АКТУАЛИСТИКА: КСЦ & ЖИВОТЪТ & УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ & ДЕВЕТТЕ ОТКРОВЕНИЯ

КРИЗАТА НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ (КСЦ)

А). Индивидуални маркери: 1. Загуба или объркване на смисъла и целите в живота, оставяне на влиянията от обкръжението да диктуват посоката на „житейския кораб”. 2. Влошаване качеството на живота (здравно, психологично и духовно), „за сметка” на увеличената му продължителност. 3. Хроничен недостиг на време и енергия. 4. Все по-често „заместване” на работата по призвание с професия за препитание. 5. Едновременен растеж на личните придобивки и екзистенциалното недоволство; увеличаване на повърхностните знания за сметка на задълбочеността, т.нар. "клип-съзнание".

Б). Социални маркери: 1. Алиенация (емоционално отчуждаване), загуба или изопачаване на основни комуникационни умения. 2. Отказ от разумно съвместяване на интересите на сътрудничащи си групи в малки и големи мащаби. 3. Загрубяване на политиката; въвеждане на нейните методи и в икономиката и др. сфери. Преминаване към по-фини и по-резултатни форми на дезинформираща манипулация и непряка експлоатация. 4. Разрушаване на околната среда, дори и след напредъка на екологичната наука, поради изключителния приоритет, който се отдава на закона за максималната печалба. 5. Растяща „ножица” на различията между това, което е установено като най-добро в социалните области (особено медицина и образование) и онова, което се предлага в масов мащаб на практика.

ЖИВОТЪТ...

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, той – известният груб и устат комик на 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия, обиколила от тогава многократно света... Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; имаме повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но по-малко здраве. Пием и пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени. Четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; на големите мъже и дребните души; на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, на по-красиви къщи и повече разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси, еднократния морал и връзките за една нощ; на наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “delete”. Запомнете: отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги. Запомнете да кажете блага дума на този, който ви гледа от долу на горе с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и то не ви струва нито стотинка. Запомнете и казвайте “обичам те” на любимите си същества, но най-вече наистина го усещайте. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце - ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

КОНЦЕПЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ (УР)

