ОБЕКТИВЕН ИДЕАЛИЗЪМ - ТВОРЯЩИЯТ ДУХ

Както паякът изпуска от себе си и прибира в себе си паяжината, както растенията поникват от земята и космите - от главата на човека, така всичко в този свят възниква от Неунищожимото… Както от разгорещения огън се появяват хиляди искри с подобна форма, така, драги, различни творения се пораждат от Неунищожимото и се връщат отново в Него. (Мундака упанишада)

СЪЩНОСТ И ФОРМИ

Тук ще бъдат накратко обяснени по-важните от изкл. многото светогледи от този тип - философски, религиозни и мистични. Основното, което ги обединява, е схващането, че Първопричината за съществуванието е духовна, но Духът твори като (излъчване или сгъстяване) от себе си по-низши енергийни и материални светове. Полярностите не се отричат като относителни прояви, но съществува по-висше тяхно съгласуване (за разлика от дуализма и субдуализма, където те са непримирими до висока степен). Тъй като еволюцията е част от тези светогледи, те нерядко приемат и материалната еволюция, макар и да й отдават друго предназначение в сравнение с учените-материалисти.

ИНДУИЗЪМ - повечето клонове

Древна и многообразна религия, сбор от вярвания на дравидите (II-III хилядолетие пр. н.е.) с по-късните арийски възгледи и традиционните писания Веди, Упанишади, Пурани и Тантри. Огромните епически произведения Рамаяна и Махабхарата също изобилстват от индуизъм на популярен стил; част от последното е прочутата "Бхагавад Гита".Многото култове към божества (Брахма, Вишну или Кришна, Шива, Ишвара и др.) не са смущавали индусите - разчитащи вероятно на факта, че низшето обожание не може да мине без подобен теистичен плурализъм, докато за висшето всички те са само прояви на единия Бог. Характерни за И. са множеството школи и методи за обяснение на битието и за самоусъвършенстване, които се считат за правилни - това обяснява нехарактерните за повечето др. религии разбиране и толерантност към разнообразните учения. Основен възглед е единството, проявяващо се като множество (напр. в "Бхагавад Гита); малките божества (ангели или деви) са също обвързани в колелото на сансара, само че временно се наслаждават на плодовете от добрите си дела, докато лошите отиват в злокобни астрални сфери (ад) или търпят по-низши (животински) превъплъщения; после им се дава нова възможност за спасение (просветеление, Самадхи или Турия), което е възможно единствено в човешки облик. Доброто и злото деяние водят до съответните последици в този или някой следващ живот (законът на кармата), но Атман (върховния дух вътре в човека), както и Параматман (върховният Бог във Вселената) са над този закон и това предпоставя възможността за освобождение. Реализиране еднаквостта на тези същности се постига чрез преодоляване на илюзията за двойнственост (Майя), държаща в оковите си дори притежаващите свръхнормални сили (сидхи), но не и истинските мъдреци. Това е есенцията от системата веданта, която се счита (също и от западни изследователи) за връх в ученията на индуизма и се асоциира главно с Джнана (Гияна) Йога. Нейни най-известни представители са Шанкара (нач. на IX в.), Свами Вивекананда (кр. на XIX в). и Шри Рамана Махариши (пърпвата половина на XX в.). Тези, които не са склонни да приемат тази система на абсолютен духовен монизъм се ориентират предимно към течения с подчертана набожност (Бхакти) - последователи на Рамануджа (XI-XII в.), Шри Чайтаня (XVI в.) и др., а днес - на движението за Кришна съзнание (тълкуващо Бхагавад Гита и др. писания от гл.т. на монотеистичния субдуализъм). Основни "оръжия" на бхакти са молитвата и религиозната песен (киртана). Третата основна йога е Карма - безкористна дейност или одухотворена благотворителност; четвъртата - Раджа ("царски път"), който се определя като най-научен*. Някои разбират под "йога" в тесен смисъл именно сутрите на Патанджали ( II в. пр. н. е.) върху него. Все пак терминът се е наложил като обозначаващ практическата страна на повечето индуистки теории и частично - на редица др. източни религии. --------- *От психологична гл.точка, тъй като Патанджали, не се занимава особено с философия, а доколкото я изразява, тя е донякъде дуалистична - в стила на индиустката система Санкхя разделя съзнанието от материята, макар и да проповядва единобожие. Все пак мнозина по-късни тълкуватели се считат, че това е чисто технологичен възглед, доколкото той улеснява практиката, а целта й е именно монистично осъществяване. Осемстепенният път на Раджа Йога според Патанджали: 1. Яма - нравствена дисциплина чрез ненавреждане, истинност, неприсвояване на чужда собственост, целомъдрие и липса на алчност. 2. Нияма - самодисциплина чрез вътрешна и външна чистота, удовлетворение от съдбата, строгост към себе си, изучаване и прилагане на свещените текстове, отдаване на Божията воля. 3. Асана - устойчиви телесни пози. 4. Пранаяма - контрол над дихателния процес и свързаната с него биоенергия. 5. Пратиахара – абстрахиране, оттегляне на сетивата от техните обекти. 6. Дхарана - концентрация върху един обект. 7. Дхиана - медитация, проникване в същността на нещата. 8. Самадхи - просветеление, осъществяване на божествения потенциал. Едва ли има по-всеобхватна древна кратка класификация на практическите духовни методи. Някои школи поставят ударение върху умствените степени (както широко известните сега техники на трансцендентална медитация на М. Махеш, Крия йога* на Йогананда и др.), докато други (привърженици на Хатха йога) са разработили много методи за подобряване на здравето и удължаване на живота с природосъобразни средства - повечето от тях вече са влезли в световния медицински арсенал. ----------------------- *"Крия" в контекста на Хатха йога обаче включва и телесна хигиена, вкл. на вътрешните органи, а безмесната диета като помощно средство за вътрешната чистота се приема във висока степен от мн. източни духовни школи. По-малък интерес за нас представляват индуските обичаи - като почитане на кравите и на река Ганг, поставянето на червени точки в междувеждието и разл. празници, както и разнообразните форми на богослужение в храмовете. Все повече остават в историята мрачните страници на индуизма, свързани с кастовата му система. Какво е йога? (Свами Шивананда)

