ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА

Най-доброто лекарство за човека е човекът! (древноиндийска поговорка)

ПСИХОДРАМАТИЧНИЯТ МЕТОД

Класическата психодрама е терапевтичен групов процес, при който се използва драматичната импровизация за изучаване на вътрешния свят на клиента или пациента. За разлика от сценичните изкуства психодрамата отразява актуалните проблеми на клиента, а не създава въображаеми сценични образи. Традиционният театър е заменен от спонтанното поведение на участниците в психодраматичната група. Този подход има широк кръг от приложения както в терапевтично отношение, така и за личностно развитие. Елементи от психодраматичния подход се срещат в терапии и духовни практики от дълбока древност.
Но основаването и развиването му като отделна дисциплина се свързва с изследванията на Морено – основател на социометрията и един от основателите на груповата психотерапия изобщо. Той открива четири основни елемента, които стават крайъгълен камък на груповата психотерапия: автономност на групата, наличие на определена групова структура, проблемите на колективността и анонимността. Още за историята на психодрамата Основни понятия. Ролевата игра е похват, който заема централно място в психодрамата. Тя представлява изпълнение на нечия роля в любителско представление, без да е предварително подготвена. Ролевата игра се опира на естествената способност на хората да играят и създава благоприятни условия за творческа работа с личностни проблеми и конфликти. Самият Морено счита, че психодрамата дава възможност за активно експериментиране както с реални, така и с нереални жизнени роли. Понятието спонтанност и близкото до него понятие творчество са ядрото на психодраматичния подход. Тези понятия се основават на наблюденията на Морено над ролевите игри на децата във Виенските паркове и на опита от работата в „спонтанния театър”. Той обръща особено внимание на психотерапевтичното значение на вътрешната свобода, която демонстрират децата. Поради това в психодрамата няма предварително написани роли и сценарии и актьорите са свободни да играят ролите си, като се опират на своите преживявания или да следват непознат за тях път. С времето Морено открива, че хората могат да се научат да бъдат спонтанни и започва да разработва специални психодраматични похвати за трениране на спонтанни действия. Чрез понятието теле Морено се доближава до психоаналитиците във вярата си в силата на енергията от преноса. „Теле” означава двустранния процес на предаване на емоции между клиента и психотерапевта. То включва както отрицателните, така и положителните чувства, възникващи между хората при психодраматичното взаимодействие. Когато членовете на групата сменят ролите си или се опитват да гледат на света през чуждите очи, те влизат в „теле” отношения. По този начин ние виждаме другите не такива, каквито са в действителност, а такива, каквито те се проявяват в отношенията си към нас. В психодрамата се използва понятието катарзис, определено още от Аристотел – емоционален потрес и духовно очистване – но Морено разширява съдържанието на понятието, като разгръща действието на катарзиса не само до зрителите, но и до актьорите. Той споделя мисълта, че психодрамата притежава лечебен ефект не по отношение на зрителя (което се явява вторичен катарзис), а по отношение на самия актьор, който изиграва своя проблем и се освобождава от него. Процесът на катарзиса е много по-важен, отколкото сценария или анализа на преживяванията и действията. Крайният резултат от психодраматичния процес е изменението на структурата на организацията на перцептивното поле на участниците, наречено инсайт. Инсайтът е онова познание, което води до ново разбиране на даден проблем. Психодраматичната група има за цел да създаде такъв групов климат, който благоприятства за проявата на катарзиса, познанието и инсайта на участниците си. Роли в психодрамата. Повечето използвани термини в психодрамата са свързани с театъра. Водещият на групата се нарича режисьор. Той помага за създаването на подходящата атмосфера за групова работа. Тя включва безусловно доверие и конфиденциалност, които насърчават членовете на групата да изследват своите личностни проблеми и да усъвършенстват себе си. Според Морено режисьорът играе едновременно ролите на продуцент, терапевт и аналитик. Като продуцент той управлява груповата работа и помага на членовете на групата да изиграят своите проблеми на сцената. Добрият продуцент