ОБЩИ ПРИНЦИПИ

ОТНОСНО ВАЖНОСТТА НА ИНДИВИДУАЛНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ

Базовият начин на живот е от основно значение за здравето, самочувствието и работоспособността на всеки човек, независимо дали основните му цели са стандартни светски, творчески или духовни. Всъщност, духовното развитие не "виси във въздуха", то е в тясна връзка със състоянието на тялото и ума му (зависимо от дейностите и почивката, храненето, дишането и т.н), с мястото, където човек живее, с неговите близки и приятели, с неговата професия и т.н. Регулирането на тези фактори е подробно разгледано на различни места в този сайт и в множество посочени за допълнително инфо литературни и интернет източници. Най-честите препоръки специално към желаещите ефективен духовен напредък са: подбирането на съответна компания, избягване разхищението на много време и енергия по неконструктивни физически, емоционални и интелектуални направления, лекото хранене с избягване на месна и с много прибавки храна, поддържането на обща чистота на тялото и други мерки, за да бъде то един здрав и приветлив "храм на Бога". Тъй като повечето духовно търсещи хора днес съчетават това със светски активности, а при някои техники е трудно да се навлезе без периоди на усилени занимания, все по-често в много школи се организират периодични интензиви (семинари, ритрийти), по време на които условията за близки до тези в манастирите, но след такава практика за няколко дни или седмици, хората се връщат към обичайните си задължения.

МЯСТО НА ЖИВОТ И ТРУД

Въздействието на средата определено не бива да се подценява; вярно е, че тя нерядко е трудно да бъде променяна, но това само означава, че в тези случаи следва да се обръща още по-голямо внимание на комплексните природолечебни практики! Все пак, дори и да сме в големия град или в промишлен център, ние можем да ограничим някои физикални, химични и биологични вредности. Още повече можем да допринесем за психологичната чистота в себе си, тъй като до голяма степен от нас зависят близките ни вмаимоотношения, а и в свободното време ние решаваме дали да отидем в място „с тежки вибрации“, или на такова, където ще можем да си починем истински! Наличието на повече прах е от съществено значение, тъй като той е не само физикален замърсител, а често носи и токсични отпадъци и микроби, особено в големите градове. Общо затормозяващо психиката действие има и шумовото натоварване, както и енергийните замърсявания – отново нарастващ проблем в градовете – могат да подразбират както физични полета и лъчения, така и натоварването на „общата атмосфера“ чрез различни присъствия на прекалено много (и в обременено състояние!) на хора и животни, особено ако са концентрирани в едно тясно място; често това е градският транспорт. Добре е да намалим и общото пребиваване в стаи с много електроуреди или поне често да ги проветряваме; и определено, това не бива да са стаите, където спим и си отпочиваме. Важни допълнителни мерки за намаляване на вредите от полевото и лъчевото натоварване, както и другите вредни фактори от средата са: редовната физическата активност (особено сред природата), редувана с упражнения за дишане, релаксация и достатъчен сън, балансирано хранене, с акцент върху витамините А и Е, лутеина и олигомерни проантоцианоиди – всички те се съдържат в цветния прашец, маслото, морковите, тиквите, червените пиперки, броколито, боровинките, аронията, червеното грозде, черните череши, вишните, сините сливи, червеното цвекло и др.; могат да се приемат и в добавъчни форми.
Дрехите създават постоянен микроклимат около тялото и ние следва да се съобразяваме също и с неговите параметри, като оптимизираме тяхното температуроподдържащо действие и избягване изкуствените материи.

ВАСТУ ШАСТРА И ФЪНГ ШУЕЙ

Счита се, че древноиндийското учение за хармонизация на жизненото пространство с това име предшества по-известната днес китайска система Фънг шуй. Така или иначе, основните препоръки са доста сходни. Според тези източни системи, домът е живо същество и изисква съответните грижи. Основната идея е да се съчетаят красотата и уюта със здравни, психотерапевтични и духовни ползи. Ето някои основни указания:

1. Форма на помещението. Стените по възможност да съответстват на 4-те посоки на света и всеки такъм сектор да може по-ясно да бъде хормонизиран.
2. Главните сектори. За такива се считат северният и източният. От там прониква съзидеталната енергия в дома. Там е добре да се намират врати, прозорци и колкото се може по-малко мебели.
3. «Закриване» на юга и запада. Тук е добре да се сложат повече мебели и цвете като финус, за да се блокира евентуално негативната енергия.
4. Свещеното място. Това е кухнята. В идеалния случай се разполага на юг или изток. Добре е да се поддържа чиста, да се почиства още от вечерта. Да се ограничи достъпна на домашни животни до нея. Да се готви само в добро разположение на духа. 
5. Освободен коридор. Не ставьте обувь у входной двери и не заставляйте коридор мебелью. Пусть вход будет свободным и просторным. Также не забывайте, придя домой с улицы, обязательно сменить уличную одежду и обувь на домашнюю.
6. Огледалата. Удачно е да се разполагат на север и изток, за да увеличат благоприятната енергия. Предполага се, че съвременните електронни устройства следва да се разполагат в другите сектори - северен и западен.

