Общочовешко ниво

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ОБЩОЧОВЕШКО НИВО

РАЗВИТИЕ НА ЕКОЛОГИЧНОТО СЪЗНАНИЕ

Да почиташ и уважаваш включва и това да приемеш, че почвата и водата, растенията и животните имат същото право като нас да бъдат тук. Улф Сонг

Това е становището, изказано от един индиански вожд, след като цивилизацията на белите е била отпразнувала своя триумф като технология и инвазия в различните части на света, но преди да осъзнае, че за разлика от „диваците“, съвременният човек става все по-изкоренен от съхраняващото го екологично осъзнаване и поведение. Той като че ли е съгласен да боледува повече, да вижда димящи пясъчници вместо гори и да сведе чувствителността си до роботоподобна функционална ефикасност, но не и да направи нещо повече за хармонизирането си със средата. Да се учи екология само като част от биологията – това е, разбира се, недостатъчно. Необходимо е да се намерят специалисти, които да разработят цялостни занятия – при това с практически упражнения, развеждане до подходящи обекти и пр. Специално внимание е редно да се отдели на социалната екология (взаимоотношението между обществото и околната среда) – както в научно-изследователски, така и в популяризаторски аспект.

ПРАКТИЧНАТА ДУХОВНОСТ

Духовните учения и главно една значителна практически оползотворима извадка от тях могат да бъдат полезни не само за конкретните последователи, но и за широк кръг хора, и то най–малко в три аспекта: •Подобряване на индивидуалното здраве, работоспособност и психологична стабилност; •Повишаване на мотивацията (lвкл. комотивацията) относно различните конструктивни (вътрешни и външни) начинания, въз основа на общото по-добро осмисляне на живота; и •Обединяване на социума въз основа на идентичните ни глобални проблеми и перспективи. От друга страна, би имало извадки от същите тези учения, които не е конструктивно да се лансират в смисъла на М.И.Р., тъй като биха довели до фанатизъм и/или обезверяване, или до разцепление, до вредни за физическото здраве и психиката насоки, до упадъчни влияния в общественото пространство и т.н. Ето защо подборът, основан на конструктивни критерии, е толкова важен! И ето защо опитите да се внедри повече духовност в тесните рамки на дадена религиозна деноминация, както показва историята, като цяло са слабо резултатни. Сега вече има много научни наблюдения над духовните преживявания в целия свят. Ако оставим на заден план теоретичните спорове относно различните обяснения за тях и се съсредоточим върху практическите аспекти на вътрешния опит, който те предоставят, ще забележим, че те навсякъде си приличат. Независимо към коя религия принадлежат, съответните хора или дори ако са атеисти, т.нар. просветление или неговите частични проблясъци се характеризират по–скоро с вдъхновение за творчество, космическа любов и състрадание, усещане за свобода и неограничена енергия и т.н., отколкото с индуциране на някакви конкретни догми или формално извършвани обредни действия. Десетки независими изследвания например върху т.нар. излекувания „по чудо“, внезапни смени на мировозрението като при „второ раждане“, поява на необикновени таланти и способности и др. (след продължителни молитви и медитации, посещения на свети места, житейски катаклизми, съживяване от клинична смърт и т.н.) – посочват, че те възникват без разлика на формален светоглед и независимо от раса, националност, пол или възраст. Явно така е било и в миналото. Но съответните духовни практици (учители, мистици, светци, мъдреци и пр., според разликата в терминологиите) първо, е трябвало да бъдат разбрани от по-широк слой обикновени хора (вкл. чрез митове и ритуали); и второ, повечето техни последователи са нямали съответното духовно ниво и постепенно са премествали ударението от необходимите принципи и техники към догматичните твърдения и указания. Последните е много по-лесно да се приемат чрез сляпа вяра, вместо да се търси потвърждението им чрез собствения вътрешен опит, както и да се тества той за устойчивост в социалния живот. Обвързването на формализираната религия с политиката е ставало на този вече деформиран етап от развитието на известните световни религии – ето защо тандемът управление-догматизирана вяра е донесъл на света толкова много разногласия и войни, фанатизъм и масови заблуди. Въпреки че днешното време се характеризира с преход към осъзнато деидеологизиране на живота, различните религии и секти продължават да се използват манипулативно вътре в държавата и в международните отношения и това е свързано с подклаждане на междуетническо напрежение, със сфери на влияние и финансови интереси. А има немалко хора, които се поддават на тези манипулации и считат, че са на прав път в духовността – въпреки ненамаляващите си недостатъци – само защото са възприели някакво учение, което твърди, че единствено то е вярното. Дори ако такива хора в реалния си живот срещнат по-чисти вътрешно и по-полезни за другите индивиди, които са изградили светогледа си след много търсения, страдания и задълбочен собствен опит в духовните практики, те въпреки това ги считат за заблудени или даже за проводници на сатанинско влияние. Кой обаче би могъл на служи истински на Бога и на човечеството или да бъде истински смирен, ако се вижда, заедно с малкото хора от тесния си сектантски кръг, като стъпил в ковчега на Ной, докато всички останали „заслужено” се давят наоколо? Тук едва ли е необходим някакъв допълнителен коментар, освен може би казаното в Евангелието на св. Йоан: „Нека, който е безгрешен, пръв да хвърли камъка …” Ето защо е толкова важно при съвременните опити да се лекува преобладаващата бездуховност на човечеството (което влиза в основната визия и на М.И.Р.), да не се поощрява догматичното идеологизиране – гледането на всички мнения през очилата само на една светогледна позиция. Вместо това акцентът е естествено да падне върху общочовешките ценности, които в основни линии са еднакви не само при повечето религии (най-вече в периода на тяхното създаване), но и в ученията на онези мистици, мъдреци, поети, учени, общественици и т.н., които не са били обвързани с конкретен канон или са успели да го надскочат. Ако се ценят повече реалните качества на самия човек, отколкото неговата формална светогледна принадлежност и социалното му положение, много от объркващите дисонанси в обществото ни определено ще се поизгладят! Вж. статия от К.Уилбър за политиката и духовността.

