АЗ НА ТЕБЕ, ТИ НА МЕН...

В eдна гореща тексаска вечер едно семейство се наслаждавало на почивката в дома си, докато тъстът не предложил да отидат до Абилин ( на 85 километра от тях), за да похапнат. Жената казала: «Звучи ми добре». Мъжът, независимо от перспективата да шофира в такава жега, помислил, че тръбва да се съобрази с другите и казал: «И аз мисля, че е добра идея; надявам се, че и майка ти няма да се откаже». Тъщата отговорила: «Разира се, да тръгваме! Аз отдавна не съм ходила в Абилин». Пътят бил дълъг, прашен и жарък. Когато те най-накрая пристигнали в заведението, храната се оказала лоша. След още четири часа те, съвсем измъчени, се прибрали вкъщи. Мъжът машинално произнесъл: «Поразходихме се, нали?». Тъщата отговорила, че много е искала да си остане вкъщи, но е тръгнала, защото е видяла, че останалите са изпълнени с ентусиазъм. Тогава мъжът си признал: «Аз щях да се развам, ако не бях тръгнал, но единственото което ме накара, е възможгността да доставя на останалите удоволствие». Жена му произнесла: «А аз тръгнах, разчитайки, че се радват останалите. Иначе трябваше да съм луда, за да искам да пътувам в такова време». Тъстът пък казал, че той предложил това, единствено защото му се струвало, че на останалите им е скучно. И всички замълчали, зашеметени от факта, че са направили пътуване, което никой от тях не е искал. Всеки би предпочел да се наслаждава на почивката в хладния им и уютен дом. (Джери Харви)

МЕТОДЪТ НА НЕНАСИЛСТВЕНА СЪПРОТИВА (Метод на израелският професор Хаим Омер)

Ненасилствената съпротива или „ННС“ се използва за обозначаване на прилаганите от израелския психолог проф. Хаим Омер концепции, заимствани от сферата на политическата ненасилствена съпротива, в междуличностните взаимоотношения, независимо дали става дума за междуличностните взаимоотношения свързани с родителите, с приемните семейства, взаимоотношения в дома или за терапевтични или образователни взаимоотношения. Нов акцент в ННС е специфично разработен, за да намери ефективно противодействие на агресивното, насилствено, саморазрушително и манипулативно поведение при деца, юноши и млади хора.  Понастоящем ННС се прилага успешно за работа с тревожни млади хора, чието обсесивно-компулсивно поведение контролира семейството или които се изолират социално, пристрастяват се към интернет или отказват да ходят на училище. Друга област, в която този подход се оказва изключително полезен, е работата със семейства, в които децата проявяват проблеми с привързаността или при такива, в които има деца или подрастващи със сериозни хронични психични проблеми. Специалисти в областта на детското здраве или центрове, предлагащи детски и юношески психично-здравни услуги, образователните и социалните служби, може да са ви говорили за „хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието“, "разстройство от аутистичния спектър", "проблеми с привързаността" или може да са ви казали, че детето ви е било травматизирано или пък, да е било диагностицирано с "поведенческо разстройство". Детето ви може да е било свидетел на насилие, и вие или други може да вярвате, че то моделира поведението си съгласно тези модели.
Сами по себе си, нито едно от гореспоменатите твърдения, не обясняват защо един млад човек действа по един агресивен и неуправляем начин. Нещо повече, много млади хора стават жестоки, без наличието на което и да е от тези "условия". Вероятно е изкушаващо да се приема, че агресията може да бъде преодоляна, чрез справянето с "основния проблем", но клиничният опит и научните изследвания показват, че е важно агресията или саморазрушителното поведение да се адресират директно - и то по много специфични начини, с внимателно, подкрепящо планиране. Обикновено, с много малки изключения, младите хора, които се държат предизвикателно, агресивно или насилствено, контролират другите около тях. Тяхното пренебрежение към възрастните и отхвърлянето на опитите на възрастните да се грижат за тяхното благополучие, може да направи полагането на грижи и отзивчивостта от страна на родителите, настойниците или учителите, много трудни.