БУДИЗЪМ (ПОВЕЧЕТО КЛОНОВЕ)

Основан през VI в. пр.н.е. от принц Сидхарта Гаутама (Шакямуни), считан след просветлението си за постигнал съвършенство Буда. След смъртта му се образували много разл. школи, обединявани в големи направления: 1. Хинаяна ("Малката колесница"), според които целта (нирвана) е състояние на пълен покой, който се достига трудно и само чрез монашеска дисциплина. В Индия е била асимилирана от местните вероизповедания, признаващи Буда за божествено въплъщение, но само едно от многото, и то с ограничена мисия. Сега Т. е разпространена гл. в Шри Ланка, Бирма, Тайланд и Камбоджа в своята разновидност Тхеравада; 2. Махаяна ("Голямата колесница") разширява социалната си опора, изтъква ролята на състраданието, свързано с делото на Бодхисатвите - приближили се до Буда-състоянието, но останали "отсам", за да помагат на обикновените хора. Този клон се разпространил в Китай, Япония и редица др. страни, като частично се слял с местните религиозни вярвания и практики. Философски титан от II-III в. от н.е. е Нагарджуна, който обосновава строго логически осн. постулати на будизма, като липсата на постоянна същност или субстанция на нещата и необходимостта да се следва "средния път" между утвръждаването и отрицанието на светогледните категории: единство-множество, преходност-вечност, създаване-разрушение и др. От него води началото си главната школа на М. - Мадхямика ( друг много важен неин представител, известен с етичните си трактати на достъпен за масите език от VII и VIII в., е Шантидева). През II в. от н.е. Сараха основава будистнкия тантризъм. Появяват се и др. школи - Йогачара и Ваджраяна ("Диамантената колесница"), в които се прави синтез с редица индуистки идеи и практики; 3. Ламаизмът произлиза гл. от Ваджраяна. За негов родоначалник се смята Гуру Падмасамбхава, който през VIII в. от н.е. се установява от Индия в Тибет. Там Л. намира добра почва за развитие и се разделя се на 4 направления. Някои от тях разработват будисткия тантризъм, а други – т.нар. чиста медитация – дзогчен. Характерни са издирванията на преродени адепти от ранната възраст ("тулку"), както и методите за подобряване съдбата на умиращи или скоро умрели хора, почитането на бъдещия Буда Маятрея и др. През последните 7-8 века е създадено обширна духовна литература с гл. авторитети учителите Тилопа, Миларепа, Лонгченпа и др. След китайското нашествие в Тибет много лами са намерили убежище в Индия, Непал или на Запад; 4. Дзен по същината си не може да се причисли към тази група светогледи, вж. за него тук. Основните будистки писания са групирани в т.нар. Трипитака, или „Трите кошници" : 1. Кошница на монашеската дисциплина, или Виная питак. Освен „Сборници с изповеди", „Грехове, водещи до отлъчване от сангха" и „Покаяния", тя съдържа разкази за живота и пропо-ведничеството на Буда, съставящи така наречения Махавага (Големия сборник). 2. Кошница на сутрите (от санскр. сутра: текст; на пали: сута), или Сутапитака. Включва проповедите и поученията на Буда, обясняващи Закона (на санскрит: дхарма; на пали: дхама). Съставена е от пет „сборника" (никая). Петият сборник (с т.