РЕГУЛИРАНЕ НА ДЕНОСТИТЕ И ПОЧИВКАТА

Бездействието и преумората са еднакво неблагоприятни за здравето и успеха в живота. Мързелът води до фалшива умора и в крайна сметка може да увеличи бъдещия обем на работата. От друга страна, при живот на "енергиен кредит" рано или късно резервите се изчерпват и настъпва „прегаряне“. Тук енергийният преразход може да се разбира и в най-общ смисъл - той би могъл да настъпи след физическа или умствена преумора, ядове, сексуални излишества, много говорене, небалансирано хранене, екстремни климатични въздействия и т.н. Режим, макар не фанатичен, а приблизителин, е нужен при всекидневното редуване ан дейностите и почивката, както и при седмичния ритъм (поне 1 денонощие смяна на обичайната за цялата седмица дейност - физическа или умствена - с нейната допълваща противоположност), и при годишния ритъм (смяната не само на дейността, но и на обичайната обстановка през годишния отпуск е особено важна).
"Активната почивка" всъщност представлява смяна на един вид дейност с друг, като най-популярно е редуването на умствена с физическа активност. В по-широк смисъл, тя би трябвало да включва хармоничното усъвършенствуване на различните параметри на индивида (по „магистрали“ като сила-издръжливост-гъвкавост-сръчност-красота и логика-памет-чувство-естетика-интуиция). Когато се развиват едно-две от тези качества, останалите "отпочиват", събират потенциал за разгръщане - стига само той да бъде подкрепен навреме чрез съответните занимания. Умственият труд се извършва по желание или задължение от все по-голям брой хора и опасността от преумора или редуване на свръхактивност със занемаряване е вече по-актуална, отколкото при физическите занимания. Както телесният, така и информационният „глад“ може да бъде фалшив и да изисква задоволяване не на вътрешно присъщи, а на неусетно натрапени от външната среда стимули. „Орязването“ на част от неналожителните умствени натоварвания ще даде възможност да свършим належащата ни работа по-бързо и да имаме повече време за почивка и градивни индивидуално значими начинания. Когато се налага продължителна умствена дейност, трябва да се внимава и за състоянието на сетивните органи. Обикновено се пренапрягат очите, така че зрителната дейност може да се редува със слухова (разговори, слушане на записи и новини) и чисто мисловна (обмисляне и коментиране на нещата, творчески пориви), включително по време на градинска работа или излет сред природата.
Физическият труд от много хора се счита за оптимална алтернатива на лечебната физкултура. За съжаление, това обикновено не отговаря на истината. За да заеме той тази роля, необходимо е да бъде доброволен, радостен, в екологична обстановка и свързан с балансирани движения, редуващи се с достатъчно релакс. Трудът сред природата, упражняван като хоби, е най-близко до тези изисквания, докато болшинството физически работници в града се натоварват неритмично, без ентусиазъм, дишат замърсен въздух и са подложени на високи шумови и вибрационни нива. Именно затова, паралелно със спазването на хигиенните трудови норми (доколкото е възможно), не е излишно да се организира и един индивидуален балансиращ комплекс, специфично упражняващи и отпускащи онези части от тялото, които не са хармонично вградени в обичайните за съответния вид труд движения.
Сън и пасивна почивка. "Един час сън преди полунощ се равнява на два след полунощ". Тази народна мъдрост сега е научно потвърден факт: най-добре е да се ляга и става рано. За да бъде нощният сън пълноценен, има предварителни условия: ранна и лека вечеря, без възбудителни компоненти; лека разходка или домашна работа, хигиенни процедури (най-добре - билкова вана, или поне баня на краката) и други леки дейности преди лягане, без натоварващи ангажименти или напрегнати филми. Необходимо е да се спи на чист въздух (на открехнат прозорец и не "през глава") и умерена температура на въздуха; на твърдо легло, с немного висока възглавница. Разсънването следва да е постепенно и да се последва от поне 20-30 мин. здравословни мероприятия, вместо да се "дава тон" на целия ден чрез бързо стартиране на ангажименти и притеснения.