Духовна етика и служене

ОБЩИ НРАВСТВЕНИ ПРИНЦИПИ

Един самурай дошъл при дзен Учителя Хакуин и го попитал: „Вярно ли е, че съществуват рай и ад?” „Кой си ти?” - бил попитан го в отговор. „Войник съм” - отговорил той. ”Войник ли? Какъв е тоя началник, който те държи във войската? Лицето ти е като на просяк.” Самураят така освирепял, че се хванал за меча и започнал да трепери целият. Хакуин продължил да го провокира: ”Ти имаш меч! Но той навярно е твърде тъп, за да ми отсече главата?” Тогава вече войникът извадил меча си, но преди да замахне, Хакуин отбелязал: ”Тук се отварят вратите към ада”. След тези думи човекът изведнъж се осъзнал и прибрал меча си, покланяйки се в нозете на Учителя... ”Тук се отварят вратите към рая” - промълвил сега Хакуин. 

Както личи от цитираната история, и диаметрално противоположните избори в отношенията често са "на една ръка разстояние". В болшинството древни и съвременни учения за усъвършенстване се подчертава значението на постоянната бдителност в това отношение. По-конкретно, етичните принципи в основата си много си приличат, независимо дали идват от Библията, Египетската книга на мъртвите, индуистките, будистки и конфуциански завети или от посланията на големи общественици, учени и хора на изкуството от по-ново време. Ние сме систематизирали по-важните моменти от тези наставления в 10 групи, като слагаме ударение повече върху позитивната им страна ("развийте това отношение"), макар че тя по подразбиране върви заедно с негативната ("не правете това"); последната е била подходяща за по-стари култури, при които ограничителното наставление не се е приемало толкова "на нож", както все повече се приема в днешното време.

1. Почитай Живота! Принципът е повече известен с отрицателните си формулировки: “Не навреждай” ("ахимса" според източната терминология), или пък “Не убивай” (което е с по тясно значение). Важно е да се избягва по възможност увреждане на човека, другите същества и околната среда. Нарушенията варират от съвсем дребни и фини, до съвсем груби и тежки: убийство или самоубийство. Да се реализира този принцип (както и останалите) на 100% в този свят, разбира се, не е реалистично. Но духовните учения ни уверяват, че има голяма разлика, например между посягането на по-висша форма на живот (според вътрешната интегрална ценност) спрямо по-низшата. Това схващане е в основата на препоръките за пълно или частично вегетарианство, които се срещат в повечето духовни учения и в някои етични и екологични школи. Към този въпрос спада и проблемът с абортите, като се обосновава становището, че тези от тях, които са “по желание” и при липса на медицински или други основателни причини, са сериозно нарушение на принципа. По-значителни са разногласията при някои форми на противозачатъчно поведение (напр. чрез спирали), при които, вместо да се спира оплождането на яйцеклетката, тя се умъртвява през първите дни на оплождането. Важно е (и още по-ясно при нашето положително формулиране) да не се ограничаваме само с въздържане от злодеяние, но и активно да подпомагаме благоприятните тенденции. В индивидуален план този принцип би следвало да подхрани импулса към внимателно отношение към себе си и към хармоничното развитие; да не се поемат неразумни рискове (от които се открояват опасните за здарвето и живота "приключения" и хазартът.
Това правило е първо, защото е свързано с всички останали! В действителност много духовни мъдреци и дори светски нравствени авторитети са постигнали духовно развитие и съответно влияние върху обществото чрез силен акцент именно върху този принцип. От интегрална гледна точка това е довело до хармонично повдигане на вертикалното ниво на съзнание, т.е. до по-добро разбиране и практикуване също и на останалите принципи.

2. Бъди искрен! (“Не лъжи!”). Отново, ние трябва да разбираме този принцип както по отношение на себе си, така и по отношение на другите. Склонността човек да се самозаблуждава е дълбоко вкоренена и често подсъзнателна, но понякога излиза "на бял свят", особено при сериозни изпитания. Вътрешната неискреност, от друга страна, създава изопачено общуване. Както и при първия принцип, практическото съблюдаване на този принцип, особено по отношение на другите, не може да достигне 100-те процента. Но това не пречи да се стремим към преобладаващото му спазване. Конкретиката отново зависи от времето, мястото и обстоятелствата. Например: ако трябва да излъжем някои престъпник, за да спасим човешки живот, наш дълг е да го направим, защото първото правило (“Почитай Живота!”) е наш по-силен приоритет. Да бъде човек искрен - това не означава да натрапва своето становище за истината; това е всъщност раздуване на низшето ни его. Искреността по отношение на една или друга необходима промяна следва да се отчита главно по непрекъснатите ни опити да я реализираме, въпреки провалите по пътя.