нар. „къси раздели") съдържа две особено известни заглавия: - „Дхамапада", или „Мъдростите на Закона"или още „Слово на истината"; - „Джатака", или „Прераждания": разкази за предишни съществувания на Буда в различ- ни човешки или животински образи. По индиректен път се илюстрират - с цел поучаване в будистките добродетели - щедрост, добрина, спокойствие, мъдрост, себеотричане и т.н. Тази Кошница представлява „общо наследство на всички школи" и като такава се счита, че съдържа най-свещената част от каноничните Писания. 3. Кошница на основния Закон, или Абидхама-питака (Проучване на Закона). Съвкупност от 7 метафизични трактата, отличаващи се с висока техничност, гъвкавост и изтънчена проницателност, предназначена .за читатели, които са дълбоко навлезли по пътя на медитацията към духовното освобождение. Два от неканоничните текстове, които се ползват с твърде голям авторитет, са „Въпросите на Милинда", своеобразен будистки катехизис под формата на диалог между Милинда (Менандър - индо-гръцки владетел на Пенджаб, II в. пр.н.е.) и будисткия мъдрец Нагасена; и „Непорочният път" от Будхагхоша (брахман, приел будизма в Цейлон през V в.), същинска'енциклопедия на будистката мисъл. В основата на ранния будизъм Гаутама поставя т.нар. четири благородни истини: страданието (всичките фази на живота, неприятностите, неизпълнените желания), причината за страданието (привързаността), премахване причината за страданието (прекратяване на егоистичните желания) и пътят, който води към премахване на причината за страданието (правилни възгледи, принципи, реч, постъпки, начин на живот, стремежи, осъзнаване и пълно вглъбяване - което всъщност е целта (нирвана) - т.нар. "осморна пътека"). Б. не давал категоричен отговор на въпроса за съществуването на Бога (поради което някои неточно го считат за атеист), а проповядвал избавление от страданията чрез премахване на илюзорното его. Не приемал трайното съществуване на индивидуална душа, считайки, че светът се състои от постоянно променящи се частици (дхарми*) и няма реално противопоставяне между дух и материя. С течение на годините много будисти са възприели обаче поклонението пред самите буди, а някои признават и местни божества от страната, където живеят. Култът към Амитабха (Амида) Буда е особено разпространен в Китай, Япония и Тибет; вярва се, че той помага не само на монасите, но и на миряните, които го почитат, да постигнат светски успехи и духовно освобождение. По отношение на писанията, за Тхеравада основен е обширният трактат Трипитака; за масите са опредметени много от притчите на Буда в сборниците с притчи - "Джатаки". Махаяна признава и някои други трактати, особено сутрите Праджняпарамита и/илиМахапаринирвана, наситени с трансцентендални насоки. Много други книги от по-късни автори се считат за полезни от съотв. направления. От практиките основни за повечето клонове са медитацията и мантрата "Ом мани падме хум". Някои монаси ползват молитвени броеници, янтри (мандали), пътуват на поклонения по свети места; ходят с оголена дясна ръка; празнуват различно в зависимост от страната и традицията си. ---------------- *"Дхарма" в индуизма и будизма означава още "справедливост" или живот в съгласие с нея.

