ДУАЛИЗЪМ И ПЛУРАЛИЗЪМ - ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ОСНОВИ: ПОЛИТЕИЗЪМ& ЗОРОАСТРИЗЪМ & ГНОСТИЦИЗЪМ & ФИЛОСОФСКИ ДУАЛИЗЪМ & ФИЛОСОФСКИ ПЛУРАЛИЗЪМ ПОЛИТЕИЗЪМ

Това са древни форми на религиозно съзнание, от която са възникнали много други духовни направления. зни человека, из которой вырос монотеизм. Свътът представлява йерархия на различни божества, свързани с различни природни стихии. Например, в древна Гърция Посейдон е бог водата, Гея — богиня на земята; Хермес — на търговията и т.н. Различават се различни видое политеизъм: анимизъм, който счита всички неща в пирродата за одушевени и изхождащи от определени духове; фетишизъм — почитане на определени предмети, които притежават свръхестествени свойства; тотемизъм — вяра в родствената връзка между племето и определени животни, растения или природни явления.

За архаичните форми на политеизма ехарактерен и култът към предците, които по магически начини участват в живота на техните потомци. Ритуалите на политеизма са свързани с установяване на контакт и осигуряване на подкрепа от съответните божества - чрез ритуали, които често се характеризират като магически или митологични. В някои съвременни религии има участие на политеистични идеи и практики: част от индуистите, както и шинтоистите, африканските, сибирските, индианските шамани - споделят много от неговите особености. Под влияние на каноничните тълкувания на монотеистичните религии (юдаизъм, християнство, ислям) широко е разпространено мнението, че политеизмът е "езичество" и грях, един вид измяна на единия Бог (макар че част от "езическите" ритуали са били приспособени към нуждите на самите монотеистичните богослужения).

Все пак, нещата са значително по-сложни, особено по отношение на индуизма, където въпреки многото богове се приема, че те са само като ангели, т.е. представители на единствения божествен първоизточник. Освен това, от Просвещението до днес, мнозина изследователи и хуманисти са изтъквали, че тясната връзка с Природата на политеизма, тази "естествена религия", може да осователно да наставлява съвременния самомнителен "цивилизован човек"...

ЗОРОАСТРИЗЪМ. Основан e в VI в.пр.н.е. от персийския пророк Зороастер и имал широко разпространение в древния свят; впоследствие се редуцирал до индийската секта на парсите. Основна свещена книга е"Авеста" – с молитви, закони и ритуали. Макар и проповядваща две начала (Ахура-Мазда като бог и Ариман като демон), в нея е залегнало очакването за крайната победа на доброто (отсъства идеята за цикличност, характерна за повечето източни религи); има и идеи за възкресението на мъртвите. Зороастрийците, в за разлика от традиционните християни и мюсюлмани, не считат душите на всички друговерци за обречени. Душите след смъртта се съдят не по религиозната им принадлежност, а по техните мисли, думи и дела.Вечногорящият огън като духовен символ е силно подчертаван. В Индия, Пакистан и Шри Ланка съвременните наследници на зароастрийците се наричат обикновено парси. Те поддържа свои храмове (вж. снимката), обряди, четат молитви 5 пъти на ден и т.н. Навруз, празникът на пролетното равноденствие, се е запазил и до днес на много места и е национален празник на Казахстан. Там и в други страни се предлагат и характерните от онова време блюда от покълнала пшеница.

ГНОСТИЦИЗЪМ. Светогледната система на това направление (често неточно определяно като мистично християнство) е сложна и не може да бъде еднозначно квалифицирана като дуализъм, монизъм или еклектизъм. Подобно на будизма, гностицизмът започва с фундаменталното твърдение, че земният живот е изпълнен със страдания, които се възпроизвеждат се през низ от прераждания. Със своята сложна психология човешките същества са единствените, които не само осъзнават мъчителните характеристики на земното си съществуване, но и страдат от усещането, че са чужденци в един несъвършен и абсурден свят. Истинският Бог е в царството на пълнотата (плерома), Той е трансцендентен и „излъчва“ от себе си субстанцията на вселената и на всички светове в нея, видими и невидими. Части от оригиналната божествена същност обаче са проектирани толкова далеч от своя източник, че са били подложени на неблагоприятни катаклизми. Едно от т.нар. еонични същества, което се нарича София, се превръща в по начало дефектен създател на физическия и психичен космос, сътворен по негов образ и подобие, а следователно и с неговите собствени недъзи. Без да съзнава своя произход, този полутворец си въобразява, че е последният и абсолютен Бог. В творението е налице и една наистина божествена съставка, която обаче не се признава от демиурга и неговите космически помощници – архонтите, или управителите на „блуждаещите светове“. Що се отнася до спасението, или съдбата на духа и душата след смъртта, гностическите учители Валентин и Птолемей проповядват, че Христос и София очакват духовния човек (пневматичния гностик) на входа към плеромата и му помагат да влезе в ритуалната зала за окончателна венчавка с истинската Реалност. Правилата за поведение, така важни в повечето духовни школи, тук могат да обслужват изграждането на подредено и мирно общество, както и поддържането на хармонични връзки между отделните социални групи. Те обаче нямат никакво отношение към спасението, което е дело единствено на Гнозиса. Времето на разцвет на първите гностици съвпада с това на налагането на християнството в Европа, често с репресии срещу гностичните групи, към които отначало принадлежатманихейците, по-късно у нас - богомилите, а на запад -катарите и др. Явно "ябълката на раздора" е имала нещо общо с претенцията на гностиците, че също се основават на духовно учение, подобно на християнството, но според тях по-чисто. То се обявява за разрив със света и политическата му система, тъй като те са от дявола, а само съкровената човешка душа е от Бога. По-късно розенкройцерството става още по-затворено общество, в което членовете ("т.нар. "свободни зидари") понякога са смятани за свързани с масоните или алхимиците. Всъщност, както основаното от Християн Розенкройц през Средните векове общество, така и съвременните клонове принадлежат към значително различаващи се една от друга школи. Общото в практичен план е, че проповядват себеотрицанието като единствен път към спасението, чрез т.нар. процес на трансфигурация. Юнг спомогна много за привличането на общото внимание към откритата през 50-те години библиотека от гностични съчинения, известна като Наг Хамади. Според него те са истински открития на античната дълбинна психология и допринасят за изясняване същността на психодуховната терапия.

ФИЛОСОФСКИ ДУАЛИЗЪМ. Най-известно с подобни тези е картезианството - учението на Декарт. Духът и материята се признават за независими начала, които не произтичат едно от друго, а само видимо си взаимодействат или дори това само изглежда така, тъй като процесите в двата свята протичат едновременно (паралелизъм). Духовната субстанция е извън времето и пространството, а материята е неодухотворена.

ФИЛОСОФСКИ ПЛУРАЛИЗЪМ. Постулира наличието на повече от две начала, като се стига до твърдението, че всяко същество е неделима и независима същност (монада). Последното учение се свързва обикновено с името на Лайбниц. Но той не е последателен плуралист, тъй като приема, че всички отделни монади се управляват от Върховната Монада - Бог.