Когато нуждите на детето са маскирани зад гневното му лице, тези нужди се забелязват много по-трудно. При ННС, родителите или обгрижващите лица, се учат как да придобият авторитет и да не се поддават на неразумни или вредни искания от страна на детето, да се защитават от агресия и насилие, като избягват излишни, безполезни и болезнени битки, свързани с миналото. "Засилването на родителското присъствие" се превръща в алтернатива на опитите да се контролира неконтролируемото дете. Когато се чувстват силни и авторитетни, родителите могат да използват "методите на помирение", за да добият по-ясна представа за нуждите на младия човек, и да покажат, че продължават да обичат и да се грижат за своето дете.
Отделните личности имат различни начини на мислене. Много млади хора не са предразположени към прояви на агресия, независимо от обстоятелствата, докато при други, агресивното поведение се отключва много лесно. Външни обстоятелства, или определена фаза на развитие, като например навлизането в пубертета, могат да допринесат за увеличаване на агресията. Лошата новина е, че не можем да променим нечий манталитет. Добрата новина е, че темперамента на младия човек, сам по себе си, не е достатъчен да поддържа агресивното и насилствено поведение. Дори ако едно дете има буен характер, което го прави податливо на изблици на гняв, това не означава, че той или тя непременно ще останат агресивни, манипулативни и неуправляеми.
Родителско присъствие не означава, че родителите трябва да бъдат около децата си през цялото време. Родителско присъствие означава, че детето ви е наясно с ролята ви на родител у дома, в училище, и когато тя или той е с връстниците си. Това също означава, че вие сте наясно с дейностите на детето си. Ако например, не знаете кои са приятелите на дъщеря ви, и с какво се занимават, и тя не се чувства задължена да ви уведоми кога ще се прибере вечер, то това е индикация, че родителското присъствие е намалено. Ако не можете да контролирате силата на звука на музиката, която синът ви слуша вкъщи, това означава, че сте загубили част от "територията" на собствения си дом. Ако вашето дете "ви потиска" всеки път, когато се опитате да разговаряте с него, родителското ви присъствие е занижено. Ако се чувствате изтощени и срещате ниска или никаква подкрепа от други възрастни за справянето с детето си, това означава, че сте загубили родителското си присъствие.

А когато детето стане “експерт“ в контролирането на възрастния? Понякога родителите се опитват да заемат ясна позиция и настояват за контрол над неконтролируемото дете. Но, опитите за осъществяване на контрол често водят до усилване на сблъсъка. След спора, по време на който вашата дъщеря или син чупи неща, крещи и ви обижда или дори се опитва да ви нападне, ще се чувствате безпомощни. В други случаи, дори няма да опитате да настоявате за добро поведение, а просто ще ги оставите да вършат, каквото искат, за да има малко спокойствие вкъщи.
Разбира се, когато членовете на семейството биват сплашвани отново и отново, и заплахата от агресия влияе върху това, което родителите правят или избягват да правят, в действителност няма мир в семейството. Заплахата от агресия, насилие, нарушаване на спокойствието в семейството или други заплахи, като например заплахата от самонараняване, често ще карат родителите да отстъпват пред исканията на децата си. Детето или младият човек ще станат по-ефективни в контролирането на родителите, братята и сестрите си – а често и на учителите и другите възрастни. Вие, в ролята на родител, сте свикнали да съблюдавате много "табута", без дори да го осъзнавате. Много родители споделят, че трябва непрекъснато да действат предпазливо, освен, разбира се, когато се конфронтират – вариант, който също не работи.
Голяма част от всичко това произтича от естеството на самото насилствено поведение. ННС се стреми да премахне възможностите за упражняване на контрол над родителите от страна на детето, както и да усили родителското присъствие.
Родителите почти неизбежно ще се чувстват безпомощни в тази ситуация. Разбира се, ще поискате детето ви да бъде поето от професионалист, когато смятате, че сте изчерпали всички други възможности. Но това желание може допълнително да отнеме от авторитета ви - опитите да я накарате да присъства на семейна терапия, на индивидуална терапия, или да си пие лекарствата, може да ви въвлече в поредната емоционално и физически изтощителна, и често безплодна борба. Или пък младият човек може да е доволен от индивидуалната си терапия, и да изиска конфиденциалност от своя терапевт, а в същото време да не променя поведението си у дома.