ПРОЗРАЧНИЯТ ИЗБОР

Ние сме поставени при такива условия, че прекарваме всекидневието си в свят, който е крехък и изложен на голяма опасност – списъкът на неговите злини изглежда безкраен. Ала няма смисъл да обвиняваме някой определен период от историята за ситуацията, в която се намираме. Бяхме изумени от модерната наука през 18 век и виждахме бъдеще, пълно с чудесни открития, като електричеството и парата. Всеки проблем трябваше да бъде разрешен чрез използването на научни методи – мисловен навик, който владее разсъжденията ни и днес. Цялата тази сръчност бе възхвалявана толкова много, че никой не забеляза как вътрешният свят на въображението и интуицията беше забравен и изоставен някъде по пътя. Не по-рано от последната половина на 20 век започнахме да се събуждаме и да се стремим, преди да е станало прекалено късно, към по-висшата реалност зад видимия свят, да се вслушваме в сърцето дълбоко в нас така, както в умното, изобретателно съзнание.

Защото сега откриваме, че животът няма истински смисъл или дори какъвто и да е смисъл, ако не представлява процес на творчество и развитие, пътуване към яснота, към самоусъвършенстване. Ако извършим това пътуване, личността ни се трансформира и свежестта на трансформацията дава наново живот не само на нас, но и на околния свят. Навсякъде виждаме загубени и объркани хора зад маските, които те носят в обществото. Маски, уви, защото духовният характер на света – мистериозното чудо на неговото съществувание – не се вижда, когато вярвате, че само печалбата и богатството имат значение, и се чувствате подтикнати да демонстрирате личността си по съответния начин... Ние сме толкова умни, че можем да изобретим компютър или ракета, с която да прихващаме друга някоя ракета. Но също така сме и дотолкова невежи, че пропускаме истинското значение на живота си. Коренната промяна на приоритетите е от съществено значение за живота на тази планета – това е един вид мутация... Може би тя ще бъде подсилена от заплахата за затопляне на планетата и необходимата екологична революция. Каквото и да е началото, трябва да работим върху собствената си трансформация, като същевременно поправим несправедливостите в света, нахраним гладуващите и възстановим горите. Вътрешното и външното трябва да започнат да работят заедно, в хармония. Не можем да извършим нищо от това, просто като създадем закони и останем вън от проблема. Необходимо е да се ангажираме с него. Това означава развитието на цял набор от малко използвани качества – като интуиция, откритост и приемане на промяната. Това са нашите оръдия за придобиване на разбиране и проникновение и началото на безкористен начин на живот. Когато се почувстваме част от едно взаимосвързано цяло, разликите между религиите могат да избледнеят. Тогава много хора могат да повярват (и може би за пръв път) в истинската Реалност, която насища всичко с присъствието Си. Ако само можем да вярваме в Нея, Тя има силата да изцели наранената планета. Веднъж почувствана, дори само за миг, тази Реалност сякаш променя вселената. Всички неща се изпълват с енергията на съществуването си. Солидно изглеждащият свят става прозрачен. Концепциите ни отпадат и улавяме проблясък от друго равнище на съществуване, където ценностите са от друг порядък. Всичко, което научихме – малките ни открития вътре и вън от нас – са само част от онова, което чака да бъде открито.

