново познание, което да излиза извън рамките на концепциите, с които е свикнал да се чуства удобно.
3. Критическо мислене проявява само до известна степен, след което идва ред на емоционалните решения и отношения.
4. Не употребява възможностно мислене, което да се опира на "широка скроеност", а вместо това стеснява хоризонта си (скептик, който прикрива фанатик!), като увековечава собствените си предразсъдъци и безогледно критикува всички останали.
5. Способен е на неетични риторични похвати и даже на безнравстени постъпки, за да дискредитира своите опоненти.
6. Прибързано прави оценки и (предимно негативни) изводи за неща, по отношение на които няма достатъчно знания и опит.
7. Не приема съществуването на тайни и неопределености и настоява, че всичко следва да си има тривиално обяснение, в което те вече са сведущи; не признава, че не се бил прави, дори след като му бъдат представени убедителни доказателства.