следва да притежава творческо мислене, гъвкавост и способност да привлече към участие в груповия процес цялата група. В ролята си на терапевт режисьорът на психодраматичната игра се стреми да помогне на участниците в груповия процес да променят неадаптивните модели на поведение. В своята роля на аналитик ръководителят на групата тълкува и коментира поведението на участниците и анализира реакциите на всички членове на групата. Членът на групата, който участва в конкретно психодраматично действие, се нарича протагонист. С помощта на режисьора, публиката (останалите участници от групата) и специфични творчески похвати протагонистът има възможността да изиграе събития от своя живот, да даде собствена интерпретация на минала житейска ситуация пред група от равни партньори, които проявяват емпатия. Тази игра се осъществява на принципа „тук и сега”. Тя води до постигане на инсайт и подобряване на функционирането в реалния живот на протагониста. "Помощният Аз" е поканен да вземе участие в личната игра на протагониста и отразява всички значими други хора в живота на протагониста. Добрите помощни Азове могат бързо да „потънат” в ролята и да я изпълнят точно – така, както е зададена от протагониста или на основа на собствената си интуиция. Публиката се състои от всички останали членове на групата, които не играят роли в дадено психодраматично действие. Те внимателно следят всичко, което се случва на сцената и когато личната игра приключи, изразяват своето емоционално отношение към случилото се и разкриват своите собствени проблеми и конфликти, аналогични на показаните в играта от протагониста и помощните Азове. По този начин хората в публиката могат да достигнат до инсайт по отношение на собствените си проблеми. Етапи в психодраматичната работа. Началната фаза е загряването. Тя е насочена към постъпенно освобождаване на двигателната активност на участниците, стимулиране на спонтанните поведенчески реакции и фокусиране на вниманието на членовете на групата към определена задача или тема. Следва психодраматичното действие. Понякога режисьорът избира участника в психодраматичната игра – на базата на избраната от него тема или на тази тема, която се проявява по време на загряването. В други случаи някой член от групата заявява желанието си да постави на сцена своите лични проблеми. След описание на проблема, членовете на групата преминават към изиграването му, а не към неговото обсъждане. В протагонист-центрираната игра се използват специфични техники за работа, които ще бъдат описани по-долу. Последният етап от работата е обсъждане или интеграция. Участниците в групата сядат в кръг и споделят преживяното – както по време на игра, така и по време на наблюдение на играта (т.е. публиката). Обсъждат се емоционални реакции на членовете на групата, конкретен личен опит и се дава обратна връзка. Техники, използвани в процеса на психодраматичното действие. Монологът е театрален похват, чрез който протагонистът изразява своите скрити мисли и чувства – както пред самия себе си, така и пред аудиторията. Тази техника позволява на протагониста да погледне емоциите си „отстрани” и по-успешно да изследва реакциите си на това, което се случва. Най-разпространената психодраматична техника е двойникът или вторият Аз. Двойникът се стреми да бъде протагониста – заема позите на тялото и изиграва навиците му/й. По такъв начин активно помага на протагониста и го/ я поддържа. Едно от най-важните умения на двойника е да се стреми напълно да се идентифицира с протагониста, а не да изразява свои собствени чувства и реакции, докато е на сцената. За да се избегнат грешки, протагонистът се поощрява да реагира, ако двойникът му/ й изиграва нещо различно от желаното от протагониста. Характерна за психодраматичния подход техника е смяната на роли. Протагонистът влиза в ролите на важни хора (или понякога и предмети) в поставяното представление, а „помощният Аз” (или Азове) изиграва поведението и репликите на протагониста, както са му/ й били зададени. По този начин чрез изиграване на ролята на другия човек може да разбере чуждата гледна точка и да изпита емпатия. Другата „печалба” от смяната на роли е, че човек може да види себе си през очите на другите. Така един проблем или конфликт може да бъде разрешен по-ефективно. Тясно свързана със смяната на роли техника е „огледало”. Тази техника служи на протагониста да разбере как го/я възприемат околните. Режисьорът предлага на протагониста да излезе от