ИЗХОДНИ ПРЕДПОСТАВКИ: ИНФОРМИРАНЕ; ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕ;РЪКОВОДСТВО; ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ; ДУХОВНИ ПРАКТИКИ БАЛАНСИРАНО ИНФОРМИРАНЕ

ОБЩО ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ СВЕТОГЛЕДА

Теорията е важна главно като встъпление към практиката. В този смисъл, много е съществено да се проучат и преподадат принципите и методите за повлияване на светогледа от различни интересуващи ни ъгли:
- Какво предлагат като цели и перспективи;
- Какъв е механизмът им на въздействане;
- Били ли са прилагани досега масово и какви са преобладаващите резултати;
- Каква е степента им на трудност, т.е. колко са общодостъпни; - Какви по честота и тежест нежелателни последствия могат да се очакват и дали те се дължат повече на неправилно практикуване или са заложени в самия принцип или метод, в липсата на уравновесяването му с други важни насоки и техники и т.н.;
- Има ли изградена система от критерии за индивидуализиране, особено по отношение на изходното здравно състояние и социална вгладимост (препоръки, чудесно отразяващи се на стабилните индивиди, биха могли тежко да разстроят другите);
- Доколко могат да се изпълняват без компетентно ръководство и кое ръководство в конкретния случай следва да се счита за компетентно. Авторите на така многобройните (и частично полезни) ръководства според нас не отчитат сериозността на изброените моменти; това за съжаление важи и за болшинството прагматични инструктори. Надяваме се, че все повече специалисти у нас и по света ще работят върху изясняването на тези основни въпроси, тъй като безразборното, неточно, прекалено или опасно по други причини практикуване днес се шири с тревожно ускорение навсякъде...

ИНДИВИДУАЛНО СЪОБРАЗЯВАНЕ

Предвид на факта, че светогледът е обобщаващо ниво при всеки един индивид, съобразяването тук е най-деликатно. В действителност, то е необходимо да бъде съобразено с всички разглеждани в Учебника типологични равнища (I, II, III, IV, V). Това, разбира се, е свързано и с въпроса за авторитета, спрямо който ще става това съобразяване (вж. следващата точка). Както и 100%-то самостоятелното определяне на променящите светогледа последования, така и пълната зависимост от какъвто и да е авторитет са установено неблагоприятни стратегии. Човек трябва винаги да внимава за вътрешните промени, тъй като колкото е по-добро възприемането им, толкова по-успешно ще може той да се саморегулира, а и по-добре да обясни състоянието си на всеки, който би могъл да му помогне допълнително.

ПОДХОДЯЩО РЪКОВОДСТВО

При някои подготвителни и ниско рискови принципи и техники е достатъчно внимателното им разучаване от подходящи литературни източници или от подробни сайтове в нета - и вече могат да бъдат практикувани от повечето средноинтелигентни хора. В други случаи е необходим инструктор- навлязъл в материята и на теория, и донякъде на практика - за да може, поне в началото, нещата да бъдат разбрани и изпълнени правилно. Инструкторът би трябвало да може и да преценява кои от насоките за начинаещи изобщо са подходящи в конкретиня случай и евентуално да пренасочва ориентиралите се към тях към по-уместни принципи и методи. Специално за напредналите духовни практики - най-вече ако се практикуват продължително и всекидневно - обикновено се изисква и ръководство от страна на Учител. Това е най-трудният момент в днешно време - и ние бихме желали да подложим на широко обсъждане една система от критерии за ориентиране по този въпрос - вж. "Подходящият духовен наставник".

ВИДОВЕ ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ

1. По предназначение: а). Общо оздравителни. С непосредствена цел подобряване на общото самочувствие и работоспособност или лекуване на определени отклонения. б). Психологично и педогогически регулиращи. Целят главно развитие на определени качества, избавяне от недостатъци в работата или общуването и др. в). За духовно развитие и балансиране. Правят се основно именно за това. Разбира се, често пъти насоките и техниките са едни и същи, а имат само различни акценти за предварителна настройка, продължителност на практикуване, съчетаване с други опции и т.н., в зависимост от основното им предназначение.

