ЕКЛЕКТИЗЪМ: НЮ ЕЙДЖ & СЕМЕЙНА ФЕДЕРАЦИЯ &ШИНТОИЗЪМ & БО ИЙН РА

Еклектизмът по принцип е сбор от светогледни компилации, без единна съгласуваща ги нишка, която да обясни възникващите противоречия. Както обясняваме и в Речника, определянето на дадено учение като Е. е относително, особено ако се касае за пъстро обединение, в рамките на което някои са повече, а други - много по-малко близко до това квалифициране. Не става въпрос и да се твърди, че всеки еклектизъм е далеч от истината - а главно, че философската му основа е лишена от цялостна последователност.

ТЕЧЕНИЕ НЮ ЕЙДЖ - "НОВА ЕПОХА". За разлика от източните преподаватели и техните западни последователи, които просто ги следват, философските и религиозните възгледи на самостоятелните духовни авторитети от развитите технологично страни (най-вече САЩ) по-често се осъществяват на фона на активна друга обществена дейност (научна, в областта на литературата или изкуството). Те все по-често придобиват самостоятелно звучене (центрирането на личния опит става подчертана тенденция след мемоарите на Р.Пърсиг и Ш.Маклейн); опират се върху индианските духовни традиции (К.Кастанеда,Дж.Редфийлд, Т.Абелар и др.); или пък върху особено изтълкуваното християнство и предсказанията на Нострадамус (П.Рабан). Характерни са: уклонът към по-голям индивидуализъм (търсене на духовното повече в отделния човек, отколкото вписването му в съществуващия духовен вселенски порядък); по-обстойните паралели с естествените науки (както е в "Дао на физиката" от Капра и "Лечители през времето" от д-р Бр.Уелс, а също и в многобройните трудове за близките до смъртта състояния - от К.Ринг, Р.Моуди и др.); понякога по-свободно отношение към използваните средства за духовно развитие (най-различни комбинации от методи, вкл. и психотропни дроги, сексуални техники, аналогии със сноуборда () или самолетите (Р.Бах); силен акцент върху приложението на духовното в бизнеса и за отреагиране на стресови ситуациите от съвременния живот. Отношенията между различните авторитети от "Ню Ейдж" по правило са формално толерантни, но при запознаване с книгите им се виждат съществени различия. Някои от тях се считат за продължители на световните духовни традиции, докато други се обявяват за принципно нови учения, които според тях са по-подходящи за нашата епоха от древните. Съответно и мненията на другите светогледи за тях варират от пламенна поддръжка (често сред западната интелигенция), през съмнение и пресяване (някои философи, учени, психолози и медици) до ужасено отхвърляне (католици, протестанти и др.). Още за Ню Ейдж

СЕМЕЙНА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР НА МУУН. Сан Мен Муун, основател на съвременна духовна общност, е преминал през репресии и е срещал ожесточена съпротива от страна както на политически институции (особено през годините на Студената война, във връзка с борбата му срещу комунизма), така и от каноничните църви. Въпреки това, през годините и до днес световната му организация продължава да е в подем. Причините явно се коренят в акцента върху общочовешките ценности, липсата на конфронтиращи послания към различните вероизповедания, както и на баланса между комерсиалност и благотворителност. Въпреки първоначалния акцент върху християнството, в Семейната федерация се признават етичните принципи на всички световни религии, без да се считат за необходими повечето им ритуали и практики. Счита се, че Исус е не Бог, а месия, какъвто е и Муун. Съществуват редица теологични и ритуални особености, напр. Светият Дух се разглежда като женски аспект на Бога, в края на молитвите се казва "Аджу" вместо "Амин" и т.н. В книгата «Божественият Принцип» се съдържат тезисите на учението; "Всемирно писание" е сборник с религиозни текстове от повечето познати религии. Междуетническите бракове, поощрявани от Федерацията, все още са арена на противоречиви тълкувания; но в настръхналото от различни противопоставяния съвремие и това характерно за "мунистите" явление може да се окаже с повече позитиви, отколкото негативи. Някои от социалните инициативи на това течение сега си сътрудничат тясно със структури на ООН. Още за Муун и неговата организция

ШИНТОИЗЪМ. Основан през VII в. в Япония като храмови служби и различни секти. Почитат се книги с предания и хроники, както и трите символа: огледало, меч и нефрит. С течение на времето започнал да се обожествява императорът. Навлизането на дзен-будизма на острова на изгряващото слънце до определена степен изместило старите вярвания, но те продължили да съществуват паралелно и в определени сектори да се преливат.

БО ИЙН РА. Австрийски мистик и автор на много книги. Той счита, че отчасти самият Изток, както и християнството, са се отдалечили от оригиналните духовни извори. Според него хората нямат еднаква съдба. Прераждане съществува само като изключение от следсмъртната еволюция на индивида - когато той умира в детска възраст или съвсем неосъзнат духовно, или пък се самоубива. В противен случай развитието се продължава в други светове, с тенденция към усъвършендстване, но при злоупотреба с висши сили може да се стигне и до пълно душевно унищожение. Позовава се на немскоезичните средновековни мистици и дава своя версия за живота на Исус като дърводелец.