Торо веднъж е казал: "Все още се раждаме и все още имаме смътна представа". А Буда: "Аз ще ви покажа мъката и края на мъката" . Той вярвал, че мъката, която причиняваме на себе си и другите чрез алчност, страх и заблуда, може да свърши; подтиквал ни да се събудим и да осъзнаем другите измерения, които ни очакват. Пътят пред нас е в посока на осъзнаването на духовното поприще. Ако изобщо ще имаме бъдеще, трябва да приемем, че сега е необходимо задълбочаване и разширяване на съзнанието. Тези, които "мутират", които работят вътре в новата съзнание, трябва да се трудят още по–здраво, за да служат на онези, които или не могат, или нямат подтика да се събудят за него. Отживелите религиозни концепции следва да си отидат. "Твоят бог е толкова малък", казва Ницше. Религиозното мислене трябва сега да изследва други светове, звездите и планетите на съзнанието, както и Космоса. Защото, ако искаме да създадем ново съзнание, трябва да изследваме всичко, което сме, както и всичко съществуващо около нас. "За да преодолее сляпото носене по течението към автоматичен начин на живот, човечеството трябва решително да възобнови продължителното усилие, превърнало навремето приматите в хора", е казал Луис Мъмфорд. Не бива да е непременно толкова трудно да се приветства духът. Много хора копнеят да открият неговото присъствие, но не могат да започнат. Езикът на мистицизма и на Новата епоха понякога не помага – "разширено съзнание" и "никакво аз" могат просто да объркат, без да предизвикат отговор. Ала като се научим да поддържаме съзнанието си така открито, че всяко преживяване да предизвиква чувство за допир с Мистерията, пътят ще остане открит!

Ние живеем в прозрачен, божествен свят, само ако имахме очите да го видим. Новата духовност, събудена от акта на простото гледане с открито и непредубедено съзнание, представлява пробивното действие, което ще ни води по пътя пред нас. Такова съзнание ще възвести нов стадий в еволюцията на човека. Разликата между това ново космическо съзнание и обикновеното егоистично съзнание може да изглежда огромна като тази между съзнанието на сегашния човек и на животното. Във вечния момент на такова осъзнаване ние навлизаме в различна сфера на съществуване, където противоречията в живота ни са надраснати. И тогава узнаваме, че Мистерията съществува, изживяваме друго измерение и чувстваме как то ни обгръща. Там има една върховна увереност, която обогатява нашето битие. Осъзнаваме връзката си с Цялото и това осъзнаване се превръща в скалата, върху която можем да градим живота си. Новата духовност – прозрачният избор – ще види цветовете и формите на света като чудеса, като блещукащо очарование. И това съкровено усещане на нещата е силно подпомогнато, колкото и странно да изглежда, от съвременната наука. Физиците оприличиха местенето на електроните на движенията на танцьор, следващ партитурата. Партитурата, музиката – това е общият басейн от информация, ръководещ всеки от танцьорите, докато правят стъпките си подобно на електроните, които се свързват с останалите.

Такова разбиране довежда до промяна в цялото ни отношение към материалния свят. Можем да разберем, че живеем във Вселена, наситена със съзнание – една танцуваща Вселена. Какво означава този танц за нас, от човешка гледна точка? Вярвам, че означава разпознаване на възторга, откриване на един чудесен свят вътре в познатия свят, осъзнаване на магичната същност, която лежи под външната обвивка. Възхитата извира, когато видим обикновеното като прозиращо, прозрачно, разкриващо ни Мистерията, ако сме готови с цялото си същество да навлезем в пъстрия, непосредствен свят на настоящето. И ако същевременно сме готови да капитулираме напълно пред Мистерията, простираща се отвъд времето и пространството. Възхитителна духовност е тази, в която често възкликваме: "Ах!" Един от дзен–учителите е казал: ""Забелязал ли си как камъчетата по пътя са полирани и чисти след дъжда? А цветята? Няма думи, които да ги опишат. Човек самоэможе да прошепне едно възхитено :"Ах!" Трябва да разберем това "Ах" на нещата."