2. По механизъм на действие: а). Общо ориентиращи. Осведомяване на теория, запознаване с общността (ако се касае за групови методи), наблюдаване отстрани и първи собствени опити. б). Повишаващи устойчивостта. Укрепване на здравето, първоначално повдигане на енергийното ниво, развитие на основни умствени качества, емоционално балансиране, засилване на волята. в). Преформиращи. Касаят смяна на възгледите и заедно с това - на преобладаващите емоционални и интелектуални нагласи, евентуално и на житейските цели или поне на непосредствените ни приоритети. г). Дезобуславящи. Разчупват шаблоните на ума и позволяват по-директно възприемане на новото, както и по-гъвкаво отношение към вече усвоеното. д). Интегриращи. Позволяват постигането на високо градивен баланс във всекидневието; позволяват цялостното развитие на индивида да стане по-хармонично - както вътрешно, така и по отношение на заобикалящата го материална и социална среда. Много често добър ориентир може да е състоянието на човека, съобразено с именно тазипоследователност при въвеждането на принципите и практиките. Например, ако човек не е изобщо ориентиран на теория и практика, не е разумно да бъде хвърлян веднага във "водите" на в)., г). и д)., тъй като е голяма вероятността да не се ориентира правилно в изискванията. А ако му липсва б) - той може и да не издържи оптимално на съответните трансформации. Ако се предлагат само преформиращи методи, може да се стигне до фанатизъм. Но ако се набляга изключително върху дезобуславянето, но не се постига също и интегриране, възможно е светогледът да остане дисбалансиран и даже да е изроди в хаотично отхвърлящ и псевдодуховен.

