АЗБУКА

В края на 9 в. от н.е. България приема глаголическата азбука, създадена от Св. св. Кирил и Методий. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. Някои букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки съответствия, се използвали опростени варианти на глаголическите букви. През XIX век Българското книжовно дружество утвърждава Дриновския правопис. След Освобождението той е кодифициран с някои корекции в нормата, известна като Иванчевски правопис с българската азбука от 32 букви. След Деветосептемврийския преврат е наложена комунистическата правописна реформа от 1945 г., която е в сила и днес. От азбуката са премахнати буквите ? (е-двойно) (е/я [æ?]) и ? (голям юс) (ън/он [??]). Днес българският език се изписва на кирилица и само в специални случаи — на латиница. Съвременната българска кирилица има 30 букви: А а /a/ Б б /b/ В в /v/ Г г /g/ Д д /d/ Е е /?/ Ж ж /?/ З з /z/ И и /i/ Й й /j/ К к /k/ Л л /l/ М м /m/ Н н /n/ О о /?/ П п /p/ Р р /r/ С с /s/ Т т /t/ У у /u/ Ф ф /f/ Х х /x/ Ц ц /?/ Ч ч /t?/ Ш ш /?/ Щ щ /?t/ Ъ ъ /?/, /?/ Ь ь /?/ Ю ю /ju/ Я я /ja/.

ПРОИЗНОШЕНИЕ

В съвременния български език гласните фонеми са 8 (включително потъмнените /?/ и /o/)[7]. Те се изписват с помощта на буквите а, ъ, о, у, е, и, като всички те представляват устнени гласни. В съвременния български език няма носови гласни. Буквите я и ю обозначават комбинации от по два звука (съответно й+а/?/ъ и й+у/о) или, когато са след съгласна, омекотяването на предходната съгласна и гласен звук съответно а/?/ъ или у/о. Присъщата ударена форма на звука „ъ“ [??] отличава българския от останалите славянски езици, където този звук не присъства. Гласните звуковете а, ъ, о, у подлежат на потъмняване (редукция).При предаване на чужди собствени имена на кирилица правилото е те да се транскрибират на български фонетично (освен утвърдените вече имена), доколкото това е възможно и не е в конфликт с някои от правилата за правопис в българския език (като например правилото ь да се пише само пред о). Звуци, несъществуващи в българския език, като [ø], [y] и други, се предават на кирилица чрез букви или комбинации от букви, означаващи близки звуци, в случая ьо, ю (пример: Гьоте за Goethe [gøte]). Извън България за български език се използват и други азбуки. В банатската норма на българския език се ползва латиницата, основана на хърватската редакция, а в Република Македония се използва македонската кирилица.