"Необходимо е само да отворим очи, за да бъдем очаровани като херувими", казва Трехърн. Да бъдем очаровани по този начин, означава да престанем да се затваряме в собственото си "аз", а да се отворим за новото. Означава да бъдем готови за точно този момент и достъпни за всичко, което се случва в него. Прозрачният избор е свещеният начин да се чувстваме част от нещо безкрайно чудесно и мистериозно – танц на вселената, който може да бъде опознат само чрез участие в него. Това не е механичният, ориентиран към целта свят на миналото, а място, където хората подобно на артисти изграждат живота си в хармония с предлаганото от света. Пътят пред нас тогава е такъв, че екзистенциалният страх и съмнение се оставят настрана и новото ни взаимоотношение с Цялото зарежда личността с енергия за доброто на всички. Важното е това да стане общоприетият път. Човечеството се лута, защото не вижда вече Цялото, а само частите. Те, сами по себе си, не предлагат кой знае какъв смисъл и хората започват да вярват, че живеят в безчувствен и безмислен свят, където нищо не е от значение. Сега е времето съзнанието за безкрайната Реалност да проникне в живота на всеки. То ще донесе обединяващи взаимоотношения и ново благоговение пред планетата. Безкрайното измерение съществува. Пътят пред нас е да го намерим и да живеем чрез него.

Ан Банкрофт (Из "Пътят пред нас", съст.авен от Р. Гиър, изд. "Хомо футурус", 2000, със съкращения)

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Днешната ситуация, предлага съдбоносен избор на многото човешки същества, населяващи тази ужасна и прекрасна планета. Дребни и разрушителни лични суети – или съвместно оцеляване на едно по-високо ниво?

Един светец се молил дълго на Бога да му покаже какво представляват Адът и Раят. Накрая Господ му позволил с Негова помощ да ги посети за кратко време. Отначало надникнал зад една от тъмниците на Ада и видял, че хората там са насядали около прекрасна софра с най-подбрани апетитни ястия. „Хм… че то не било толкова страшно място“ – си помислил отначало поклонникът. После обаче забелязал, че никой там не можел да се нахрани, тъй като всички страдали от особен вид частична парализа. Всеки от тях можел да взема с ръцете си от храните, но не можел да ги сгъва, нито да се наведе, за да поднесе каквото и да било към устата си. „Да, това наистина е голямо наказание“ – си помислил светецът и тогава бил прехвърлен зад една от райските порти… Там където в светла и празнична зала, с най-голяма изненада видял отново същата наглед картинка: много хора около голяма трапеза, страдащи от пак такава частична парализа. „Та това ли е Раят?“ – се канел да изкрещи той, но след като се взрял по-внимателно, видял, че ситуацията била в действителност коренно различна – хората не можели да сгъват ръцете си, за да се хранят сами, но можели да хранят съседите си и така взаимно се наслаждавали на чудесните гозби…

Независимо кои от досегашните причини за това имат превес, Земята се оказва все по-трудно място за реализиране на истинския живот, за който всички ние жадуваме вътрешно. Изходът не се очертава да дойде единствено от по-нататъшното развитие на науката и технологиите, а, от друга страна, призивите за пълен отказ от тях в полза на екологията и нравственоста са явно нереалистични. Нещата опират до интегрални решения за експертно програмиран баланс, за преодоляване на едностранчивостта и неосъзнатостта в индивидуален и социален порядък. Вярно е, че редица хора, които имат крещяща нужда от тази промяна, все пак, поради собствените си и наложените от стандартния социум инерционни модели, ще я възприемат трудно, но какво от това? С течение на времето, ако посоката е правилна, пълноценното разгръщане на човешките възможности би могло да се превърне от изключение в преобладаващ начин на живот! Или пък… повечето от нас могат да решат да продължават, както досега, но – "ако продължаваш да правиш това, което винаги си правил, ще продължаваш да получаваш онова, което винаги си получавал!"



ДА ИМАТ БЪДЕЩЕ ЧОВЕЦИТЕ!*

Пред Сфинкса с тайнствени закони
опази ли сърцето разумът?
Мечтите ни той с взлом прогони,
а чувствата - не са доказани...

И само с тях - пак не върви ни,
зарити в пясъка на щрауса...
А между страсти и причини
две крайности ни тласкат в хаоса.

Едната с логика студена
брои предсмъртните ни хрипове.
Залива другата терена
с безмозъчни рекламни клипове.

Разочаровани от днеска,
за утре пак слухтим в забвение.
Пестим пари, горим във треска-
"за следващото поколение".

След толкоз мечешки услуги,
преструваме се, че добре ни е…
А можем, можем да сме други-
от просено зърно прозрение.

Невежи властват, но защото
и ние в тях сме се надявали.
Под бурените им кълни доброто.
Признаем ли го- оздравяваме.

Как блика жизненост в бръшляна,
прегърнал зидове в ръцете си,
не искащ нищо във замяна!…
Невярващи! Разоръжете се!

Във вас, зад каменната броня,
проблясва като бисер в мидата
все същият светлик исконен…
Да кажем: "Сбогом на обидата!"

Не си създавайте опасности
и престанете да си пречите!
Мотивът за промени ясен е:
да имат бъдеще Човеците.

Наръчник