Устойчивото Развитие представлява живот и поведение при които природната среда бива експлоатирана по начин, който гарантира на бъдещите поколения да я ползват поне толкова здрава и изобилна. Това се изразява в съвкупност от дейности, образувана от цялостното взаимодействие на три области на отговорност, които се прекосяват взаимно. Тези три аспекта и компонентите, които ги съставят, са генератори на дейност за устойчиво развитие и са задължителни за всеки човек, организация, предприятие и обществен строй, които претендират да имат Устойчиво Развитие:
ЕКОЛОГИЧНИЯТ АСПЕКТ обхваща сборът от дейности, що се отнася до средата на съществуване - околната среда. Създаването и правилното управление на тази среда позволяват практическото приложение на концепцията за Устойчиво Развитие, както и създаването на условия подходящи за развитието на другите два прекосяващи аспекта на дейност - социалния и икономическия.
СОЦИАЛНИЯТ АСПЕКТ обхваща дейностите, упражнени от даден организъм, който, за да улесни съществуването си, прилага традиционни, специфични знания и умения. Изживяването на културното наследство за предаването на знания и специфични умения са методологии, произхождащи от практиката.
ИКОНОМИЧЕСКИЯТ АСПЕКТ обхваща сборът от дейности за производство на блага и услуги и тяхната реализация. Той е инструмент за популяризирането на концепцията за Устойчиво Развитие, който обучава на Устойчиво Производство и Устойчива Консумaция. Понастоящем се наблюдава нарушен баланс при взаимоотношенията между индивид, общество и околна среда. Голяма част от обществата на планетата подтискат индивида и го принуждават да живее в дисхармония със самия себе си. Едновременно с това е налице прекомерна експлоатация на природните ресурси и жизнено необходимите на човечеството дадености са изчепани и недостъпни за голямата част от населението- питейна вода, дървета, здравословна храна, чист въздух. Ценности като уважение, истина и чест не се прилагат, което води до прекъсване на пълноценния контакт между поколенията и по този начин специфичните знания и умения за живот, трупани с хилядолетия, умират заедно с носителите си. Икономиката не е съответна с основен природен закон за икономия. Така разхищенията изчерпват околната среда, а ниското качество изчерпва потребителя.
Представяме основните компоненти, които съставят аспектите на Устойчивото Развитие в обобщен вид, като обявяваме работата по тях за задължителна за тези, които претендират за Устойчиво Развитие:
Аспект 1 - Околна среда. К1 - Борба с ерозията и работа за почвен състав. Поради обеслесяването през последните 5000 години на много места се наблюдават процеси на ерозия при които хранителните вещества от почвата биват отмити. Изграждането на стени за борба с ерозията (от живи и неживи природни материали, или от рециклирани ) е предпоставка за задържане на органична материя и почвообразуване. Важно е да се приеме почвата като жива същност - в 1 куб.см. почва живеят 1 млн. организми. Като такава тя изисва грижи като напояване, подхранване, защита от студове, суши и други.
К2 – Грижа за изворните зони и водните жили. Правилните грижи за дадена изворна зона и водна жила могат да гарантират стабилността на дебита на водата напред във времето, или да възвърнат пресъхнал извор. Важно е да се изучават и прилагат методите за достигане на хармонично взаимоотношение на елементите, определящи съществуването и дебита на даден извор, а именно: между тежестта на надизворния земен масив (като механичен фактор за издигане на подпочвената вода), порьозността на почвата (като фактор за капилярно издигане) и съществуващата растителна покривка и нейните свойства.
К3 – Управление на гората като възобновим ресурс. Разбирайки основните характеристика на гората- биоразнообразие и етажна растителност, работейки в тяхна полза с предимство пред финансовия интерес, едно устойчиво управлението на гората може да я превърне във възобновим източник на материяли, храни и енергия.
К4 – Установяване на растителна покривка от екологично съобразени, полезни за човека растения. Предвид напредналия стадий на разрушаване на растителната покривка, существува необходимост от установяване и поддържане от човека на такава, поради голямата важност на растенията за екологичното равновесие и голямата им полезност. Една вече установена растителна покривка от екологично съобразени, полезни растения предоставя здравословна среда за живот, чист въздух, вода и храна. Освен това предоставя суровини за производство на продукти, отваряйки възможност за добавяне на стойност и развитие на устойчива микроикономика.
К5 – Максимално рециклиране на отпадъците. Използвайки разработени, или нови методи, отпадъците могат да бъдат намалени, повторно използвани, или изцяло рециклирани.
Аспект 2 - Култура и наследство. К – Специфичните знания и умения са придобити с хилядолетния опит на миналите поколения и предадени към идните. Тези знания и умения различават сегашния от първия човек. Основно място заемат ценностите- истина, уважение, чест и дълг. Много е важно да се казва истината, защото това гарантира достоверността на дадената информация и дава душевен мир на човека. Настоящата тенденция да се лъже трябва да се преобърне чрез индивидуални усилия на всеки един. Уважението към природата и околните създава среда на хармоничен обмен. Въпрос на чест е да бъдат защитени слабите и да се предизвика уважение у силните - в аспект индивидуален, обществен и т.н. Дълг на всеки един човек е да се бори с егоизма и мързела, да работи за Устойчиво Развитие, да помага за предаването на знанията, уменията и ценностите между поколенията.
Аспект 3 – Икономика. Пътят към успеха не минава през противопоставянето, но през търсенето и намирането на решения и компромиси. Да се даде начин на хората, които правят пари как да правят толкова, или повече пари, правейки добро на природата. Да се поощрява постепенният преход към устойчиво развитие. Да се произвеждат качествени продукти, съдържащи всички разработени технологии с цел да се избягва повторно закупуване, но да се търси продължителна и ползотворна експлоатация. Тук идва времето да се слеят икономика и етика.

ДЕВЕТТЕ ОТКРОВЕНИЯ
(кратко резюме по Дж. Редфийлд - "Селестинското пророчество")