ДУХОВНИ ПРАКТИКИ - ОСОБЕНОСТИ И ОБЩИ НАСОКИ

Първата им особеност е, че (поне в задълбочените школи) те не се разглеждат като спортни или интелектуални упражнения (макар че могат да имат полезни странични ефекти в тези отношения), нито като магически ритуали, правенето на които гарантира високи резултати. Това са по-скоро помощни средства за постигане на по-дълбоко осъзнаване. Качеството на практикуващото съзнание е по-важно от вида на техниката, а стремежът към лични върхови постижения по-скоро пречи, отколкото помага. Ключовата дума за точната душевна настройка, както и във всекидневието, е спонтанност, живот в настоящето. (А тъй като постигането на същинско медитативно състояние е трудно за повечето хора, затова в популярния език под "медитирам" се разбира "опитвам се да...".) Външните условия, като специална стая, картини, кадене на тамян и т.н., могат да имат стойност, ако се възприема като подпомагащи. Ако техниките не се правят сутрин след ставане или по друго време, когато човек е отпочинал, има смисъл преди това да релаксира или да направи за 5-10 мин. няколко ободряващи и хармонизиращи физически и/или дихателни упражнения. Различните словесни формули, музика и визуализиации се прилагат също за въвеждане във "фоново настроение" за медитация; нерелигиозните могат да се настроят чрез някои елементи от автогенния психотренинг. Вътрешни условия. Във всички случаи резултатите са зависими и от общия начин на живот; те намаляват осезаемо (или дори се променят качествено към негативни) при крайности от рода на нерегулирани труд и почивка, трайни емоционални дисхармонии, явно неправилно хранене, зависимости от наркотични или стимулиращи субстанции. При редица остри и хронични телесни и душевни страдания е важно практиките да са съобразени конкретно - те както могат много да допринесат за излекуването, така и да създадат нови проблеми, тъй като сериозно болните хора са с повишена ранимост към всякакви въздействия, вкл. светогледно реформиране.
Основните практики не са много и доста си приличат в различните духовни традиции. От тях още по-малко са онези, които са доказано широкоспектърни (полезни за психиката, практически безопасни и можещи да бъдат практикувани повече или по-малко резултатно от всички). Важен принцип за безопасност е, че повечето техники са практически безвредни, ако човек не страда от тежка психоза или епилепсия и не опитва голяма продължителност без компетентно ръководство. След изпълняване на ред изисквания за напреднали някои от долускицираните техники могат да се правят по 1 и повече часа. За начинаещи обикновено обаче не се препоръчват, особено за "честа и масова консумация" повече от 10 до 20 мин. наведнъж от която и да е всяка техника - един път или най-много два пъти дневно (почивката след тях не влиза в това време). Ако се изпълняват и други техники, те следва да са допълващи, а не да действат по сходен механизъм; общата продължителност на заниманията рядко е уместно при начинаещите да надхвърля 1 час наведнъж и 2 часа за деня общо. Пози за медитация и молитва. Далеч не всички, но голяма част от статичните медитации са в седнало положение. Характерните за медитативните йога и будистки практики пози "лотос" и "полулотос" са трудни за овладяване, ако човек не е тренирал от малък ("овладяване" значи час и повече стоене без никакви неприятни усещания). Затова някои препоръчват да се седи на стол, но по-добре е все пак да се сяда в изправена поза на пода (върху постелка). Внимава се кръстът да не се сгъва навътре, затова при сядане направо върху пода (земята) се използва остатъчно висока (или прегъната на две) възглавница под седалището. Краката са кръстосани – при мъжете левият затваря десния, а за жените е обратното. Ръцете са на коленете или (ако практикуваната система го препоръчва, в определено положение - "мудра"). Коремът е отпуснат, перинеумът (между ануса и половите органи) е леко изтеглен нагоре. Главата е централно разположена, езикът докосва небцето. Очите са затворени (особено при начинаещи, които лесно се разсейват) или полуотворени (фиксирани.без напрежение в междувеждието или в точка на пода; при дзен - често върху чисто бяла стена отсреща). В края не се става рязко, а се остава още известно време в безмълвие и тогава идва постепенното раздвижване. По отношение положението на ръцете и краката е важно да се знае дали техниката цели повече вътрешно вглъбяване (когато се препоръчва кръстосване на крайниците) или или възприемане отвън на определено хармонизиращо влияние (тогава крайниците не трябва да се кръстосват).

ЕТИЧНИТЕ ОСНОВИ

Един самурай дошъл при дзен Учителя Хакуин и го попитал: „Вярно ли е, че съществуват рай и ад?” „Кой си ти?” - бил попитан го в отговор. „Войник съм” - отговорил той. ”Войник ли? Какъв е тоя началник, който те държи във войската? Лицето ти е като на просяк.” Самураят така освирепял, че се хванал за меча и започнал да трепери целият. Хакуин продължил да го провокира: ”Ти имаш меч! Но той навярно е твСветогледърде тъп, за да ми отсече главата?” Тогава вече войникът извадил меча си, но преди да замахне, Хакуин отбелязал: ”Тук се отварят вратите към ада”. След тези думи човекът изведнъж се осъзнал и прибрал меча си, покланяйки се в нозете на Учителя... ”Тук се отварят вратите към рая” - промълвил сега Хакуин.

Както личи от цитираната история, и диаметрално противоположните избори в отношенията често са "на една ръка разстояние". В болшинството древни и съвременни учения за усъвършенстване се подчертава значението на постоянната бдителност в това отношение. По-конкретно въпросите на етиката се разискват на съответните места (1, 2).