сцената и да я наблюдава отстрани, докато дубльорът в лицето на помощния Аз изиграва неговата/нейната роля в личната игра. Огледалото дава възможност на протагониста да наблюдава поведението си от разстояние, да види нови гледни точки и да преживее инсайт. Съществуват и редица други техники, използвани в психодраматичното действие и опитният режисьор е този, който преценява кои от тях да подбере за даден протагонист. Този избор зависи и от готовността на членовете на групата за спонтанни действия за достигане на целите на групата. Заключение: приложение на метода. Поради богатството си от изразни средства и позитивно емоционално въздействие психодрамата има много широко приложение и разпространение. Все по-широкото навлизане на психодрамата в обучението на фамилни терапевти и социални работници позволява тези специалисти да започнат да развиват програми, насочени към псхосоциалната рехабилитация на хора с психични заболявания и техните семейства. Тези програми биха могли да включват групи за подкрепа на близки на психичноболни, използващи психодраматични техники. В тези групи участниците ще намерят не само подкрепа, но ще бъдат съавтори в творческия процес, който психодраматичното действие предоставя. Развивайки своя творчески потенциал, те ще бъдат много по-креативни в грижите си за своите близки, които често са изтощителни и изчерпващи. Друг модул на тези програми могат да включват психодрама за самите психичноболни. Тъй като психичната болест ограничава социалното участие на засегнатите от нея, това автоматично води до ускоряване на това, което Морено нарича ”социална смърт”. Психодраматична група, водена от двама или повече добре подготвени терапевти, може да осигури на болния своеобразна рехабилитация на способността му да изгражда и поддържа връзки, както и усещането за значимо и обогатяващо емоционално преживяване. Друг модул би могъл да бъде насочен за нуждите от супервизия на екипите, осигуряващи психичноздравна помощ и оптимизиране взаимоотношенията между самите терапевти. Начално обучение по психодрама

СЕМЕЙНИ КОНСТЕЛАЦИИ

Увод. Това e съвременен групов терапевтичен метод, създаден от немския психотерапевт Бeрт Хелингер.Този метод е особено ефективен в разкриването на мощните несъзнавани механизми, управлявящи динамиката на семейната система, от която, неизменно, всеки един от нас е част. Като системен подход, Семейни констелации разглежда индивида не като отделна единица, а като част от по-голямото цяло - фамилната система. Индивидуалните ни действия, чувствата и нагласите ни биват видяни и осмислени в контекста на групата към която принадлежим, тъй като всеки е част от дадено семейство и поема определени роли в контекста на неговата динамика. Опитът показва, че всички негови членове, включително тези, които липсват (починали или напуснали), присъстват енергийно в динамиката на фамилната система и влияят на всички останали членове. По подобен начин, поради потребността от вътрешен баланс на системата, подтиснатите емоции на хора от предишни поколения в семейството, също присъстват и често се поемат от хора в следващите генерации. И всичко това се случва, без съзнателно да го разбираме. Начинът за „осветляване“ на скритата семейна динамика е като някой от участниците пресъздава констелацията на своето семейство с помощта на други членове на групата. Често енергийното поле на семейството показва неща, за които никой не си е давал сметка. Изследването на семейната структура и връзките между членовете на семейството по този начин помога за виждането и осъзнаването на корените на тежки или хронични проблемни ситуации в живота ни, а решенията, откриващи се чрез тази терапевтична работа носят дълбока релаксация, идваща от възвръщането на естествения баланс в цялата система. Опитът ни показва, че когато се зачита определения вътрешен ред и негласните закони, управляващи фамилната система, тогава любовта между членовете на семейството тече свободно. Едно от основните разбирания, залегнало в основата на метода е, че семейството е единна енергийна система и ако някога – дори поколения назад, в нейната динамика са се случили събития, довели я до дисбаланс, това е доста вероятно да се прояви в живота на по-късно дошлите членове на тази система, често като нежелан поведенчески симптом, болестно състояние, емоционална натовареност, проблеми в интимността и личните връзки, загуба на материални блага. Кой принадлежи към семейната система? Това са членовете на