Ниво малки групи

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА НИВО МАЛКИ ЧОВЕШКИ ГРУПИ

Аз намирам, че воля има само този човек, който като го обидят, може да прости. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на един и на другиго - това не е (истинска) воля. Петър Дънов



ОТ ДЕВИЗА "ВСЕКИ СРЕЩУ ВСЕКИ" - КЪМ ПРИНЦИПА НА ЗАДРУГАТА

1. Непримирима или активна враждебност - борба за елиминиране на другия, често без особен подбор на средствата; в името на безкомпромисния антагонизъм някоя от страните може да е готова да жертва много свои активи и разбира се, здравето и спокойствието си.
2. Пасивна враждебност, с омекотен антагонизъм - характерна за обичайните конкурентни взаимоотношения.
3. Компромисно взаимодействие - конкурентността още съществува, но е оставена на заден план, като частично се замества от плодотворни, взаимноизгодни сътрудничества; страните са готови да се лишат от някои от някои възможни ползи, в името именно на това развиващо се сътрудничество, както и за да избегнат щетите от противопоставянето, които могат да са големи - при "пировите победи".
4. Изградено многопланово сътрудничество - всички антагонизми утихват, като дори случващата се по механизма на самата сходна дейност конкуренция се възприема като така съмо от външни наблюдатели; вътрешно тя не се възприема като компромис, а като общ успех; расте значението на разменните отношения; всяка от страните обаче има свои приоритети и може да взема различни решения по който и да е въпрос.
5. Единодействие или синергия - дейността и всички собствености се сливат в обща задруга; общите решения се вземат с най-дълбоко разбиране на тяхната целесъобразност; експертите се избират според реалните им компетентности; резултатите, които при компромиса са по-малки от сумата на двете страни, а при изграденото сътрудничество са равни или малко по-високи от тази сума, тук вече са многократно по-високи.

КОНСУЛТАНТЪТ НА БЪДЕЩЕТО

Нарастващият информационен обем и неспособността на повечето хора да подбират главното в него вероятно ще определят важно място на консултантите с широк профил. Съобразно с М.И.Р. терминологията, те следва да притежават интегрална визия за състоянието и проблематиката, както и комплексен (интердисциплинарен и антропорелогичен) подход към нея. Според нас, следователно, за такава професия хората трябва да бъдат подготвяни чрез сериозни обучаващи курсове и да полагат изпити. След което - да бъдат освободени от излишни бюрократични усложнения при практиката си, тъй като няма основания тя да бъде свързвана с предварително притежаване на някаква специалност, нито с регистрации примерно на лекарски кабинет или на адвокатска кантора. Разбира се, интегралният консултант следва да се придържа към определения му обем от правомощия, свеждайки разнообразните си напътствия или до общополезни и нерискови насоки или до препращане към съответни тесни специалисти (медик, психолог, правист, езиковед, компютърен специалист и т.н.), за което би следвало да разполага и с представителна информационна база от справочни координати. Самите специалисти биха са освободили от банално повторение на елементарни неща, и така ще могат да се задълбочат в присъщата им област по-професионално. А най-доволни от всички ще бъдат клиентите, тъй като ще спестят и време, и средства чрез тази първа и магистрално насочваща житейска консултация. Масовите курсове за подготовка наинтегрални специалисти биха подпомогнали предимно малоимотните и средноимотните граждани и селяни, които и имат най-голяма нужда от ясни и нескъпи указания по всички важни въпроси, за които не биха отишли поотделно при много специалисти. Ясно е, че най-богатите могат да си осигурят консултанти от какъвто и да е вид и срещу произволно заплащане, но поне един достъпен полуеквивалент на това е редно да се предвиди и за другите.

ПОДХОДЯЩИЯ ДУХОВЕН НАСТАВНИК
(ОБЩИ НАСОКИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ)

Съгласно духовния опит на човечеството (отразен не само в словото на Учителите, но и в опитно наблюдаемите резултати от следването на едни или други препоръки), достатъчно добрият (макар и не непременно върховен) водач по духовния път следва да се отличава със следните особености:

1. Обединяваща духовност, най-вече на дело, и като следствие - избягване на твърдения и решения в полза на отделна човешка група срещу всички останали хора. (Не става въпрос да си затваря очите за човешките слабости, а просто да не бива да счита за изцяло враждебна същността на всички онези, които вярват в нещо различно).