ИНДИВИДУАЛЕН НАЧИН НА ЖИВОТ

Духовното развитие не "виси във въздуха", то е в тясна връзка със състоянието на тялото и ума му (зависимо от дейностите и почивката, храненето, дишането и т.н), с мястото, където човек живее, с неговите близки и приятели, с неговата професия и т.н. Регулирането на тези фактори е подробно разгледано на различни места в този сайт и в множество посочени за допълнително инфо литературни и интернет източници. Най-честите препоръки специално към желаещите ефективен духовен напредък са: подбирането на съответна компания, избягване разхищението на много време и енергия по неконструктивни физически, емоционални и интелектуални направления, лекото хранене с избягване на месна и с много прибавки храна, поддържането на обща чистота на тялото и други мерки, за да бъде то един здрав и приветлив "храм на Бога". Тъй като повечето духовно търсещи хора днес съчетават това със светски активности, а при някои техники е трудно да се навлезе без периоди на усилени занимания, все по-често в много школи се организират периодични интензиви (семинари, ритрийти), по време на които условията за близки до тези в манастирите, но след такава практика за няколко дни или седмици, хората се връщат към обичайните си задължения.

РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЪМНИТЕЛНИТЕ ДУХОВНИ ПЪТИЩА

Напоследък, за съжаление, те всъщност са много повече от коректните; поради самата  специфика на темата, тяхното отграничаване не винаги е лесно. Като минимум, следва внимателно да проучим всяко ново учение дали не води до:

1. Подлагане здравето и живота на разрушителни или хазартни изпитания. Препоръчването на нездравословни порядки, на бързо навлизане в трудни практики, на рисково социално поведение или екстремни психологични провокации може да резултира в различни по тежест проблеми. Най-опасният вид измежду тях е, да се тълкува духовната самоотверженост като готовност към саморазрушение и/или разрушение на другите животи, в името на внушен религиозен мотив; последният може да се използва и грубо политически.

2. Възприемане и пропагандиране по-често на изключващи, отколкото на включващи възгледи. Така човек се превръща във фанатик и дори може да навреди сериозно на себе си и/или на другите - под предлога, че го върши "в услуга на делото". Освен това затварянето в изолирани общности, които се стремят да задушат тенденциите на членовете си да търсят и други възможни гледни точки, може да направи много трудно излизането от подобно „затворническо“ състояние.

3. Насърчаване към сляпо следване, без отчитане на резултатите от това. Това не е рядко явление в религиозни общности, където се цени главно „вярата“. „Слушай сърцето, а не ума!“ – е девизът на тези хора; но в случая „сърцето“ на последователя не е истинска интуиция, а една формирана емоционална тенденция, която може да подвежда към най-нелепи изводи и действия. Това води до трудно преодолими светогледни и психологични деформации. Само когато умът и сърцето са в хармония, човек може да следва истински някое духовно учение и едновременно да си остава балансиран в обективната реалност.

4. Краен аскетизъм. Строгата сетивна изолация, известна и като сензорна депривация – например, чрез дълго сексуално въздържане, постоянно мълчание, усамотение, особено на тъмно и тихо място и т.н. – е потенциално опасна практика за неподготвения човек. В скромни дози тя може да е просто полезна почивка от съвременното натоварване на сетивата, но при дълги периоди едва ли ще може да  се задържи постиганото като изключение по-високо ниво на съзнанието. Еевентуално може да бъде застрашена и устойчивостта на психиката. Адаптиране към такъв начин на живот е възможно само при някои хора - постепенно и чрез добавяне на специални принципи и техники.

5.„Изсушаване“ на учението, безплодни интелектуални зацикляния. Това е крайност, която със сигурност ще дисбалансира развитието на човека и може да обърка много други хора наоколо му. Когато интелектуалното разбиране излезе от собствената си сфера и започне да претендира за всеобхватна духовност, може да се появи и фалшива гордост, псевдодуховност.

6. Основателни опасения относно духовния наставник. Който и да изпълнява функцията на светогледен консултант, отговорността му е огромна. Днес често се случва такава роля да се поема от личности без необходимите качества и тогава тази опасна връзка може да бъде прекъсната само от отсрещната страна. Най-добре би било предварително внимателно да проучваме твърденията и качествата на бъдещите ни ръководители, както и резултатите, които вече са се получавали при други техни последователи.