ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ-II (МЕЖДИННИ и ОТНОСИТЕЛНО РИСКОВИ)

Тук ще бъдат кратко описани някои индивидуални и социални техники, за които (поради разл. причини) не можем да твърдим, че са лесни за правилно и безопасно самостоятелно следване. Това, разбира се, не ги прави по-малко важни за духовно стремящите се, които под съответно ръководство са навлезли в тях и са установили, че конкретно за тях те са безопасни и резултатни. (Описанието им за непрактикувалите ги може също да помогне - чрез предизвикване или не на предварителен вътрешен отклик). При възникване, от друга страна, на проблеми, могат да се имат предвид изброените противопоказания и странични явления, които са базирани върху редица опитни, физиологични и психологични съображения.

СУФИ - ЗИКРИ: КАЧЕСТВА И ЗВУКОВИ СИМВОЛИ

Зикрите са думи и звуци на арабски, често от Корана, но те притежават и езотерично значение. Те се възприемат и като молитви (имена на Аллах - също при ортодоксалните мохамедани), и като цялостни медитативни практики (при суфите), свързани със съответна съзнателна настройка, определени движения и начин на дишане (вдишване със звук, за който се счита, че прочиства енергийните канали). Тези звуци, напявани известно време, обхващат спектъра на всички човешки преживявания. Човек трябва да се абсорбира в тях, да навлезе в много измерения и, ако е възможно, да мине отвъд тях. Считат се за много мощно средство за енергийно и духовно пробуждане и не се препоръчва усиленото практикуване на повечето от тях (самостоятелно или в група) без наличието на опитен ръководител. Обикновено той преценява продължителността и последователността при изпълнението на отделните зикри в зависимост от това, дали се ползват при начинаещи или напреднали, за "отваряне на сърцето", енергизиране, хармонизиране или лекуване. От 99 основни зикра, около 30 са често използвани. Можем да ги разделим условно на 7 групи - според централния смисъл, който предават: 1. ЕДИНСТВО. В суфизма Аллах се разглежда като единствен Бог, но не противопоставен на "други богове". Основният зикър Ла Иллаха Илаллах (Няма друг Бог освен Аллах), както и Ищаллах Мабуд Аллах (Бог е любов, любящ и любим), както и простото Аллах, спадат към тази категория. Необозначимият с думи зикр ХУ (понякога с дълга гласна), който означава призоваване на Единственото Съществувание, се употребява в редица суфи и Ошо техники. 2. КРАСОТА, ВЪЗХВАЛА. Тук могат да се причислят много зикри: Йа Джамил (Красота), Хабиб Аллах(Любим), Йа Вали (Приятел), Субхан Аллах (Блаженство, хвала на Бога), Бисмиллах Хи Рахман Хи Рахим (Аллах милостивият, щедрият - в някои техники се използва без първата дума). ПростотоМММ… (изпълнява се подобно на пранаямата Брамари в йога) е непреводим с думи символ за възхвала на Неизразимото. 3. СИЛА И ЖИВОТ. Зикри като Аллах Ху Акбар (Аллах е всемогъщ), Йа Малик (Ти си Кралят) и Хай(Живот) попадат в тази група. 4. ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ, ИСКРЕНОСТ. Краткото Кун (Бъди!) се прилага за събуждане на усета за собствения път в живота, а Йа Рашид (Право към целта) - за концентриране на всички сили в една точка. 5. ОТДАВАНЕ. Според суфите то не противоречи на устремеността, а е техника за други ситуации. Тук спадат Йа Кудуз (Дух), Йа Фатах (Отваряне на сърцето) и Хаста Ха Фируллах (Покайвам се). 6. ТРАНСЦЕНДЕНТНОСТ. Свойство на Абсолюта, изразявано чрез зикрите Фана (божествена празнота), Йа Кхайум (Вечният) и Йа Батин (Скритият). 7. ИМАНЕНТНОСТ. Присъствието на Абсолюта в проявлението, изразявано чрез Бака (видимия свят), Йа Хайо (Вечно променящият се) и Йа Азим (Явният; когато се прави по двойки, смисълът е: колко красиво се показва Съществуванието през теб!)

