ОСНОВИ НА ИНТЕГРАЛНАТА ПРАКТИКА (ПО КЕН УИЛБЪР)

Напоследък в системата на Уилбър се говори за интегрална операционна система - ИОС. Чрез съобразяване с известните модули - 4-те квадранта, схемата за вертикалното развитие и особеностите на хоризонталния статус, става възможно да се приложи подход, при който се включва всичко важно за духовното - а и за светското - развитие на индивида. Този подход предвижда не строго конкретни предписания, а насоки, които следва да се уточнят индивидуално, с участието на самия човек и евентуално интегралния му консултант; при особени случаи е уместно да се привлекат и съответните специалисти. "Всевключването" тук предполага известно познаване на концептуалната карта, известной как AQAL ( «All Quadrants, All Levels» — «всички сектори, всички нива»); AQAL — това е всъщност карта на картите - метатеория, която включва централни истини от стотици по-профилирани теории.

При создаването на модула "Практика на интегралния живот" Кен Уилбър и многобройните му сътрудници през последните 4 десетилетия са се ръководили от няколко ключови въпроса:
- Какви са основните и най-ефективни практики на древните традиции?
- Какво ново разбиране по отношение на практикуването ни предлагат откритията на днешния ден?
- Как да се свържат в приложен план разнообразните открития и методологии?
- Как да се се осъществи поетапно нашата програма за развитие и пробуждане, в съвременните условия?

Честото възражение "нямам време" се елиминира чрез т.нар. "едноминутни модули"; всъщност дори и по-комплексни извадки от практиките могат да бъдат включени за една минимална употреба по десетина минути на ден! Но в повечето случаи ние може да отделим половин час или повече, ако считаме за наисдтина важна тази хармонизираща и извисяваща практика. Установени са изумителни факти по отношение на нейната ефективност, ако се практикува редовно. Например, правени са изследвания, при които се съпоставят само две от препоръките - медитацията и силовите физически упражнения. Установено е, че в три опитни групи, където в първата само се медитира 2 часа, във втората само се прави фитнес за толкова време, а в трета пак дневната програма е 2 часа, но по 1 час медитация и силова тренировка. И какво се случва? В третата група се получават по-добри резултати от медитирането, макар че е два пъти по-краткотрайно от първата група, а също и по-дори резултати от атлетичното изграждане - макар че също се упражнява 2 пъти по-малко от втората група!

Практиката на интегралния живот е адаптируема към различни начини на живот и може към нея да бъдат прибавени дейности, които съответстват на индивидуалните и уникални интереси, склонности и потребности. Тъй като се касае за универсален модел, представителите на коя да е религия, независимите мистици, дори и атеистите и агностиците — всички могат да обсъждат на общ език интегралния модел и практиките, които той предполага

В тази практическа схема за базово индивидуално развитие има 4 основни модула: Тяло, Ум, Душа и Сянка. Необходимо е да се включи поне по една практика за всеки от тях. В социален план, важни са и интегралните измерения на етиката, възпитанието и взаимоотношенията. Традиционните духовни пътища подчертават само 2-3 модула и почти никода не включаюват Сянката. Съвременните и постсъвременни пътища за саморазвитие често включват работа с нея, но затова пък им липсва дълбочината на медитативните практики и също така прилагат обикновено частични модели, които не са достатъчно обхватни, за да служат като светогледна основа на една действително интегрална практика.

Тяло. Тук се предвижда избор межу голямо число практики, които могат да включват силови упражнения, аеробика, плуване, туризъм, йога, цигун, спортниигри и танци, масажи, телесна хигиена и балансирано хранене.

Ум (обичайно съзнание. Учене: чрез четене, визуални образи и слушане; дискусии и дебати; водене на дневник; писане или редактиранена научни или популярни произведения на определена тема или дисертации; компютърни интелектуални занимания, шахмат, самоизследване на мисловния си модел - например чрез енеаграмите и т.н.

Душа (свръхсъзнание). Тук са важни съответните практики - като молитва, медитация, мантри и песнопения, църковни обряди, психоенергийни и други трансперсонални практики, периоди на усамотение,

Сянка (подсъзнание). Включва работа со съновиденията; различни форми на психотерапия; семейна, арт-терапия, музикална и двигателна, специални танци и катарзисни техники. Специално е разработена и нова, по-широко достъпна техника за работа със Сянката: 3-2-1.

Други важни модули, които включват и социалните квадранти: Интегрална етика и конструктивни обществено полезни инициативи; присъствие в духовни среди - сатсанг и ритрийти и самоотвержено служене; професионалное развитие, перспективни и коректни форми на бизнес; интегрално възпитание и обучение, хармонизиране на интимните отношения, присъствие на обучения, тренинги и групови модули по психотерапия и интегрално развитие; творчество - интегрално артистично развитие, музика - слушане, пеене и свирене, писане на стихове или проза; рисуване; кулинария и интериорни изкуства, участие в креативни общества.

Едноминутните модули. Ако се съсредоточим за интензивно и автентично присъствие, дори това нищожно време може да се окаже ефективно. Съществуват редица минипрактики, които могат да се правят почти по всяко време и на всяко място. Основната им роля е да засилва ефекта от по-продължителните практики или да не се прекъсва съвсем нишката на практикуването, ако по някаква причина те са преустановени. Един такъв модул, предложен от Кен Уилбър, е следният.
Скръстете ръцете си в сърдечната област, с длани към себе си, и направете няколко дълбоки вдишвания и издишвания, като релаксирате и усещате това, което става в сърцето, в цялото тяло и в ума. После се "потопете" в мисълта: "Каква е моята най-дълбока мотивация да практикувам?" И накрая почувствайте и осъзнайте Свидетеля на своите переживания — този, само който наблюдава всичко, което се случва... И после се върнете към своите дейности. С развитието на практика, чрез включване на различни 1-2 минутни модули е възможно дори да се покрие един малък еквивалент на цялостната интегрална практика; но разира се, ако желаем мощен и траен ефект, добре е да можем да практикуване общо примерно 2 часа на ден. Междинен,вариант е да се практикува по 2 часа в почивните дни и по десетина минути - силно заетите делнични.

Перспективите редовното практикуване са необозрими! В крайна сметка, възможно е целият живот да се превърне в интегрална практика, тъй като с течение на времето може да се изработи конструктивно отношение към профессията и всекидневните задължения вкъщи. Освен за обичайни цели, интегралната практика може да послужи за по-добро представяне например при предстоящи спортни състезания или студентски изпити, при усвояване на по-напреднали медитативни техники и т.н.

Друг подход за бързо ориентиране в интегралната теория и практика е чрез трите вида здраве: хоризонтално - динамичното въплъщаване на настоящото ни ниво на развитие, чрез балансиране на всекидневните дейности и поддържане на зравето и обкръжението ни; вертикално - включва намерения, принципи и методи, чрез които се издигаме към по-висши равнища; и същностно - на който и да е стадий от развитието ни, имаме достъп до някакъв тип връзка с Духа, Битието, Природата, която следва да поддържаме и обновяваме. Практиката на интегралния живот включва и интегрира всичките тези три вида здраве, като за по-задълбочено вникване в тези аспекти се препоръчва по-подробно изучаване на интегралната теория и практика.