1. Повратна точка. В човешката култура се наблюдава ново духовно пробуждане. Достатъчно голямо количество хора, което можем да определем като критична маса, започват да гледат на своя живот като на духовно пътешествие, като на приключение, в което сме водени от мистичния случай. Векове наред на мистичните случайности тези явления се е гледало като на чисто стечение на обстоятелствата, в което не може да се открие никакъв смисъл. Но когато преоценяваме духовните измерения на своето съществуване и отворим съзнанието си, започват да ни се случват събития, които не можем да пренебрегнем. Как например става така, че среща, която не предвещава нищо особено, може да доведе до прелом в кариерата или във взаимоотношенията ни, да ни открие неподозирани таланти в самите нас? Психологът Юнг нарича това явление синхронност, усещането за наличие на дълбок смисъл за определени житейски съвпадения и "случайности". Ако наистина се постараем да разберем същността на тези явления, то непременно ще стигнем до извода, че те свидетестват за проявлението на Божествената сила в нашия живот. Можем лесно да проследим проявлението на подобна синхронност в ретроспеция, много по-трудно е да запазим усета си за проявленията на синхронност в настоящия момент. Каква информация ни носи онова, което става, за да определи житейската посока, в която да поемем?
2. Разширено настояще. Новото духовно пробуждане е създаване на по-широкообхватна гледна точка към света, която идва на мястото на нашето петвековно отдаване на светските проблеми по оцеляването и удобствата. Макар че вниманието към технологическия напредък е нещо наистина важно, нашето пробудено съзнание за житейските съвпадения ни открехва за истинския смисъл на човешкия живот на тази планета и за същинското естество на нашата вселена. Европейският ренесанс започва тогава, когато хората загубват доверие, че църковните служители могат достоверно да им представят духовната реалност. Тогава те предоставят на науката възможността да изследва обкръжаващия ни свят и да разкрие духовната природа на човека. Ние сме решили да се устроим на тази земя, като подобрим материалните условия на своя живот - поне докато започнем да разбираме истината за духовната ситуация, в която се намираме. Погълнати от своито светски грижи и интереси, възприели сме илюзията, че живеем в рационална и предсказуема вселена, където случайността няма никакъв смисъл. През последните десетиления на нашия век, под въздействието на новите открития на самата наука, този възглед, че светът е лишен от духовна мистичност, започва постепенно да се разгражда. Ние започваме да разбираме напълно Второто откровение, когато схванем онзи исторически импулс, който ни извежда към нов, по-духовен поглед към света.
3. Въпрос на енергия. Вече започваме да установяваме, че вселената, в която живеем, не е изцяло материална, а е вселена на динамична енергия. Всичко съществуващо представлява поле от сакрална енергия, която можем да доловим и почувстваме интуитивно. Още повече че ние, хората, сме в състояние да проектираме своята енергия, като се съсредоточим в желаната посока (накъдето насочим вниманието си, нататък потича и енергията), оказвайки въздействие върху други енергийни системи и повишавайки степента, в която се случват съвпаденията в нашия живот. От средата на 18 в. до времето на Айнщайн науката е разглеждала вселената в съответствие с механистичната теория на Нютон. Всяко явление в тази вселена се смята за резултат на физическа причина, която подлежи на установяване, както поведението на билярдните топки, които се удрят една в друга по предсказуем, систематичен начин. Но сега знаем, че материята не е в крайна сметка твърда. Тя представлява в действителност свита до голяма плътност и получила форма енергия. Времето не е постоянна величина, то е относително и зависи от масата и скоростта на даден обект. По-нататъшните изследвания в областта на физиката са довели до откриването на частици, които се явяват на две места едновременно или изчезват и се появяват отново на места, напълно невероятни от гледна точка на законите на Нютоновата вселена. Живеем в динамична вселена, в чиято динамика сме включени и ние самите. Ние представляваме сложни енергийни системи, нашите биополета се простират отвъд собственото ни физическо тяло и достигат до други енергийни системи, на които оказват влияние.
