ОБИЧАЙНАТА НРАВСТВЕНОСТ

Етиката (на гръцки: ἦθος, етос — нрав, обичай) или морална философия, се отнася до въпросите на нравствеността. Във философията Е. е част от аксиологията (теорията на ценностите). Е. в обичайния й смисъл се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото общество. В контекста на специфични духовни учения тя често приема различна форма (която ще бъде разгледана в раздела "Битие"). В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Голяма е разликата в тълкуванията на Е. на различните школи на мисълта и поведението, например между стоицизма и епикурейството. Освен това, всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда. На Запад като основоположници на Е. като наука се смятат Сократ и Аристотел, но значително по-рано на Изток основните й положения са били изложени от Конфуций и от редица духовни и религиозни лидери.

- Нормативната етика се занимава с такива въпроси като „Какво трябва да направи човек?“, като по този начин одобрява някои етични становища и оценки и отхвърля други. Тя разглежда стандартите за правилността и неправилността на действията, в рамките на определена морална теория. Освен това, в нормативната Е. се включва и приложната Е., която се разглежда и като направление на професионалната Е., изучаващо практически морални проблеми (например: аборт, смъртно наказание, изкуствено оплождане, използване на атомната енергия за мирни цели, редица бизнес проблеми и т.н.).

- Мета-етиката се стреми да разбере характера и природата на етичните стойности, оценки, нагласи и решения. Тя разглежда въпроси като „Какво е добрина?“ или „Как може да се различи добро от лошо?“. Някои теоретици твърдят, че метафизичната интерпретация на морала е необходима за правилното оценяване на действителните морални теории и за вземане на практически морални решения; друга гледна точка дава приоритет на моралната интуиция за правилното действие.

Традиционни и съвременни направления в Е. онсеквенциализъм е общо обозначение за морални теории, в които се счита, че самчо последствията от поведението могат да бъдат критерий за нравствената му оценка - «целта оправдава средствата». Утилитаризмът счита, че моралната ценност на поведението определя и неговата полезност или (според класическата формулировка на Бентъм, най-морално е това, което "носи най-много щастие на най-голямо количество хора".) Деонтологията, като наука за морала, е въведена от споменатия автор, но по-късно обемът на понятието се стеснява до учение за дълга, особено в области като медицината. Биоетиката, от своя страна, включнва не само тясномедицински проблеми, но и такива, свързани с биологичните и екологични аспекти на човешкото влияние върху планетата. Постмодернизмът и привнася свои нюанси в съвременните концептуални и прагматични изяви на Е. Дескриптивната или описателна Е. не дава изрични предписания за различаване между "добро" и "лошо". Тя подчертава, че не бива да се бърка аморалност с неморалност. Човек, който изглежда, че се сдържи неморално, но не осъзнава това, е аморален и не заслужава квалификацията "лош", както е при малките деца например. Л. Колбърг е голям психолог, който е проучвал нравственото развитие. Например, той е попитал група момчета за това, което би било правилно или погрешно действие за човека, изправен пред морална дилема: той трябва да открадне лекарство да спаси жена си, или да се въздържи от кражба, въпреки че това би довело до нейната смърт? Акцентът при изследването не е бил кой какъв избор ще направи, а какъв е моралният мотив зад този избор. Описателната Е. включва, освен общи възгледи, и емпирични изследвания, което я прави съпричастна с тези, които работят в областта на еволюционната биология, психология, социология и антропология.
Съвременността, от една страна, води до релативизация на етиката, а от друга - до разширяване на етичното пространство. А. Швайцер счита за етичен основен принцип благоговението пред живота, по което се родее с Л.Н. Толстой и Махатма Ганди. В своей книге «Культура и этика» Тейяр дьо Шарден в своя труд «Феноменът човек» обединява традиционната етика с теорията на еволюцията.

Етични ценности. Най-общо, те се подразделят на основни и частни. Първите са основополагащи и към тях принадлежи "благото", свързано с благородството, чистотата и пълноценността. Частните ценности зависят от конкретната обществена рамка на морала, като при античността преобладават ценности като справедливост, мъдрост, храброст, самообладание, умереност; от традиционните християнски ценности се открояват любовта към ближния, правдивостта, надеждата, вярата и верността, смирението и т.н.

Етични проблеми. Независимо от тяхната многобройност, редица автори открояват няколко основни проблема, около които през вековете, а и днес, се завихрят дискусии:
- За критериите относно понятията "добро" и "зло";
- За смисъла на живота и назначението на човека;
- За същността на понятието "справедливост".
- Относно същността на дълга.