ВЪРТЕНЕТО НА СУФИТЕ

То е по-специална разновидност от групата на танцовите медитации и е една от най-мощните техники (поне в началото е добре да се прави под надзора на опитен наставник; ред нарушения във вестибуларния апарат, тежки неврологични болести и някои фобии могат да бъдат противопоказани за започване на практиките). Въртете се с отворени очи, както например се въртят малките деца, все едно че вътрешното ви същество е станало неподвижен център, а тялото ви и всичко наоколо се движи около него. (Напредналите могат да го правят и със затворени очи). Препоръчва се известно време преди въртенето да не поемате храна или напитки. Най-добре е да сте с боси крака и широки дрехи. Медитацията е разделена на две фази - въртене и почивка. Предварително направете поклон на Съществуванието и се завъртете няколко пъти с ръце, кръстосани върху областта на сърцето. Въртенето се прави на място и по посока, обратна на часовниковата стрелка, дясната ръка вдигната нагоре, дланта нагоре, лявата ръка оставена долу, с дланта надолу. (Хора, които чувстват дискомфорт при въртенето обратно на часовниковата стрелка, могат да се въртят по нейната посока.) Нека тялото ви е релаксирано и дръжте очите си отворени, но нефокусирани, така че образите да остават неясни и течащи (фиксирането на околен обект води до световъртеж, залитане). Не забравяйте да дишате (специално гаденето често може да се предотврати чрез дълбоко дишане с пълно издишване). Останете тихи... Първите няколко минутш се въртете бавно. След това постепенно увеличавайте скоростта, докато въртенето ви завладее и станете кръговрат от енергия - периферията е буря от движения, но свидетелят в центъра - тих и неподвижен. Когато се завъртите толкова бързо, че не можете да останете прави, тялото ви ще падне от само себе си. Не превръщайте падането в решение от ваша страна, нито се опитвайте да нагласите предварително приземяването; ако тялото ви не е напрегнато, ще се приземите леко и земята ще поеме вашата енергия. Веднъж щом сте паднали, започва втората част на медитацията. Затворете очи и се обърнете по корем, така че пъпът ви да бъде в контакт със земята. (Ако някой чувства силен дискомфорт, лежейки по този начин, може да легне на гръб.) Чувствайте как тялото ви се слива със земята, като малко дете, притиснато към гърдите на майка си. Останете тихи и неактивни най-малко 15 мин.