ХРИСТИЯНСТВО (езотерично)

Историята тук се представя различно, според различните светогледни позиции. Източните религии, западните теософи и някои учени считат, че Исус е ползвал пряко (през годините от живота му, за които няма сведения) или косвено (чрез учението на есеите, към които се смята, че се е числял) знанията и опита на източните духовни учения. Някои от първите църковни отци вероятно са изповядвали до изв. степен междинен мироглед - между източните учения и днешните ортодоксални християнски тълкувания (напр. авторитетния Ориген е вярвал в прераждането, но е и автор на специфичната за по-късното християнство философска представа за сътворението на света от "нищо"). От др. страна, почти всички днешни екзотерични християнски църкви се обединяват около тезата за уникалността на Христос като единствен Божи син и твърдят, че отхвърлянето на вярванията в прераждането по време на общия църковен събор през V в. е било "прочистване от ереси". Философските обосновки на този светоглед през Средновековието включват и максимата на Св. Августин и А.Кентърбърийски: "Аз не търся да разбера, за да вярвам, а вярвам, за да разбера". Тя е отхвърляна като абсурдна от рационалистите, но би могла да се оцени като израз на субективната страна, първичната вяра, която неизменно присъства и във всеки подтик към познание. В днешно време са все повече духовните авторитети, които се стремят да популяризират именно нефундаменталисткото тълкуване на Христовото учение, като Исус се признава като един от най-великите духовни Учители, чистото учение на който няма особено големи същностни различия с това на други големи световни водачи. Все пак, както например много индийски гуру признават високата духовност на Исус, но конкретно проповядват главно своите авторитети, така и ред представители на съвременното езотерично християнство - у нас са най-известни П. Дънов и Р.Щайнер - като признават приноса на великите Учители от миналото, считат, че главно Исус е духовният образец за настоящата епоха.

Из Исусовата проповед на планината (според Матей, гл. 5): Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство… Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня… И тъй, който наруши една от най-малките заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство. ...И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си. Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант… Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем. Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?... И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

БЯЛО БРАТСТВО НА П.ДЪНОВ

През 20-те-40-те г. на XX lв. Петър Дънов (Бениса Дуно) проповядва у нас своеобразен синтез от християнство, богомилство, източна мъдрост и мантика, като препоръчва общо духовен и природосъобразен живот (слушане на етични беседи и музика, молитви, визуализации с цветни лъчи, безмесна диета, туризъм - особ. до Рилските езера през август, спец. упражнения - паневритмия). За духовен символ се смята пентаграмът - особена петолъчка с надписи (обиколният гласи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"). Последователи на Д. има освен у нас и във Франция и редица др. европейски страни, в САЩ и Япония. Съществуват различия между тях по отношение на преклонението им към Учителя - като уникално (след Исус) въплъщение на Бога-Баща, или само като към един от световните духовните учители; с някои особености се отличава и школата на М. Иванов (Омраам Айванов), установил се във Франция, кой не е всеобщо приет в българското бяло братство. Отношението на самия П.Дънов към другите учения преобладаващо е било толерантно, макар и да ги е критикувал често по определени въпроси. Много по-сериозни са били теоретичните нападки и конкретните враждебни действия от страна на атеистите и особено на християнските църкви към него. Сега у нас и в чужбина са издадени много негови книги; по-голямата част от творчеството му присъства и в интернет.

За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината. За сега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърцето няма връзка. Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бог, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим така, както Бог изисква. И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше. Това е факт! Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!
Из "Да го посрещнат", Неделни беседи, 14.12.1924 г.

Вж. също и "Послание", както и песента "Фир-фюр-фен".

ТЕОСОФИЯ.

АНТРОПОСОФИЯ.

ДЖАЙНИЗЪМ.

СИКХИЗЪМ. Създаден от Гуру Нанак в края на XV в., като приема много идеи от индуизма и исляма (карма, прераждане, любов към Бога, честност, благотворителност). С. счита обаче истината за единна и неперсонална, еднаква за разл. религиозни последователи, за мъжете и жените. Отрича светостта на външните ритуали; въпреки това 10-те традиционни сихски Учители се почитат високо, както и свещената книга "Гуру Грант Сахиб". Външни отличителни белези за последователя е носенето на дълги коси в тюрбан и на стоманена гривна на дясната ръка. Името на мъжете завършва на "Сингх", а на жените - на "Каур". Ритуално са останали и военни символи като меча. 13 ноември се чества като ден на гуру Нанак. Десетки милиони сикхи вече са се разпръснали и далеч извън традиционното си местообитание - щата Пенджаб в Индия. Отношението към старите и нови форми на сикхизма там не е много добро, поради традиционните политически вражди с индуистите. Доста общи черти показва сикхизмът с произхождащата от същия щат езотерична система Сант Мат. Трите стълба на сикхизма Формулирани на пръв път от Нанак в Султампура: 1. Симран и Наам Джапа — практика на медитация и мантри с Имената на Бога. 2. Кират Карни — честен живот, осигуряване на прехраната със собствен труд. 3. Ванд кай Шако — разделяне на имуществото си със сикхската община.