2. Въпреки това, диференциране на по-добрите пътеки от по-неподходящите - според общоразбираеми за времето и средата критерии, както и според индивидуалните особености на всеки стремящ се. (Това не изключва преподаване, вместо на широкообхватна, на тяснопрофилирана система, ако се подбират само подходящи за нея следовници).

3. Непоощряване на крайната зависимост от себе си – намиране на начини да научи последователите си как да се учат сами. (Щом ученикът с години е следвал усърдно наставника си, но не е започнал да взема по-правилни собствени решения в ред житейски области, положението е съмнително. Ако освен това авторитетът си служи главно със заплахи, ласкателства или фаталистични пророкувания, той най-вероятно е шарлатанин, ограничен фанатик или психопат - дори ако заедно с това притежава някакви "особени дарби").

4. Фокусиране на основното внимание върху адекватните (както одухотворяващи, така и здравословни) промени в начина на живот и на редовността в съответните техники, на себеосъзнаването през целия ден и на отношението към себеподобните. Винаги следва да предизвиква осторожност предлагането на крайни, предизвикващи зависимост или рискови за нормалното състояние на човека указания, както и обещаването на големи и трайни резултати, само благодарение на директното или дистанционно въздействие на адепта.

5. Скромност, вкл. незлоупотреба с психически и магически сили или заблуди (фокусничество) и непредставянето им като основна цел за ученика.

6. Неотклонност в практическия живот - наставникът следва да е ярък личен пример за стойността на учението си. Неогъване пред трудностите; способност, ако е необходимо, за отстояване на непопулярни позиции.

7. Непоставяне на преден план на комерсиалността, нито на знанията и титлите; справедливо разпределяне също и на доброволните материални постъпления към наставника. (Не толкова самото име, професурите и финансовото положение говорят за ранга на учителя, колкото начинът, по който борави той с тези неща, ако ги има).

8. Принадлежност към стабилна духовна традиция - с непрекъсната приемственост от достоен Учител към достоен според Него ученик. С подходящия наставник в дългосрочен контакт обикновено са (или са били) поне няколко напреднали души, често включвайки и авторитети от други традиции. Не само за достойния, но и за комерсиалния или славолюбив преподавател е лесно да намери голям брой „последователи-еднодневки”, които са на ниско развойно ниво, но броят им няма решаващо (положително или отрицателно) значение.

9. Мненията на редица последователи на съответния авторитет, на негови роднини и други, системно контактували с него лица, могат да са от спомагателно значение. Отделните положителни и отрицателни отзиви са твърде относителни и могат да подлежат на различни тълкувания, вкл. да са плод на преувеличения или несправедливо клеветничество. Но ако мнозина искрени потърпевши продължават да съобщават за получени здравни увреждания, присвоени имущества, сексуални злоупотреби и други сериозни щети - това е възможно да е факт, колкото и да се прикрива от "вътрешните хора" с твърдения за неразбирането им от останалите.

10. Собствените опит и интуиция на ученика да са съгласувани с "излъчването" на Учителя. Стойност в това отношение имат предимно продължителните искрени търсения, които са получили вътрешен отклик у напредналия ученик именно при съответния, а не при някой друг наставник. Това, разбира се, може и трябва да се доизяснява също и в процеса на обучението, но не и да се предопределя от странични мнения, вкл. на други ученици.

Считаме за много важно тези маркери да се признават и преподават именно в днешно време. Хората рядко имат нагледна представа за съществените отлики на духовното преподаване от стандартното образование и рекламното презентиране в бизнеса. В резултат на това, сега в световен мащаб изобилстват случаите на шарлатанство и неосъзната заблуда. Изкушенията към злоупотреба от страна на псевдоучителите са особено силни - вследствие на масовата неориентираност на аудиторията, както и поради бързото разпространяване на всякакви възможни претенции (чрез медиите) към все по-огромни човешки маси...

Наръчник