създаденото от Вас семейство – съпруг, деца, ако сте имали предишни бракове и деца от тях също, членовете на рожденото Ви семейство – майка, баща, братя и сестри, братята и сестрите на родителите Ви, бабите и дядовците, както и техните братя и сестри. Всички неродени или ранно-починали деца (ваши, на вашите родители, баби и дядовци) принадлежат на системата, както и хора, които придобиват право на принадлежност, вследствие на обстоятелства и събития от голяма значимост за семейството. Кои събития влияят най-силно върху семейната система? Какъв тип факти търсим в работата с този метод? Един от най-важните факти за системата е “изключването” на член от системата поради: Ранна смърт – до 25г ; Аборт; Осиновяване; Загуба на родител преди навършване на 16 г. Други важни факти: извънбрачни връзки; особено тежка съдба (някои от семейството е бил в изгнание, изчезнал безследно, продължително пребивавал в заведение за душевно болни или за дълъг период е бил отлъчен от семейството); самоубийство; тежки инвалидизиращи заболявания; член от семейството е бил обект или извършител на престъпление (убийсто, изнасилване и др.); злоупотреба с имотни делби; участие в етнически конфликти, изселвания и др. На практика темите, поставяни за разглеждане могат да са най-различни, например: - Партньорски взаимоотношения – неудовлетвореност в интимните си връзки; трудности в общуването; - Различни по характер и тежест здравословни проблеми – хронични болки, тежки заболявания, психи чни нарушения, алкохолизъм, наркомании и др.; - Проблемни отношения с членове на семейството – родители, деца, братя и сестри; - Всичко, свързано с Вашата личностна, професионална изява или финансово благополучие, трудности по духовната пътека и т.н. Добре е да определите кое е приоритетното за Вас в момента. Често това изясняване се случви по време на работата в групата, провокирано от видяното в констелациите. За участието в тях не е необходима особена предварителна подготовка.
Има три начина по които Семейните Констелации работят за вас. Единият е просто да присъствате, наблюдавайки констелациите на други участници. Знайте, че никога не сте съвсем отстрани, когато сте в такава група. Случващото се в работата на другите, ви въздейства винаги, и нещо във вас самите неизменно се придвижва към място на повече разбиране, приемане и лекота. Вторият начин да учите е като участвате като представител в констелацията на друг участник. Ролите в които участвате, по някакъв начин винаги са свързани лично с вас и този опит безспорно ще разшири представата ви за вас самите и за възможностите на самия метод. Понякога преживяването ви в роля може да бъде изключително интензивно и трансформиращо, по-силно от всичко друго в тази работа. Третият начин да получите от тази група е като поставите лична тема за работа. Този подход може да доведе до директно разрешение на вашия казус, както може и да покаже какво пречи на темата ви да получи търсеното разрешение в този момент. Във всеки един случай ще научите много от тази ситуация. За да се създаде психологически защитено простраство за работа, подкрепящо доверието и разкриването на лична инфомация, всеки участник в групата се ангажира с декларация за конфиденциалност, което означава съгласие да споделя с други хора само лично преживяното в групата, но не и информацията предоставена от други хора.
Колко сесии са нужни, за да има ефект работата? Счита се, че ефект има винаги. При това директен. Понякога, обаче, е необходимо повече време, за да се наблюдава видимият резултат. И това е много индивидуално като време на проявление. За някой това може да е моментално или в рамите на същия ден, за друг може да отнеме седмици и месеци. След еднократна констелация, обикновено е необходимо време – до няколко месеца, за да може да се интегрира ефекта от работата и настъпващите промени. Много хора са докладвали напълно удовлетворяващи ефекти от една единствена констелация, без необходимост работата да бъде системно продължавана във времето. Други са ентусиазирани да продължат изследването си чрез констелации и върху други аспекти на своя живот. Методът обикновено е силно въздействащ, като влиянието му се усеща в цялото семейство. Възстановявайки и укрепвайки връзката с родителите и предците си, ние се учим как да получаваме подкрепа и да черпим от силата, идваща до нас през поколенията, за да можем на свой ред да създаваме пълноценни връзки и да даваме безусловна любов на своите деца.