ННС не изисква участието на агресивния млад човек. В интерес на истината, при много от случаите е по-продуктивно да се планират нови стъпки за справяне с контролиращото поведение, без те да бъдат саботирани от младия човек, който може да се опита да контролира терапевтичната сесия, а и усилията да се осъществи контакт с вашия син или дъщеря ще бъдат безплодни - вече сте опитвали това безброй пъти. Вероятно отново и отново сте правили едни и същи опити да подобрите нещата. Често ще се оказвате в ситуация, която е напълно предсказуема - например когато се опитвате да накарате детето си да разсъждава логично, част от вас вече знаят, че единственият резултат от това ще бъде разгорещен спор, с изпочупени предмети в къщата, много викане, а може би дори и физическо насилие. Озовали сте се заключени в един повтарящ се и неводещ доникъде модел на поведение. Използвайки ННС, вие ще разработите „стратегии“ за реакция при контролиращо поведение, които отначало ще ви се сторят странни и нелогични, но които са много различни от реакциите ви до този момент. Все пак, това не е "управление на поведението" - това са стратегии за постигане на мир в семейството и промяна във взаимоотношенията. Постигането на мир изисква конструктивно противопоставяне на вредното поведение, отказ от страна на възрастния да бъде контролиран от вредното поведение, и помиряване с младия човек – за да се превърнете отново в родител, който може да се грижи за нуждите на детето си.
Този процес ще отнеме голяма част от времето ви. ННС не е лесен изход и изисква интензивно участие от страна на родителите, за да бъде ефективен. На този етап може да не ви е до него, като се има предвид степента ви на изтощение от воденето на тази битка. Въпреки това, много родители споделят, че увереността им е нараснала в процеса на противопоставяне. Те започват да усещат, че чувството на безпомощност постепенно намалява и на негово място усещат прилив на енергия.
Резултатите от няколко неотдавнашни проучвания показват, че ННС е много ефективен за подобряване на поведението при голям процент от младите хора, за намаляване на чувството на безпомощност на родителите и за повишаване на увереността им, както и за постигане на по-спокойна атмосфера в семейството.
Как работи ННС? Противопоставянето на насилието се осъществява стъпка по стъпка, като се основава на преживяванията на родителите по време на процеса, подкрепата, която те получават, и растящата им увереност. Не включваме сина или дъщерята с агресивно и опасно поведение в каквито и да е разговори за причините за яда им и загубата на самообладание. Действието замества разговорите. Разговорите са сведени до минимум и се състоят предимно от кратки съобщения или декларации, които се използват, за да се обясни какви действия са предприети от родителите и защо. Родителите не се опитват да "стигнат" до детето си - това вече е правено много пъти без никакъв успех. Въпреки това, опит за контакт може да бъде предприет в подходящото време и място - когато детето вече не е толкова активно и не манипулира околната си среда по вредни начини и когато вече не е саморазрушително.
Има четири области, в които родителите, получавайки нужната подкрепа, стават активни:
Де-ескалиране. Родителите разработват стратегии за справяне с риска, без да участват в безмислени борби за власт. Те се учат как да се контролират и вече не се мотивират от собствените си безполезни вярвания (трябва незабавно да поема контрола над дъщеря ми; Той трябва да разбере каква всъщност е ситуацията...), водени от гняв.
Нарушаване на табутата. След месеци или години предпазливо поведение и усещането, че трябва да се подадат на исканията на детето си, ако искат да запазят мира в семейството си, родителите се научават как стратегически да разрушат правилата, които детето им е създало в семейството. Родителите получават подкрепа, която им помага да преодолеят склонността си да избягват каквито и да е действия, поради чувство на страх или срам.
Предприемане на ненасилствени действия. Наказанията вече не вършат работа и родителите напомнят за присъствието си чрез внимателно планирани действия в рамките на дома и във външната среда. Това е особено важно, когато родителите трябва да действат в отговор на агресивни инциденти и за да защитят себе си и другите си деца, те да развият „спирачен механизъм“ срещу по-нататъшни деструктивни действия.
