ВЪВЕДЕНИЕ В ИЗРАЗА 

Изразът най-често се възприема в значението му на езиков изказ, но все по-често на различни места (и особено в нашите разработки) понятието се разширява до каквото и да било изразяване на информация или душевно състояние. Следователно, той може да бъде изречен като фраза, която да е възможно се осмисли концептуално (вербален), но също и невербален - проводниците му в случая са звукове, музикални тонове, изображения, жестове или електронни "аватари".

УВОД В ЕЗИКОВИТЕ СРЕДСТВА

Езикът най-общо включва:
- понятия и взаимовръзки между тях;
- символи;
- граматика - начин за образуване на знакови конструкции;
- семантика - правила за осмисляне на знаковите конструкции.

Езикознанието (лингвистика) най-общо е наука, която изучава човешките езици. Макар да съществуват дисциплини като математическата лингвистика, която се занимава с изкуствените логически, матиматически и т.н. езици, правилото е че езикознанието се занимава с човешки езици. (Поради липсата на знание на други езици). Иначе за означаване на същото понятие в някои езици се използва и по-разгърната система от термини (домашни и чужди) - езикознание, лингвистика, наука за езика и т.н. В изучаването си и в знанията си за човешките езици, езикознанието се дели на общо и частно. Естествено, общото почива на индуктивни изводи и извадки от частното.

Общо езикознание
В езикознанието се изучават общите особености на езика. „Общото езикознание“ изследва „същността и природата на езика“ (понятия като същност и природа на каквото и да е било са отхвърлени от модерната философия); „проблема за произхода“ (Шлайхер); общите закони на „развитие и функциониране на езика“; проблема за „връзката между език и общество“, „език и мислене“ ; „произход и развитие на писмото“; „езика като знакова система“; намира мястото на езика сред останалите знакови системи (семиотика); изучава елементите, от които се изгражда знаковата система; правилата, според които се установяват връзките между елементите на системата, методите за използване и определяне границите на тяхното приложение.

Частно езикознание
То изучава конкретен отделен език или още група от близкородствени езици. Например руски или съответно славянски езици. Начините на изучаване са:
1) „синхронно“ (описателно) - даден език на определен етап от неговия развой („Структурно езикознание“);
2) „диахронно“ (историческо) - проследява развитието на езика през по-продължителен период от време. В неговите рамки се обособява сравнително-историческото езикознание, което разкрива историческото минало на близкородствените езици по пътя на съпоставянето им. Диахронното изучаване на езика става особено значимо около работите на младограматиците. Тъй като езикознание или наука въобще за езика съществува още от древността, например тогава езикът се е изучавал само синхронно.
3) „сравнително“ - обикновено се има предвид сравнително-историческо, но има и сравнително-синхронно.

Деление
Изследване на „езика в същността му“ като език-явление и разкриване на началната му природа, разбирана като негова иманентна същност — лингвофилософия, или може също от страна на философията като Философия на езика (менталингвистика — език и съзнание, език и мислене; по-модерният и по-специфичен вариант на менталингвистиката е невросемантиката, която се занимава със структурите на езика и влиянието им върху съзнанието, лингвосемиотика — език и действителност, език и материален свят, дума и предмет), лингвономинация (изследва проблемите на означаването; ономасиология), лингвоакустика.
Изследване на „езиковата система като структура“, т.е. езика и неговата системно-структурна същност; разкрива се функцията на всеки езиков елемент спрямо останалите — фонология с фонетика; морфология и синтаксис — обединени от граматика, лексикология, семантика.
Според различните течения в езикознанието семантика или се поставя извън от или се интегрира в другите големи категории — лексикология, морфология, синтаксис. По същия начин някои лингвисти предпочитат да говорят за морфосинтаксис, отколкото напълно да разделят областите морфология и синтаксис, на базата на които се правят училищните граматики.
Класически се говори за нива на езика - лексикално, морфологично и т.н. И тези нива се изучават от съответните дисциплини.
Стилистика — изследва „езиковите единици във функционален план“ (начин на използване и разслояване) и реализацията им на речеви единици (като резултат на подбор) — функционална стилистика (изследва и описва системата от стилове на езика), лингвостилистика (стилистика на езиковите единици), текстостилистика, стилистика на художествената реч.
Изследване на езика в неговите „съотношения с други системи“ — неезикови (социални, психофизиологични), езикообслужващи (жестове и мимики, писменост), езикоподобни (изкуствен език) — социолингвистика, психолингвистика, лингвистична география (ареална лингвистика/лингвогеография), диалектология, лингвографология, паралингвистика (неезикови средства, участващи в речевото съобщение),интерлингвистика (с предмет изкуствените езици).
Изследване на езика в „съотношението му с друг език“ на родствена или неродствена основа — лингвогенеалогия (съпоставя език и език на родствена основа), лингвоконтактология (език/език на контактна основа), лингвотипология (език/език на неродствена основа), класификационна лингвистика (класифицира езиците на неродствена основа), универсална граматика.

Методи и приложения
Лингвометодология — езикът като обект на лингвистиката се изследва чрез определени методи — компаративна (сравнителна) методика (същността на сравнително-историческия метод, откъм неговата теоритично-приложна същност), математическа лингвистика (възможностите с математически методи да се изучава и описва езика), глотометрия (измерване на езика чрез математически методи), експериментална лингвистика.
Приложна лингвистика — възможностите за приложение на постижения на лингвистиката в практиката — традиционно-приложно езикознание (чрез различни конкретни дисциплини се решават практически задачи за използване на езика), съвременно-приложно езикознание, лингводидактика (методика на обучение по роден и чужд език), усвояване на езици, педолингвистика, невролингвистика, компютърна лингвистика.
Лингвистична историография — история на езикознанието.
Лингвистична систематика — определя езика като предмет на езикознанието, възможните аспекти на неговото изследване като обект, изяснява съотношението между лингвистичните дисциплини и въз основа на определени критерии ги обединява в раздели и клонове.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ИВАН ВАЗОВ

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.