4. Борба за енергия. Често хората се откъсват от великия Източник на енергия за нашите системи и се чувстват слаби и несигурни. За да се сдобием е енергия в такива случаи, ние сме готови да манипулираме или принудително да привличаме вниманието на другите, за да черпим по този начин енергия от тях. Когато успеем да постигнем власт над тях, усещаме прилив на сили, но веднага щом загубим влияние, отново отслабваме и оставаме още по-изчерпани, така че се налага да водим битка за възстановяване на отнетата ни енергия. Съперничество и борба за оскъдната човешка енергия - това е причината за всички конфликти между хората. Психолозите на нашето време показват как хората са мотивирани в своите действия от дълбоко чувство на несигурност. Когато сме заедно с човек, който се отнася с внимание към нас, вслушва се с респект в мнението ни, то ние изведнъж започваме да усещаме прилив на нови сили и жизненост. Тъкмо това усещане ни съблазнява и мотивира. Още от ранно детство започваме да усвояваме различни подходи в общуването, с помощта на които да подвеждаме и подчиняваме останалите на собствените си становища. Освен това на всеки от нас е познато преживяването, в което някой човек се опитва да урони нашето самочувствие и увереност в онова, което знаем и можем, за да ни обърка и да ни направи свои марионетки. А опитаме ли се да се опълчим срещу подобно поведение, в което ни подценяват и извеждат от равновесие, веднага възникват заплетени неразбирателства. Този начин да си открадваме допълнителна енергия от останалите е неправилен. Ние всички имаме на свое разположение един друг източник, Божествения първоизвор на духовна енергия, който ни гарантира пълна сигурност и независимост.
5. Заветът на мистиците. Чувството за несигурност и агресията престават, когато почувстваме връзката си с Божествената енергия в самите нас, връзка, за каквато говорят мистиците от всички религиозни традиции. Усещане на светлина, прилив на жизненост и постоянно чувство на любов са измеренията на тази връзка. Ако те присъстват, значи, че връзката е действителна. Ако ли не, само се претендира за нея. Наш е изборът дали да отворим съзнанието си за тази връзка и този избор може да бъде само съзнателно направен, дълбоко почувстван и осмислен. Важен показател е усещането за радост и душевен мир, които не зависят от конкретната житейска ситуация и освобождават душата от всякакво пристрастие към земните придобивки. Освободен така, човек действа и твори по съвест. Ние сме свикнали да мислим, че човек трябва да има обект на своята любов, за да обича. Ние обичаме своя годеник или годеница, детето си, родителите си или дори някакъв вид деятелност. Но мистичното състояние на любов е любов като постоянно състояние на общение с Бога. Когато веднъж преживеем това състояние на свързаност, никога вече не можем да го сбъркаме. Ние започваме да се сдобиваме със сила и енергия не от вниманието и подчинението на другите хора, а от собствения си бликнал и нарастващ вътрешен извор, който ни води да търсим своето духовно предназначение.
6. Освобождаване от миналото. Колкото по-постоянна е връзката ни с Божественото, толкова по-ясно осъзнаваме онези моменти, когато губим връзка, обикновено под влияние на някакъв стрес. В подобни мигове сами можем да установим по какъв начин изсмукваме енергия от другите. Когато си дадем ясна сметка за собствения си метод на манипулиране на останалите хора с цел да черпим енергия от тях. Тъкмо в тези моменти и при такива обстоятелства можем да установим какъв по-специално е собственият ни подход на манипулация на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, да определим спецификата на онова, което аз наричам "властни драми". Това са форми, чрез които се упражнява власт над другите хора и които обхващат широк спектър от проявления от напълно пасивни до крайно агресивни. Например когато, за да упражняваме власт над даден човек, ние влизаме в ролята на онеправдани и започваме да му внушаваме, че е виновен, задето не прави достатъчно за нас (черпейки енергия, когато той или тя изпадне в тази "клопка на виновност" и започне да ни обръща повече внимание), тогава властната ни драма може да се определи като драмата на "горкия аз". Ако, от друга страна, се стремим да упражняваме влияние над останалите по недотам пасивен начин, като се поставяме встрани на ситуацията, държим се резервирано, непроницаемо и двусмислено - с надеждата да накараме някой да се заинтересува от това що за хора сме ние, да започне да ни наблюдава, да се опитва да ни разгадае, като по този начин черпим енергия благодарение на интереса, който този човек проявява към нас, в този случай се поставяме в ролята на "затворения". По-агресивно е поведението на човек, който се опитва да упражнява влияние над другите, като все им "намира грешки" и ги кара да се чувстват постоянно под нечий зорък критичен поглед и да се самоконтролират - подход, който може да се определи като "взискателен" и при който човек черпи енергия, като съзнателно принуждава хората да се съобразяват с него. Всеки от нас трябва преди всичко да идентифицира по-специално "драмата", която е скланен да разиграва, за да черпи енергия от другите, а когато не е само една, всичките си "драми", и ясно да осъзнава своите манипулации винаги, когато ги допусне. Тогава ние се освобождаваме от онова, което ни пречи да погледнем на себе си и на своя живот по един по-достоверен начин. Тогава, първо, можем да видим кък взаимоотношенията на енергийно ниво в семейството, в което сме се родили, са предизвикали и формирали нашата властна драма и са повлияли отделните му членове. Ние сме се родили тъкмо в това семейство, за да разрешим техните противоречия и да обединим органично истините, чиито носители са те, на едно по-високо ниво.
