УВОД

Синтактическите отношения на думите в българското изречение поради аналитичния характер на българския език не всякога се изразяват чрез формите, присъщи на другите славянски езици със запазена падежна система. Типични за българския са някои предложни конструкции, да-изречения, сказуемно определение след преходни глаголи, словоредни особености и пр. Несъмнено изречението е главният обект на изучаване от синтактичната наука. Изречението в българския език се характеризира с четири главни структурно-граматически признака: предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа оформеност.

По състав и по граматическа структура изреченията биват прости и сложни. Простото съдържа едно предикативно ядро и изразява относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда, например: В безбрежните снежни полета потъват нивя и села (Б. Овесянин). Сложното изречение се състои от две или повече прости изречения и образува граматическо, смислово, и интонационно единство. Разликата между прости и сложни изречения има структурен характер. Простото се изгражда само около един предикативен център, а сложното около два или повече. Глаголните времена в сложното изречение са обикновено в съотношение с глаголното време на главното изречение в сложното съставно изречение или във взаимно съотношение и съответствие в сложното съчинено изречение.

Фразеология на съвременния български език Фразеологическите (устойчивите) словосъчетания са несвободни и не се създават в потока на речта, а се употребяват като неразчленена синтактическа цялост, която се явява като готова фразеологическа единица. Това означава, че цялостното значение на фразеологическата структура не се извежда от значенията на отделните думи, а от общото им взаимодействие, в което пораждат семантичната цялостност. Например, да вземем следното изречение: "Избягалият конник вдигна на крак турците в цялата каза" (П. Спасов). Под „вдигна на крак“ в никакъв случай не се разбира буквалният смисъл, който е физическото повдигане на крака, а фразеологическият смисъл от взаимодействието на думите в словосъчетанието. Последното може да бъде изравнено по смисъл със съответна единствена дума: в случая подходяща е мобилизирам. Първото значение е "привеждам в бойна готовност, мобилизирам", а второто - "подтиквам към бързо, енергично действие, мобилизирам за действие". Фразеологическа единица, която по своя семантичен и синтактичен строеж отразява редки и специфични особености, се нарича идиом. Много често са непреводими на други езици: бие на очи - "прави впечатление", от кол и въже - "отвсякъде", от игла до конец - "от край до край". Според лексикалния им строеж фразеологизмите биват разделяни на фразеологизирани изречения (преди всичко пословици и поговорки - Блага реч железни врати отваря.) и фразеологически съчетания (на вятъра, на вересия). Според семантичния им строеж биват фразеологически сраствания, фразеологически единства и фразеологически съчетания. Източници на българската фразеология са народното творчество, като едни от тях са с диалектен белег, а други са общонародни, публицистиката, народните пословици, народните приказки, професионалните изрази, чужда фразеология и словосъчетания с международна употреба (ахилесова пета), християнството.