...Истината говори ясно на всички, но не говори тя на глас висок.
Онези чуват нейния зов, които шума покоряват.
Гласът говори в застрашително мълчание на всеки,
който търси погрешния път на заблудата.

Провалът може да се оправи, тигърът - да се опитоми,
непокорната природа - да се претвори:
чрез неизговоримите, мощни слова на Безмълвието,
ако те във Истината пребивават.

(Парамханса Йогананда)



НАБЛЮДАВАНЕ НА ДЪХА

Най-известна от голямата група такива техики е Випасана. Това е техниката, за която се твърди, че Буда е постигнал чрез нея просветлението си. Всъщност истинската Випасана да се различава от дадената по-долу техника - Анапана, атъй катое достъпна само за малцина).
Общата продължителност на практиката в началото може да е 15-30 мин., а под ръководство - и много повече. Намерете удобна позиция, в която да седите спокойно. Нека главата и гърбът бъдат изправени, очите затворени, а дишането - нормално. Останете колкото е възможно по-неподвижни. Докато седите, основният обект на вашето наблюдение е въздухът, който влиза в ноздрите и навътре към дробовете; или (според други традиции) издигането и отпускането на корема, малко над пъпа, в резултат на дишането. Това не е техника на концентрация, така че докато наблюдавате дъха много странични неща ще отвличат вниманието ви. Тук обаче нищо нищо не се възприема като пречка, така че когато нещо друго се появи и отвлече вниманието ви, вижте какво се случва и когато е възможно се върнете обратно към наблюдаването на дъха. Това може да включва мисли, чувства, преценки, телесни усещания, впечатления от външния свят. Важен е главно процесът на наблюдение, а не толкова какво наблюдавате, така че по ръзможност не се идентифицирайте с обектите.
Ако сме напреднали в уводна или анапана практика - наблюдаване главно на дъха - следва напредналата, която кулинира във випасана. Тук дишането е съвсем успокоено, почти незабележимо и на преден план излизат вътрешните преживявания, които следва да се наблюдават също толкова безпристрастно. (Някои считат, че като разновидности на тази техника могат да се приемат и дзен седенето, а в известен смисъл - и дзен ходенето с осъзнаване. В дзен обаче основният акцент е върху дезобуславянето, чрез бдително безпристрастно наблюдение, което води до повишено осъзнаване на живота в настоящето.)
Вдишванията и издишванията се броят от начинаещите, преди практикуване на "активната празнота". В тантра и някои съвременни психотерапевтични школи се акцентира върху приемането и отдаването. Тогава съзнателната нагласа при вдишване е, че се приема безусловно всичко, което идва, а при издишване - че позволяваме на всичко, което си отива, да си отиде без вкопчване от наша страна. В индуизма се предпочита седящата фаза, като най-често съветът е да се задържа вниманието в междувеждието и да се съгласува определена двойка от умствено произнесени мантри с процесите съотв. на вдишване и издишване - напр. "Со-Хам" (в значение на "Той-Бог е моят истински Аз"). С естественото намаляване и моментно спиране на дишането се прекратява и мантрата и се остава в тишина. В Крия Йога се твърди, че този процес ускорява духовната еволюция. В даоизма подобни техники се свързват с възникването на "вътрешно дишане" и по-висше трансформиране на енергиите в тялото, което предхожда състоянията на просветление. Наблюдаване на дишането, съчетано с молитви, се среща и в препоръките на християнски и ислямски мистици.
Шри Гоенка е съвремен популяризатор на Випасана.

СЛУШАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ЗВУК

На тази медитация се отдава огромно значение, особено в крия йога, някои форми на будизма, суфизма и сант мат. Тя се прави в неподвижна седяща поза, като ушните отверстия се запушват, обикновено с палците, при което лактите за удобство се подпират върху коленете или на някой стол. Със затворени очи, пасивно се "попива" всеки от появяващите се звуци; като специално внимание се отделя на тези, които се усещат в дясната половина на главата или централно. За общо въздействие (почивка на сетивата и "събиране" на ума) тази техника може да се прави по 10-15 мин. дневно, докато духовно практикуващите я изпълняват за доста по-дълго време, обикновено сутрин и/или вечер. При тях обаче описаната техника се допълва чрез още специални указания, мантри и т.н., след съответно посвещение, като така придобива принципно по-задълбочено духовно въздействие.