7. Потокът на еволюцията. Когато разберем каква е нашата лична мисия, с това се дава нов тласък на хода на мистичните случайности, който ни води към нашето съдбовно предопределение. Когато открият своята мисия, някои от нас биват подтикнати да сменят професията си. Други откриват, че са точно на онова място, което им позволява да предадат на хората своята истина. Други пък продължават да практикуват своята професия, като едновременно следват духовната си мисия като призвание, отделно от упражнявания вид дейност. На този етап ще установим, че проявите на синхронност в живота ни имат пряко отношение към това доколко следваме собствената си мисия. Явява ни се интуитивно предчувствие или видение, представяме си, че казваме нещо на някого или че отиваме някъде и предприемаме нещо. Представата може да не е съвсем ясна. Но ако последваме своята интуиция, започват да се случват неща, които сякаш следват определен план и ние започваме да разбираме защо вътрешното ни предчувствие ни е тласнало именно в тази посока. Всяко следващо събитие поражда нови предчувствия, които ни насочват къде да идем, кои групи хора се нуждаят от нашата истина и по какъв начин да им я дадем. Сънищата са особено ценни, когато трябва да определим по кой път да поемем. Те притежават типична повествователна структура: сюжет, действащи лица, действие. Колкото и странен да ни се струва един сън, ние можем да анализираме неговия сюжет. Какви реплики си разменят действащите лица? От какви чувства са обхванати? Към какво се стремят? Вземете сюжета на съня и го наложете върху сюжета на вашия живот. Кои са общите елементи? Дали и в живота ви не се случват аналогични събития, без да си давате сметка от това? А може би насън са ви се явили събития, които бихте искали да изпитате в живота? Или сънят е предупреждение да избягвате дадени действия на всяка цена? Винаги трябва да бъдем будни за тези послания.
8. Междуличностна етика. Ние сме в състояние да предизвикаме по-активното проявление на пътеводните случайности в нашия живот, ако издигнем своето съзнание по такъв начин, че да повишим нивото на съзнание и на хората, с които се кръстосва житейският ни път. Трябва да полагаме специални грижи да не загубим вътрешната си връзка с Божествения първоизвор на енергия, изпадайки в романтични увлечения. За децата е от особено значение да им бъде доброволно отдавана енергия, за да растат с чувство за сигурност и да се развиват правилно. Когато повишената ни способност да забелязваме случайните съвпадения постепенно ни изведе към осъзнаване на нашата мисия в живота, все повече започва да ни прави впечатление, че по-голямата част от синхронните послания стигат до нас посредством другите хора. Но ето че възниква въпросът: Колко такива най-ненадейни срещи продължаваме да пропускаме, само защото се притесняваме да се вслушаме в добронамерената забележка на някой непознат или да направим първата крачка, за да завържем разговор? Започваме да се учим да бъдем бдителни за всяка възможност да получим значимо послание, защото вече сме разбрали, че то може да дойде от всекиго. Този подход в междуличностните отношения може да се прилага и в груповата работа. Когато всеки от членовете на групата изпраща енергия, за да издигне съзнанието на онзи, който говори в момента, могат да бъдат постигнати забележителни нива на енергия и прозрение. А в светлината на това откровение всяка активност придобива по-висш, духовен смисъл. Когато хората започнат да общуват помежду си по съзнателно духовен начин, човешката култура бързо ще започне да придобива съответната форма.
9. Появата на една нова култура. Докато ние всички се развиваме по посока на пълното осъществяване на духовната си мисия, технологичните средства за осигуряване на съществуването ще станат напълно автоматизирани, а хората ще съсредоточат цялото си внимание върху синхронния принцип на духовно развитие. Това развитие ще помогне на хората да достигнат все по-високи енергийни нива и състояния. Специалисти предричат, че през 21 в. в културата ще настъпят толкова бързи промени, че ние ще започнем да сменяме работата и дори професията си многократно в рамките на един живот. Продължавайки да еволюираме духовно, ще усвоим във все по-голяма степен автоматизацията на основните средства за производство и всеки индивидуално ще може да съсредоточи вниманието си върху своето духовно предназначение. Вслушвайки се в своята интуиция, ще се научим да бъдем на точното място в точното време, така че да предложим своята единствена и самобитна истина на другите. И ще се отплащаме за получената синхронна информация на онези, които ни я предоставят. Постигайки все по-високи нива на енергия по пътя на развиването на нова междуличностна етика, нашето тяло все повече ще увеличава нивота си на енергийна вибрация, докато се превърнем в напълно духовни същества още тук, на планетата Земя. Когато това стане, ние ще живеем не само във физическото измерение, то ще се обедини с трансперсоналното.