ПСИХОЕНЕРГИЙНА И СВЕТОГЛЕДНА ТИПОЛОГИЯ
СТАДИИ В РАЗВИТИЕТО НА ОСЪЗНАВАНЕТО
Този въпрос без съмнение е труден и едва ли има еднозначен отговор. Възможностите за подразделяне на еволюцията на съзнанието се различават съобразно с възприетите критерии. Все пак е важно да имаме поне приблизителна "карта на местността", за да се ориентираме по–адекватно сред многообразието от нива и индивидуални характеристики, манифестирани от различните хора. Според нас може да се започне от най-общите древни източни насоки, а съвременен пример за успешна работа в това направление е Кен Уилбър, който обобщава есенцията от стотици духовни учения, философии, психологии и естественонаучни направления от древността до днес.
I. Качествени макрорамки. От древна Индия води началото си учението за "гуните" – качествени степени на духовното развитие, чиято проява може да се разпознае, независимо от външната принадлежност на съответния индивид към една или друга мирогледна традиция. (Последните десетилетия и западни психолози, като напр. д-р М. С. Пек, разработват подобни класификации, което показва, че тяхното значение за съвременния свят расте). За първа степен се приема "тамас"- състояние на инертност и егоизъм в материалните отношения и сляпо следване на авторитети в областта на идеите. Втората е "раджас" - трескава активност, насочена навън (алтруистична или разрушителна); бързи промени във възгледите и раздвояване между духовната съвест и прагматичните съображения. Третата е "саттва" - съзнание за единството, хармонизиращо противоречията; проява на ясно, спокойно и доброжелателно душевно състояние. Последното състояние, разбира се, е желателно да преобладава, макар че според висшите критерии на индуизма и будизма просветлението е отвъд всичките тези три степени. За обичайните цели на интегралното хармонизиране на средноразвития индивид, има разработени редица ускоряващи еволюцията методи. Те водят отначало до намаляването на „тамас" за сметка на „раджас" (подходящ външен надзор; лекуване на застойните явления на телесно и умствено ниво чрез стимулиращи храни, добавки, билки и етерични масла, подходяща двигателна активност и умствена работа). По-нататък се дава приоритет на превръщането на „раджас" в „саттва", при което за разлика от първия стадий човек може да действа както с други хора, така и без импулс отвън – чрез хармонизиращи психологически и духовни прийоми и дихателни техники; чисто хранене с растителни и млечни храни, с ограничение на пикантните и солени блюда; фино регулиращи енергийната система хомеопатични и вибротерапевтични методи и др.
II. Последователност при разгръщане на съзнанието. К.Уилбър стига до следната най-обща схема (тук синтезирана и редактирана за по-лесна „смилаемост”): 1. Първичен усет – в зачатъчен вид характерен не само за цялата "жива", но според много учени от древността до днес – и на т.нар. "нежива материя". 2. Дразнимост – характерна за всички клетъчни структури. 3. Усещане – характерно за всички организми с (макар и най–примитивна) нервна система. 4. Възприятие – развива се, започвайки от организмите с формиран гръбначен мозък. 5. Импулс – проявява се с развитието на мозъчен ствол (при влечугите). 6. Емоция – характерна за по–висшите животни и човека, свързана с функциите на лимбичната мозъчна система. 7. Символно знание – характерно за хората, като обикновено се развива към 3-годишна възраст. 8. Понятийно мислене – появява се средно към 5–та година и заедно с предното е свързано със започващото развитие на "по–новите" структури на мозъчната кора. 9. Конкретно операционно мислене – появява се нормално към 7–та година, когато детето вече може да приема ролята на другия човек. 10. Формално операционно мислене – светоцентричен мироглед или зряло его, развива се към 13–14 годишна възраст, като при част от съвременниците остава недоразвито. 11. Визионерство (екзистенциално осъзнаване) – характерно за неголям процент съвременници, при които има интеграция на цялостното индивидуално същество ("кентавър") и способност за многообхватна интелигентност (която е базова способност на ума и затова не винаги е свързана с голямо натрупване на външни знания). 12. Психично трансперсонално – естествен мистицизъм, надскачащ егото в опита си за единство с околната природа; характерен за относително малък, но увеличаващ се брой хора и примери за който има във всички култури; много от проявите му на свръхсъзнателност и парафеномени е трудно да се обяснят единствено с мозъчната активност или с "колективното безсъзнателно". 13. Проницателно трансперсонално – божествен мистицизъм, недостъпен като трайно постижение за мнозинството духовно стремящи се, но изглежда осъществяван от някои велики мъдреци и пророци. 14. Каузално трансперсонално – безформен мистицизъм, пълна трансценднтност, обикновена "нирвана"; постигналите я в исторически план вероятно са твърде малко, но и ние нямаме сигурни критерии за отграничаването им. 15. Недуалистично – най–високото достижимо (за нас – предполагаемо) ниво на единство със същността на Вселената, при което се надхвърля дори и разликата между "нирвана" (просветление") и "самсара" (заблуда). (Тези нива имат съответствия и на психопатологично, и на културално равнище – вж. книгите на споменатия автор "Кратка история на всичко" от изд. "Лик", 2000 г. и "Интегрална психология" от изд. "Дилок", 2005). Основните нива, с които на практика работят общодостъпните форми на психология и духовност (а значи ще занимават постоянно и нас), са тези до 12-то; счита се обаче, че при определени условия и хора от по-ниски нива могат да имат смътни проблясъци ("първо сатори") за по-висшите реалности. Това води към заключението, че те съществуват перманентно при всички човеци, а само се "пробуждат" в съответствие с необозрими за нас космични закономерности...
Ето и съответстваща еволюционна схема на съзнанието според Учителя П.Дънов: П.Дънов: Природата глупавите забавлява. Умните учи. На мъдрите разкрива своите тайни.