САНТ МАТ. Духовна аполитична система за следване на жив Учител, чрез принципи за начина на живот и техники за слушане на вътрешен звук (Сурат Шабд Йога) и виждане на вътрешна светлина, както и честото повтаряне (симран) на т.нар. свети имена в течение на деня. Системата претендира, че достига на по-високи духовни нива от други концептуално близки на нея учения (сикхизъм, индуизъм, суфизъм) - или поне отколкото могат да стигнат черз тях съвременните им последователи. Поставя силен акцент върху вегетарианството (без месо, риба и яйца), на самостоятелното препитание и изпълняване на задълженията в света (служене - сева), но винаги в духа и смисъла на по-висшата духовна цел. Кармата е основната определяща сила по отн. на съдбата на човека в този свят, но във висшите духовни сфери човек се освобождава от нея, както и от прераждането. До средата на 20 в. основният й популяризатор в Индия е Саван Сингх, който основава центъра наРада Соами; след смъртта му се наблюдава разцепване на няколко школи със отделни наставници. Най-влиятелни са линиите, преминаващи през Джагат Сингх до Гуриндер Сингх и през Кирпал Сингхдо Балджит Сингх. Още за Сант Мат

СУФИЗЪМ. Обикновено се квалифицира като езотеричен ислям, макар че подобно на други мистични течения, много от особеностите му се преплитат тясно с други (и по-древни) източни и западни духовни течения. Умереният суфизъм не излиза особено от рамките на исляма; все пак, той го счита само за едно необходимо начало, от което духовното развитие може да продължи. Предлагат се 4 степени на пътя на суфи: - шариат - стриктно спазване законите на мюсюлманството; - сулук, тарикат - послушничество в ролята на мюрид при истински суфийски шейх; - марифат - директно познание на Бог със сърцето; - хакикат - пълно постигане на свещената истина. За достигането на мистичен екстаз суфите се събират на групи - сева, където слушат стихове и музика, танцуват и изпълняват специални духовни практики (вж. тук). При по-крайните разклонения се стига до екстремно опиянение с безболезнени самонаранявания, както и отричане от основни доктрини на исляма. Някои от най-известните представители на суфизма са: Ал-Басри, Ал-Джунайд, Ал-Газали, Ал-Халладж (или Мансур; заради заявлението си, че е единен с Бога бил екзекутиран), Рабия-Ал-Давия (една от малкото жени, на която се признава най-високо духовно развитие), Ибн Араби и особено поетът Руми. Абдаллах-и-Ансари: О, Господи, аз, просякът, искам от Теб повече, отколкото хиляда царе имат право да поискат. Всеки има нужда да поиска нещо от теб. А аз съм дошъл да Те помоля да Ти дам себе си.

БАХАЙСКА ВЯРА. Създадена от подложения на репресии персийски пророк М.Али - Бахаулла през 70-те години на XIX в. Осн. свещена книга - Кетаб-е-Акдас. Няма спец. духовенство - всички са равни пред Бога. Обявяват се за демократизация на обществото и съблюдаване на общите за разл. религии нравствени добродетели, трезвен живот, пости и молитви. Понастоящем Б. има значително разпространение, до известна степен благодарение на общообразователната си и хуманитарна насоченост.

КОНФУЦИАНСТВО. С настояването си за уважение към институциите и предците, морално поведение и дистанцирането си от повечето религиозни догми Конфуций бързо се наложил като водещ мислител в древен Китай и бил приет добре от управляващите класи. По-късно Мън Дзънаправил опит да примири острия антагонизъм с учението за спонтанността в даоизма, като изтъкнал, че човек трябва да се ръководи от нравствени принципи, но произтичащи от собствената му вътрешна природа. Основната книга на Конфуций "Беседи и съждения" и до остава през вековете предпочитан източник за цитиране на афоризми, а "Книгата на промените" и до днес се използва както за символно гадаене, така и за илюстриране на древнокитайския начин на светоусещане. Златното правило: ...Не прилагайте на другите това, което не бихте пожелали за себе си (12:2). ...Не правете на другия това, което не бихте искали той да ви го стори (15:23). Човекът и Дао: Учителят казва: „Човекът е този, който може да направи Пътя велик, а не Пътят -човека" (15:29).