3. Поддържай чистота, особено вътрешна! В етиката хигиената на тялото, вкл. дори промивките на вътрешните органи, спадат към външната чистота. Тя има отношение както към здравето, така и отчасти към приемливите условия за общуване. Докато вътрешната чистота е тази на мислите, чувствата, намеренията. Тя също има много контактни точки с другите принципи. От духовна и интегрална гледна точка, в по-широк смисъл към чистотата спада и подбирането на съответна компания, както и живота в относително чиста околна среда. По този начин обхващаме и 4-те квадранта. Както и при другите принципи, спазването на третия е както предпоставка за успехи в живота и улеснени интегрални практики; а от друга страна, останалите принципи и много от техниките за физическо, енергийно и духовно развитие спомагат култивирането на базовия етичен принцип.

4. Извисявай сексуалната си енергия! Популярни еквиваленти тук са: “Не прелюбодействай”, брахмачария. Основателят на една от йога системите Патанджали подчертава основно енергийния аспект на този принцип, доколкото сексуалната злоупотреба води до загуба не толкова на чисто физическа енергия, но на по-финна психична и духовна енергия, наричана на изток ”оджас шакти”. Това може да възпрепятства духовното развитие. Нравствената страна на принципа се подчертава повече от традиционните религии и някои по-аскетични духовни школи.
От интегрална гледна точка, пълното въздържание би могло да се употреби пълноценно за духовен растеж (като се минимализира подтискането и се премине към сублимиране или трансформиране) най-рано при вертикално ниво Шест-три и особено - при Седем. При нивата под него хармоничният живот на зрелите мъже и жени предполага, най-напред, постигането на умереност.

Друг важен и често подценяван в днешно време аспект е поддържането на висок стандарт в интимния живот. Има се предвид сериозен дългосрочен ангажимент към един партньор, с който имаме и други важни и по-високи общи цели, освен физическото съжителство. Днес се ширят изопачени разбирания относно интимните метафори на определени светци и поети, които преобладаващо касаят отношенията с Бога, а също - и по отношение на някои техники в системи като Дао и Тантра, които се откъсват от техния духовен контекст и служат като повод за широко разпространения промискуитет. Във вековно утвърдени традиции като постенето се предвижда то не само да се практикува често, но и да се съчетава с целомъдрие, вкл. при семейните. Паузите всъщност подобряват отношенията на всички нива. Те имат благотворни последствия и върху физическото и душевно здраве, а също така позволяват да се успява повече и в другите житейски сфери. Спазването на третия принцип от повечето хора също така би спестило неподозирано висок процент от социалните проблеми и нещастия.
 
5. Съобразявай се мъдро с обществените норми! Частично подобие на този принцип е негативната формулировка: “Не кради!”. Естествено, частната собственост е донякъде социална условност, но тя стабилизира светските отношения, а според ред духовни учения е и заслужена позиция поради кармични причини. Ето защо присвояването води до съответни обвързващи резултати. Както и при предишните принципи, съобразно с обстоятелствата са възможни и изключения, които са по-актуални в държави с подчертано несправедливо управление и разпределение на благата. Това не означава, че всеки от нас трябва да се превърне в Робин Худ, но е напомняне, че има и духовни, освен светски закони. И все пак, във всички случаи които тези аспекти могат да бъдат съгласувани, е редно да се съобразяваме с тях едновременно. Тъй като имуществените въпроси са най-честата причина да се обръщаме към юристи, голяма може да бъде ролята на развиващите се в последно време механизми на извънсъдебните споразумения. Опитът показва, че те спестяват не само време, пари и нерви на засегнатите страни, но и оставят в съзнанието повече положителни импулси. Те са често свързани с безкористното служене и дарителството. Широко разпространена препоръка в древните и съвременни духовни направления е тази да се дават 10% от доходите за благотворителност (духовен десятък) Тя, разбира се, е адекватна, само ако човек изкарва по честен път прехраната си и му остава макар и малък излишък. Нобходимо е обаче да се проверява дали дарените средства (прагматични вещи, културни ценности, знания, време...) отиват наистина по предназначение. 

Този принцип може да се разшири и отвъд собствеността, като засегне и правилата за социално приличие, макар че те се различават доста в различните части по света.

