НЕОПИСУЕМ СВЕТОГЛЕД - ОТВЪД ОСНОВИТЕ

Възвишеният човек използва сърцето си като огледало. Той не следва нещата и не ги посреща; отразява ги, но не ги задържа... Той обръща внимание и на най-малкото и въпреки това е неизчерпаем. Докрай приема всичко, което небето му дарява и въпреки това живее, сякаш не притежава нищо. (Чжуан Дзъ)

ДАОИЗЪМ. Според традицията е основан от Лао Дзъ през VI в. пр.н.е., основно писание е Дао Дъ Дзин, цитират се и по-късните произведения на Лие Дзъ и Чжуан Дзъ. "Дао" е същността на битието (трансцедентално, но сътворяващо природата), разбирано тук като естествен порядък, нарушаван обикновно от човека. Такива нарушения са за разлика от конфуцианството) и изкуствените опити за въдворяване на ред в държавата и морализиращите проповеди – те в крайна сметка водят до по-големи нещастия. Древната китайска диалектика (противоборство и взаимозависимост между женското начало "Ин" и мъжкото "Ян") дава много примери за разбирането на закона за единство и борба на противоположностите, но за разлика от Хегел и диалектическия материализъм тя е придавала приоритет на единството пред борбата. "Ако се действа чрез бездействие, няма да има неуправляеми неща". В по-късния даоизъм се оформили 2 течения: "духовен облак", разчитащ основно на медитацията и формално направление с ритуали обожествяване на Лао Дзъ и други светии (наричани тук "праведници" или "патриарси" - най-известни са т.нар. осем безсмъртни - вж. илюстрацията и линка)). В редица школи на Д. се използвали различни дихателни упражнения, култивиране на сексуалната енергия, билки и строги диети за постигане на "безсмъртие" (разбирано от някои във физически, а други – в духовен смисъл). С развитието на акупунктурата, бойните изкуства и смесването на много от идеите на Д. с тези на будизма в Китай и другите страни от Далечния изток се оформила широка духовна и културна традиция с множество големи и малки направления. В днешно време има тенденция предците на даоизма да се разглеждат ( в зависимост от гл.т.) или като големи философи, или като представители на универсалната духовност, които се дистанцират от всякакви догми. Съвременната психологична и духовна доктрина за "потока на съзнанието" е близка до даоските идеи. Лао Дзъ, Из "Дао Дъ Дзин": Да създаваш и да не притежаваш, да действаш и да не задържаш, да подкрепяш и да не владееш - в това е тайната на живота.

ДЗЕН. Считан е от някои за клон на Махаяна, а от други - за истинския автентичен будизъм (съхранен чрез верига от патриарси още от времето на директния ученик на Гаутама Махакашяпа), от трети - за независима от каквито и да било влияния традиция. Той е проповядван в Китай от Бодхидхарма през VI в. от н.е. и намерил по-късно радушен прием в Япония - родина на повечето учители от този клон (Секито, Мадзу, Юешан, Доген, Риндзай, Хакуин и др.). Стига се до синтез на будистки и даоистки идеи, елементи от щинтоизма и японското изкуство и др. Д. разчита освен на медитацията (дзадзен), още и на неразрешими чрез ума проблеми (коани), използване на стресови ситуации и др. Счита се от някои за възможно постигането на мигновено просветление.

ТАНТРА. Значително различаващ се подход с йога (при доста общи изходни и крайни постановки) предлага древното тантристко учение. То разчита не на дисциплината, а на осъзнатото отдаване на "течението на живота" (подобно на даоизма). Т. настоява желанията да не се подтискат, а да се трансформират в по-висши направления чрез определени техники (основно ръководство - "Виджяна Бхайрава Тантра", според традицията, за която се смята, че води началото си от бог Шива). Различават се школи на "лявата ръка", включваща особени сексуални техники (но далеч не само тях!), и на "дясната ръка" - с разнообразни вътрешни медитативни методи. В древността тантра е била изолирана методика за напреднали последователи, поради опасението, че другите я разбират неправилно и вместо да се осъзнават и трансформират, злоупотребяват със свободата си на действие. (Йога също обаче също се е тълкувала погрешно - като вредоносно подтискане). През последният век и двете системи се разпространяват значително из целия свят. Както йога, така и тантра са оставили интересни психологични и енергийни модели за вътрешното устройство на човешкото същество. Важна особеност на индуизма, подета и от повечето др. източни религии, е и особената роля за напредналия последовател на духовния му Учител (Гуру), който единствен може да прецени какви конкретни методи на медитация (вкл.чрез използване на специални звукосъчетания - мантри или художествени форми - янтри) са индивидуално най-подходящи за всеки един последовател. Тъй като непревилните разбирания на Тантра при днешното й широко дебатиране са чести, приведеният по-долу материал е твърде полезен.

Из "Коренните падения в Тантра" (древен кодекс, синтезирани положения): - Оспорване авторитета на Учителя (след внимателното му избиране); - Отричане на духовните учения на светците от миналото, свързани с линията на сегашния Гуру; - Некоректни отношения с другите духовни последователи на същите учения (духовните братя и сестри); - Хулене на каквито и да било други светогледи по принцип (без да се отчитат плюсовете в тях); - Несправедливо отнасяне към което и да е същество (пренебрежително отношение към висшия му потенциал), проява на насилие само в случаи, когато без него са неминуими много по-тежки резултати; - Сексуални нарушения, вкл. считане, че единият пол е по-низш от другия; - Нарушаване на дискретността по отношения на учения, които не трябва да се разкриват на неподготвени за тях хора или от друга страна, недопускане до тях на достойните; - Уравновесеност във възприятията - избягване крайностите на наивния реализъм и наивния нихилизъм.

МАСТЕР ЕКХАРТ. Средновековен европейски мистик, респресиран от църквата, интересът към него се засилва последните десетилетия, поради признаването му и от рецица наставници от Изток. И има защо - всяко негово твърдение е пропито с духа на недуализма, напр.: "Едно течение сред духовните учители проповядва, че нищо не слива душата с Бога толкова, колкото познанието. Други казват, че нищо не я слива толкова, колкото любовта. Трето течение учи, че нищо не я слива толкова, колкото истинското осъществяване. Естествено в началото всяка от тези сили стои сама за себе си. Но във висшето осъществяване на техните специални особености всяка толкова се е доближила до другите, сякаш са едно цяло, тристранно, но въпреки това с една природа."

ВЕДАНТА. БРАХМАБИНДУ УПАНИШАДА: Душата на създанията е единна, само е поделена между тях. Едновременно единство и множество, както луната, оглеждаща се в множество реки.