Жестове на помиряване. Определени жестове показват на децата, че техните семейства са загрижени за тях. Те помагат на родителите и децата да намерят начин да общуват помежду си, начин, който изключва агресията. В помирителната работа, с основен фокус – детето, ние се опитваме надникнем отвъд завесата на гнева и да възстановим диалога между родителя и детето, за да може родителя да се погрижи за нуждите на младия човек.
Може ли този метод да бъде използван за решаване и на други проблеми? Съществуват редица проблеми, за които модифицираната форма на ННС може да бъде много полезна - особено ако детето ви не желае да сътрудничи, а семейството се подчинява на проблемите. Ненасилственото противопоставяне на разрушително или саморазрушително поведение е подходящо за всяка ситуация, в която някой действа по вреден начин – независимо дали вреди на другите или на самия себе си. Днес ННС се прилага при работата с млади хора или възрастни, които злоупотребяват с наркотици, самоизолират се социално, пристрастяват се към интернет или манипулират семейството си с натрапчиво поведение. ННС може да помогне и при хранителни разстройства, а отскоро се разработват и нови методи за понижаване на риска от самонараняване или склонността към самоубийство. ННС също така може да се използва много ефективно и като подкрепа в противопоставянето на домашното насилие.
ННС като метод за противопоставяне. ННС се основава на предположението, че няма друг начин за справяне с хроничното детско насилствено поведение освен чрез противопоставяне на това поведение. Тъй като децата постоянно подкопават ролята на родителите си, като непрекъснато оспорват границите между техните подсистеми и тези на родителите си, нежността сама по себе си, със сигурност не е решението и в един момент идва времето за съпротива. Когато става дума за справяне с насилственото поведение и тревожността при децата, въпросът, който следва да си задаваме е, не как да се съпротивляваме, а как да се съпротивляваме без да ескалираме цикъла на насилие и тревожност или как да не изпускаме любовта и грижата от полезрението си. Възможно ли е съпротивата и подкрепата, нежността и твърдостта да съжителстват в синхрон? ННС учи родителите как да започнат една ненасилствена и неескалираща съпротива, която да е алтернатива на подчинението, принудата или парализата.
ННС като лично преживяване. Ненасилствената съпротива е донякъде подвеждащ термин, защото е съставена от две на пръв поглед несъвместими фрази - липса на насилие и съпротива, а ненасилието ни навежда към мисълта за приемане, до степен на жертвеност, докато съпротивата включва борба и прилагането на опозиционна сила. Всъщност, "ненасилствената съпротива" е особен вид цялостно преживяване на присъствие, което включва в себе си чувството на увереност и сила. Безпомощните родители се чувстват "празни", “отсъстващи” и "незачитани", а родителите, които постигат състоянията характеризиращи „ненасилствената съпротива“ споделят, че се чувстват така сякаш „заемат пространство", което се забелязва от техните деца. Нашите културни особености затрудняват опитите ни да се намери една дума, с която може да се опише това преживяване и затова използваме различни комбинации, съчетаващи две думи като словосъчетанието „бдителна грижа“, например и т.н.

ННС като “Операционна система”. ННС е набор от базови принципи, чиято сила и простота позволява голямо многообразие при приложенията им. В този смисъл, също както при операционната система на компютър, това, което днес наричаме ННС, не е конкретен протокол, а по-скоро е концептуална инфраструктура, "език" за промяна чрез неескалираща съпротива, която може да се прилага за намиране на решения и интервенции в повечето ситуации, които изискват не-ескалираща съпротива. В този смисъл, ННС не е насочена нито към отглеждането и възпитанието на децата, нито към родителските права. По своята същност ННС касае психологията на не-ескалиращата съпротива при всяка ситуация, която изисква такава съпротива.
ННС като семейна терапия. ННС е системен подход. Той се основава на представата на Минухин за семейството като система, състояща се от подсистеми. Тази теория разглежда най-вече неправилното функциониране на границата между родителските и детските подсистеми. Както при всички системни подходи, детето, избухливото му поведение и тревогите му, не следва да се възприемат или третират отделно от родителите му. Терапията винаги е системен, продължителен и интерактивен процес. За разлика от други системни подходи обаче, при ННС процеса се фокусира основно върху родителите и позволява да се работи, дори и при отсъствието и липсата на сътрудничество от страна на детето.