6. Подбирай конструктивна среда! Огромната роля на долните два квадранта е естествено широко оценявана и извън контекста на духовното развитие, например при народната пословица: “С какъвто се събереш - такъв ставаш!” Информационният и биоенергиен обмен, особено между постоянно живеещите или често срещащи се хора, е неподозирано голям. Естествено добре е за нашето развитие е да живеем в чиста природна и социално възвисяваща среда, като към последното се включва и възможността да приемем указанията на духовен инструктор, или, на още по-високо ниво - на Духовен Учител (Гуру). Все пак съдбата на повечето от нас тук е такава, че се налага твърде често да пребиваваме в неблагоприятна среда, а понякога - и да общуваме дълго с неподходящи от тази гледна точка хора. Това може да се налага, както от външно наложени принуди, или липса на ресурси от наша страна, но също поради трезвата преценка, че откъсването от тази среда може да наруши друг по-важен на този етап принцип. Например: една майка не би трябвало да остави малкото си дете си на произвола на съдбата, дори ако се налага за дълго време да търпи негативи от единствено възможната за момента неблагоприятна среда. Съществуват духовни и психологични методи за намаляване на тези негативи до изчакване на благоприятна промяна в обстоятелствата.

7. Приемай със смирение настоящето, но и го променяй адекватно! Смирението е една от основните характеристики на духовността. Често в скрижалите то не се формулира като отделен принцип, но може да се проследи като “червена нишка” през всичките им основни послания. Този принцип обаче е трудно да бъде разбран правилно преди 6-то вертикално ниво. Дотогава човек все още не е развил достатъчно низшето си его и за него е неестествено да го смирява; нужно е да бъде насочван да го развива, но конструктивно. Едва тогава възниква по-ясно алтернативата - дали да се следва неговия глас, или този на по-висшата интелигентност и интуиция. В някои духовни или дори светски етични трактати се набляга на принципа на удовлетвореността, който е непосредствено свързан с тази тема. Но да бъдем смирени и да се задоволяваме с това, което имаме понастоящем - това не означава пасивно поведение. Напротив, то означава  необходимост от конструктивно мобилизиране, на изток известно като “тапас”. Но и на запад индивидите, които успяват в по-големи начинания (и то не само на духовното поприще) са притежавали и притежават висока степен на самодисциплина. По-нови психологични проучвания, продължили с десетилетия, потвърждават този основен факт: например деца, които са могли за по-дълго време да отлагат изяждането на определен сладкиш, по-късно са се реализирали много по-добре в живота. Разбира се, дисциплината дава оптимални резултати, когато е адекватно насочена и дозирана; както големите духовни авторитети, така и психолозите и хората с голяма житейска мъдрост отхвърлят самоизтезанията като неадекватни. Истинската дисциплина може да е активна или пасивна. При активната ние проявяваме усърдие и постоянство в конструктивните си начинания. При пасивната - проявяваме търпение в трудни моменти относно нещата, които в момента е невъзможно да променим.


8. Разчитай на себе си, но се вслушвай и в авторитети! През дългия път на развитие на самосъзнанието от детството до напредналата възраст, оптималната пропорция между собствените и подсказаните отвън решения следва да е различна. Доколкото през детството основни авторитети са биологичните или приемни родители, те в основна степен определят посоката на жизнения път на малкото, но през първите десетина години то няма и особено друг избор. В действителност известното библейско наставление да се слушат бащата и майката е предназначено за поотраснали вече юноши и девойки, които често грешат от импулсивни изблици на енергия и поради липса на опит. Естествено при тях е различно съотношението между решенията, които ще вземат, като се съобразяват с родителите си и самостоятелно вземаните. Но дори и при разминаванията е необходимо да се запази дух на уважение. Следва да се обясни на родителите, че другото решение не е поради тяхното незачитане, а е породено от различните изисквания на техния уникален опит в живота. Идвавреме, когато авторитетът на родителите не е достатъчен, този на обществото е двусмислен, но и през целия живот собствената способност да се вземат решения е ограничена от недостатъчната компетентност в една или друга област. За изясняване на подобни дилеми и трилеми много могат да помогнат интегралните инструменти, например анализирането на съответната конкретика чрез четирите квадранта.
Този принцип резонира и с въпроса за духовните авторитети. Теоретичното проучване на различните духовни и философски доктрини, което силно се препоръчва от някои и се подценява от други, не е излишно, тъй като (особено в днешно време) често се представя определено учение като автентично, като обаче се изопачават основни негови възгледи; следва да хвърлим поглед върху първоизточниците. Този въпрос обикновено е труден и изисква както отдадени собствени търсения, така и наблюдения върху други хора, които имат вече опит със следването на съответните духовни пътеки и наставници. 