ОСЪВРЕМЕНЕНИ ИЗТОЧНИ ТРАДИЦИИ. През XIX и особ. през ХХ и нач.на в., освен количественото нарастване броя на интересуващите се от източна религия и философия в целия свят, настъпват значителни промени в начина на преподаване на съответните учители - без или с едновременни отклонения от буквата и смисъла на съответните древни идеи, които те представят. Освен по-тесните транспортни комуникации между Изтока и Запада и широкото ползване на книгоиздаването, медиите и електронните технологии, налице са важни тенденции към: - прогресивно приспособяване на масово препоръчваните методи за духовно развитие към съвременния ритъм на живот (все по-рядко се препоръчва изолиране от обществото - дори при твърде взискателните вътрешни практики като Крия Йога и Сант Мат); - все по-ярко дистанциране от политеизма, магията и кастовите предразсъдъци с цел осъзнаване на чистото духовно единство ( Шри Рамакришна, Свами Вивекананда, Шри Ауробиндо, Сатпрем и др.); - опити да се хармонизират идеите на разл. източни учения (дори и фундаменталната отлика между индуизма и будизма за наличието или липсата на индивидуална душа се разбира от някои като размяна на акцентите - низшето его се отрича и от двете религии, а висшият Аз не е обособен пространствено, поне според Веданта и всички будистки школи); - същевременно по-ярко очертаване границите на книжното знание - настояване за жив учител по духовност (напр., въпреки че традиционният сикхизъм твърди, че вече няма живи учители, а само свещена книга, от XIX в. досега има нарастващо разпространение по света подобното на него течениеСант Мат; - изтъкване на повече паралели с християнството (но с разл. нюансиране - П. Йогананда напр. цитира общите неща с индуизма; у нас В.Толев го асоциира с Агни Йога); - по-голямо ударение върху здравните и психологическите аспекти (широко навлизане на хатха йога, медицински наблюдения върху медитиращите, силно застъпени при М.Махеш; съпоставки на тибетския будизъм със състоянията, близки до смъртта - Согиал Ринпоче и др.; подробно разясняване на паралелите и различията между източната и западната психология - Ошо); включване на материалните цели към духовните - широко се пропагандира създаването на хармонична цивилизация чрез внасяне на духовен прогрес от Изток на запад и на материален от Запад на Изток (Шри Ауробиндо, Йогаганда, Махатма Ганди и др.); - смекчаване на налагани преди забрани върху сексуалния живот (напр. Свами Шивананда е за безбрачие или строго ограничение на половите контакти, докато неговият основен ученик Парамханса Сатиянанда вече е по-близо до тантристките възгледи; М.Чиа пък счита даоистката култивация на секса за важен етап от устойчивото духовното развитие) и др. - намиране на "общ език" със съвременното изкуство (много негови почитатели се интересуват напр. и от дзен; групата Бийтълс проявяваше жив интерес към индуизма и др.). Отношението на "новия духовен изток" към официалните църковни, научни и управленчески институции значително варира по същност, макар и външно обикновено да има определени дози търпимост. А при Ошо конфликтът е и открито изразен: той счита сегашните политици, свещеници и възпитатели за рушители на човешката самобитност, насърчаващи от ранно детство подтискането на спонтанността в игрите, по-късно - и на свободната сексуалната изява, а в крайна сметка - и на възможността тя да бъде преобразувана в духовна насока. Институции като репресивен държавен апарат, догматизирана църква и юридически контролиран брак според него захранват човека с илюзии за осигуреност в бъдещето, пречейки му да живее истински в настоящето. Изходът се търси не в реформаторски или революционни организации, а във вътрешна трансформация на индивидите, призвани да катализират ново социално устройство. За специфична се счита ролята на психоразтоварващите техники: динамична медитация, тантра, музикотерапия, психодрама и др. Отношението на представителите на другите светогледи към модернизираните източни учения също е твърде пъстро: от анатемосване (институционализирано христианство и нови протестантски движения), през предпазлив изследователски интерес (учени, психолози и философи), до желание за високостепенно интегриране (съвременни теософи и вярващи в прераждането християни, суфисти, неомодернисти и др.).

ХЕРМЕТИЗЪМ. ХЕРМЕС ТРИМЕГИСТ: Няма нищо в целия свят, което да не е Той самият. Той е двете - съществуващите и несъществуващите неща. Съществуващите вече ги е разкрил, още несъществуващите ги има в себе си.

ФИЛОСОФСКИ ОБЕКТИВЕН ИДЕАЛИЗЪМ.