Морфология

БЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ

Съществително име

Прилагателно име

Числителното име е дума, с която се означава броят на обектите от дадено множество или поредното място на даден обект в редица обекти от същия клас. Числителните имена се употребяват обикновено заедно с изброими съществителни имена. Според значението си се поделят на бройни (едно, две, три и т.н.) и редни (първи, втори, трети и т.н.), а според състава — на прости (две, три), сложни (петнадесет, двадесет) и съставни (триста петдесет и осем). Особени числителни имена са дробните числителни (една втора, две трети, три пети, половина, третина, четвъртина и др). Ясно е, че всяко дробно числително се състои всъщност от две числителни, следователно е съставно - в числителя стои бройно, а в знаменателя редно. С разговорен стилистичен оттенък са: половина, половин, половинка; третина, третинка; четвърт, четвъртина, четвъртинка. Стотинка пък е субстантивирано дробно числително име, което означава от лева.

Местоимения

Глагол

Наречие

Предлог

Съюз

Междуметие

Частица. Частиците са служебни думи без граматическа форма и без ясен словообразувателен строеж, поради което на много от тях произходът е мъгляв и неясен. Все пак има и такива, чиито корени са известни. Така например се и си водят началото си от възвратното местоимение се, си; частицата дали е образувана от частиците да и ли; частицата де е същевременно компонент на частицата недей и е във връзка със старобългарския глагол дє?тн; частицата ще, с която се образува формата за бъдеще време на глагола, произхожда от старобългарския глагол хот?тн - хощ?; частицата би произхожда от старобългарския глагол бытн. В българската морфология се различават три вида частици: такива, които видоизменят или променят смислово-синтактичното съдържание на изречението или на отделни думи в него; такива, с които се образуват граматични форми; такива, с чиято помощ се образуват нови думи. Често грешен е правописът на частиците по- и най-, които се пишат разделно, когато се отнасят до глаголи и съществителни имена (пó обичам, най умея, пó майстор, пó на изток) и полуслято с думите, към които се отнасят (по-хубав, най-добър).

Речников състав на езика. Съвременният български език притежава около 200 000 думи.[9] Домашната лексика се състои от праславянски, прабългарски, старобългарски и от създадени по-късно думи. Освен славянското словно богатство, българският език включва и чужди думи, които обикновено преминават през процес на приспособяване, побългаряване и по този начин стават български по форма и употреба. Такива са думи от гръцки и латински произход, от турски, арабски и персийски (ирански), както и от черковнославянски[10] и руски произход. Сред запазените прабългарски думи са: белег, верига, губер, катък, кърчаг, пале, тояга, шейна и др. С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в угро-финските, особено много в унгарския, удмуртския и в мордовските езици, и славянските езици. В славянските езици такива са например: *bogъ — „бог“, *rajь — „рай“, *sъto — „сто“, *k?pati — „къпя“, *gъpanъ — „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ — „топор“, *xvala — „хвала“, *stribogъ — славянски бог на вятъра, *xъrsъ — славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним — Хърсово, и др. Съвременната българска лексика се състои предимно от славянски думи, като заемки идват особено от гръцкия и османския език. От османския, освен турски, навлизат и доста персийски и арабски думи (диван, тефтер, хамал, пазар, душман, мегдан, кафез. От средата на 19 век голяма част от турцизмите се заменят със славянски, които навлизат в българския най-вече от руския език, като неговото влияние се засилва особено по време на Комунистическа България. Тези усилия оказват най-вече влияние върху писмения език, като и до днес в разговорния език се използват турцизми. С индустриализацията навлизат и много технически термини от френския (асансьор, монтьор) и немския (аутобан, шайба, щепсел, фойерверк, и др.). В по-ново време с напредъка на информационните технологии в българския език навлизат и много англицизми (компютър, лаптоп, дисплей, хардуер и др.).

Наръчник