НАДАБРАХМА

Стара тибетска техника (показала се много полезна за душевно хармонизиране и в днешно време), която по-рано се е изпълнявала в рано сутринта. Може да се прави по всяко време на деня, самостоятелно или с други, но на празен стомах и да останем в бездействие най-малко 15 минути след това. Медитацията трае общо 1 час и има 3 фази (към първите две се предлага и музика): ПЪРВА: 30 минути. Седнете в релаксирана поза със затворени очи и допрени устни. Започнете да хъмкате достатъчно силно, че да бъдете чути от другите и да създадете вибрации в цялото тяло. Може да си представите куха тръба или празен съд, изпълнен само с вибрации на бръмченето. Ще дойде една точка, когато хъмкането продължава от само себе си и вие ставате слушателя. Няма специално дишане, и може да сменяте тона или да се движите леко и бавно, ако ви се прииска. ВТОРА: 15 мин. Втората фаза е разделена на две - по 7,5 минути. В първата половина движете ръцете си кръгово навън, дланите нагоре. Започвайки от пъпа. двете ръце се движат напред и след това се разделят, за да направят два големи кръга, огледални един на друг - в ляво и дясно. Движението трябва да бъде толкова бавно, че от време на време да изглежда, сякаш въобще няма движение. Чувствайте, как отдавате енергия на вселената. След 7,5 минути обърнете ръцете с дланите надолу и започнете да ги движите в обратна посока. Сега ръцете ще идват заедно към пъпа и ще се разделят навън от двете страни на тялото. Чувствайте, че получавате енергия. Както в първата фаза, не пречете на никое леко, бавно движение на останалата част на тялото. ТРЕТА: 15 мин. Седете или лежете абсолютно спокойно и тихо.

МИКРОКОСМИЧНА ОРБИТА

Широкопектърна даоистка практика, срещаща се също в раджа-крия йога и някои съвременни компилативни методи. Добре е поне в началото да се напътства от напреднал практикуващ. Прави се в неподвижна седяща поза, като е добре да се предшества от леки физически упражнения и/или (само-)масажи. Има много варианти на тази техника; общото е циркулирането на енергията (водена от вниманието) по срединната ос на тялото (съответните китайски меридиани, които в някои източници потъват и натътре, а не са винаги близо до кожата). Целта е да се "почувства" орбитата, затова не се препоръчва задържане в отделните точки а преминаване по цялата дължина в синхрон с вдишването и издишването (при мъжете се започва отдолу нагоре по гръбната с вдишване и се издишва при спускането отпред; за жените се започва с издишване, при което се възхожда по предния канал и после с вдишване енергията се спуска по задния срединен меридиан). Началното времетраене на практиката е 10-15 мин. По-голямата универсалност на тази техника в сравнение със съсредоточаването върху чакрите се дължи на равномерното разпределение на енергията ("праната" или "чи"). Концентрирането й в определени точки може да е полезно за някои, но рисковано за други и следва да се преценява индивидуално; но циркулирането хармонизира и е за препоръчване (но все пак продължителното практикуване може да доведе до пречистващи кризи и е по-добре да се прави под ръководството на опитен инструктор).

ЦЕНТРИРАЩА МОЛИТВА

Нарича се още „предано съзерцание“ или „християнска медитация“. Била е (с определени разновидности) на почит в редица мистични
течения, които са наблягали на усилената духовна практика в мълчание: при ранните християни, „пустинните отци“, при бенедиктинците, св. Йоан от
Кръста, Св. Тереза от Авила, исихастите и др. По-късно традицията є отслабва, поради взелото надмощие чисто схоластично преподаване. Възродена е главно благодарение на съвременните отци Т. Кийтинг и В. Пенингтън и се прилага също от някои католици и протестанти, а също и извън каноничните християнски общности.

Седнете удобно със затворени очи, отпуснете се и се успокойте. Бъдете в любов и вяра в Бога. Изберете свещена дума, която най-добре поддържа искреното ви намерение да бъдете в присъствието на Господа и се отворите за Неговото въздействие (думата може да бъде „Исус“, „Господ“, „Спасител“, „Абба“, „Шалом“, „Дух“, „Любов“ и др.). Нека тази дума внимателно да се откроява – като символ на намерението да се открие
Присъствието – но да остава неизречена. Всеки път, когато се появят разсейвания, просто се върнете към избраната дума, сякаш тя е свещена „котва“ за съзнанието ви. В идеалния случай, молитвата ще достигне до точката, в която човек не се занимава с мислите си, тъй като е обгърнат от един благодатен „облак на незнанието“. Това, освен че води до усилване на самата вяра (и то от личен духовен опит!), индуцира и дълбока психична релаксация, особено ценна за умствените работници и при стресови професии. Изследвания, проведени върху тази техника, показват, че тя може да бъде полезна и за болни, подложени на химиотерапия – постига се дългосрочно намаляване на безпокойството.