9. Изучавай и практикувай интегралния подход! Подобно на тезата за смирението, често без да е конкретно изброена като ”принцип” или ”заповед”, интегралната идея присъства в живота и учението на възвишените личности от всички времена и райони. В действителност интегралният подход е от голяма помощ и за всички останали принципи. Без него те биха могли да се възприемат ограничено или тясно субективно; без достатъчно вертикално осъзнаване, двойните стандарти на егото надделяват, а това пречи за правилното оценяване и практикуване на нравствените принципи. Тук можем да дадем за пример известния философ Кант. Той има подробно учение за етиката, в което казва, че един етичен принцип може да се приеме като валиден ако може да се издигне като нравствен императив - т.е. да бъде признат катоетичен закон за изпълнение от всички хора по света. Това анулира повърхностните оправдания, че правилното и неправилното поведение са дотолкова индивидуални, че не могат да се дават общи указания. Да вземем прословутото “златно правило”, което е сходно формулирано както в древна Индия, от Конфуций и в християнството и гласи да правим на другите това, което бихме желали и на нас да правят. То е принципно вярно, но няма конкретизиране и предполага, че нашите представи за желателно са сходни с тези на другите. Ако например един садомазохист измъчва другите, защото и на него му харесва, формално той следва “златното правило”. Ала дори и той не би могъл искрено да твърди, че такова поведение трябва да е принцип за всички хора. Като отново хвърлим поглед към четирите квадранта, ние си даваме сметка, че в действителност нравствеността е интегрален феномен, а не само феномен на левите квадранти, въпреки че обикновено се разглежда в тяхната перспектива. Етичното поведение има връзка и с дейността на неврохормоните (горен десен) и разбира се - с природната и социално икономическата среда. Както е известно, пребиваването сред природата облагородява, поне до известна степен, и нашите нрави!

10. Култивирай като основен мотив и критерий себеотдаването на Висшата Реалност! Както и при останалите принципи: колкото човек е на по-високо и хармонизирано ниво в интегралната стълбица, толкова той може по-вярно да разбере и прилага съответното напътствие. В различните духовни учения и писания този принцип е изразен с различни свои страни и акценти. В класическата йога система на Патанджали е формулиран директно: ”Себеотдаване на Бога”, а при монотеистичните религии - Юдаизъм, Християнство, Ислям, Вайшнавизъм и др. - по правило се поставя ударение върху висшия личностен аспект на Бога и че отдаването на Него има различни резултати в сравнение с обожаването на по-нисши същества. (Най-известната на запад формулировка е: “Да нямаш други богове освен Мене!”) От друга страна учения, които наблягат на безличностния аспект на Бога, например Адвайта Веданта, повечето форми на Будизма и Даоизма и редица философи-идеалисти считат, че себеотдаването следва да излиза напълно отвъд формите и наименованията. Това са въпроси, които евентуално се изясняват на най-висшето духовно ниво, но ние нямаме сигурен критерий да отсечем кои от духовните и мистични авторитети са го достигнали и кои не са. Все пак можем да имаме предвид, че трите аспекта на Цялото (Абсолютното, Бога) се признават от основни течения, като Индуизъм и Християнство (и не само от тях), макар и различните школи в тях да постановяват различни ударения. Затова ние в интегралния подход считаме, че е уместно да признаваме и почитане и трите аспекта: Личностния, Безформения и Локализирания, във всеки един холон. Това има значение и в чисто прагматичен смисъл, тъй като различните духовни техники отразяват различието в тези възгледи.

Във формулировката на този принцип се различават два аспекта на себеотдаване: като мотив и като критерий. Себеотдаването като мотив означава издигането на духовната настройка като основна ценност в живота, което например резонира с известната Христова максима:”Обичай Бога с целия си ум, с цялото си сърце и с всичката си сила!” и с по-краткото обобщение на Учителя Петър Дънов: “Живот за Цялото.” И второ: за разлика от външните, обективни критерии на материалната наука, които се признават само за ограничено валидни в интегралния подход, Висшият критерий за истината предполага доверие в интуитивно възприети истини, които не са отражение на определени външни факти или обстоятелства. Важният детайл, който интегралният подход се опитва да разясни, се свързва с условията, при които тази интуиция вярно отразява духовната реалност. И естествено, това е свързано с по-високото вертикално развитие и по-доброто хоризонтално хармонизиране. При нивата под шесто интуицията е затисната от твърдата доминация на егото. Евентуално тя може да пусне “искри” само в периоди на дълбоки вдъхновения или страдания. Първото ниво, при която тя може значително да се прояви, е шестото, но там е възможно подвеждане по отношение на цялостната картина. По-правилно е в случая да се говори за “полуинтуиция”. Това води до подценяване на духовните авторитети и балансираното живеене - и дори до деградиращи уклони, например свързаните с пристрастяване към психоактивни субстанции. Ако човек приеме, че неговите по-висши проблясъци, в най-добрия случай са само полуинтуитивни, той ще може по-трезво да оцени сегашното си положение и да предприеме нужните мерки и корективи на своите възгледи и начин на живот, за да хармонизира настоящето си ниво и да прогресира устойчиво към следващите.


Наръчник

© Copyright 2024 М.И.Р. Всички права запазени.