ДИАДИЧНИ КОАНИ

Този тип медитации понякога се обединяват под названието "интензив просветление" Това най-често е техника основана върху изследване на коана “Кой съм аз?” Работи се по двойки (диади), в които единия е активен, а другия пасивен партньор. Всяка диада (двойка) работи 45 мин., след което следва смяна на партньора. По време на всяка диада, при сигнал на гонг партньорите сменят ролите си – от пасивен на активен и обратно. Диадата се започва от пасивния партньор, който поставя коана на активния партньор с думите: “Изживей директно: Кой си ти?” Активният партньор се опитва да доживее себе си директно, прави "гмуркане" в себе си, изследва интензивно, опитва се да почувства себе си, след което комуникира искрено резултата, плода на изследването, преживяването на пасивния партньор, без да цензурира, увърта или украсява. Пасивният партньор изслушва внимателно, опитвайки се да разбере позицията или преживяването на другия от неговата гледна точка, без да преценява комуникацията му. Той в никакъв случай не коментира, нито реагира, т.е. не потвърждава, нито отрича чутото. Точно като празната флейта, като канал той приема и отпуска комуникацията на активния партньор. Щом активният партньор завърши със своята комуникация, пасивният поставя коана отново - и следва същото… При сигнала на гонга активният партньор завършва комуникацията си и пасивният му партньор благодари, след което сменят ролите си. В края на диадата двамата изразяват благодарност. Следва кратка пауза, смяна на партньорите и нова диада, според програмата на интензива. Работи се цял ден - от сутрин рано до вечерта. В паузите, по време на храна или други активности участникът продължава да изследва “Кой съм аз?”. Той заспива изследвайки... Целта е да се достигне до директно, непосредствено преживяване на истината. Ако някой от участниците преживее нещо извън полето на познатото за него, той го комуникира с инструктора на интензива. Много пъти в живота сме се отваряли и споделяли и сме били наранявани, но това не се случва на интензива. Участниците не коментират един друг в своите комуникации, нито правят лични забележки. За време на дневната програма на интензива може да има паузи за ходеща медитация, в която участниците ходят в тишина концентрирани върху изследването “Кой съм аз?” През целия интензив всяко действие е извършвано с тази концентрация върху опит за директно преживяване на своята същност. Няма никакви разговори с другите участници, нито телефонни разговори или кратки съобщения. Не се допуска също ядене на месо, пиене на кафе, алкохол, пушене, ползване на наркотици, стимуланти или силни медикаменти. Участниците не бива да са минавали психиатрично лечение, нито да страдат от или да имат симптоми на слабо сърце. Едно от най-важните неща за създаване на благоприятни условия, в които преживяването на истинската същност да е възможно е стриктното спазване на техниката. Коанът не бива да бъде променян или сменян с друг. Другото е отвореността. Това е готовността за промяна, гъвкавостта да открием нови неща за себе си, да отидем отвъд всичко, което знаем за себе си, комуникирайки искрено всичко което се появи като резултат на изследването. Комуникацията трябва да бъде изявена, с цел да бъде разбрана от партньора, без обаче да наранява или персонализира друг участник. Тъй като изискванията по време на интензива са много, най-добре е той да се повежда в групово усамотение, особено сред природата.

ДЗЕН МЕДИТАЦИЯ

Най-разпространената техника от този (дезобуславящ) тип може да се практикува, освен интензивно в съответната среда, и по малко при сякакви житейски условия. Именно в този си втори вариант тя е класирана в този раздел.
ПОМЕЩЕНИЕТО. Като за начало е добре да се ползва тихо помещение с равен и чист под. Преди медитацията е добре да бъде почистено и проветрено. Можете да си запалите ароматна пръчица, да окачите вятърно звънче или да аранжирате цветя, да се настроите с подходяща спокойна музика. Създайте обстановката, която ви харесва, но без натрапчиви миризми и ярки цветове. Можете да си постелете някакво одеало. Пригответе още едно одеало или възглавница, които ще са ви необходими за подпъхване под вас, когато застанете в поза за медитация. Ако ви е трудно в началото да седите на пода, можете да използвате стол - но той трябва да бъде без облегалка и седлото да не е нито много високо, нито много ниско, за да можете да седите на него удобно и с изправен гръб. Измийте ръцете и лицето си и изплакнете устата. Спрете ароматната пръчица, затворете прозореца, ако е студено и спрете музиката, ако сте пуснали такава. Свалете си обувките ако ще седите на пода. Ако е възможно, се разделете и с чорапите. По вас не трябва да има никакви накити, мобилни телефони, стягащи дрехи. Уверете се, че в следващите (поне) десетина минути никой няма да ви безпокои. В последствие, когато се научите по-лесно да успокоявате ритъма на своята душа, няма да са ви необходими толкова много приготовления. Целта на дзен е да ви отведе в едно постоянно състояние на покой, без значение какво се случва в заобикалящата ви реалност. ПОЗАТА. Съществуват много пози за медитация - по-трудни и по-лесни Ако до сега не сте го правили, може би в началото ще предпочетете да седнете на стол - с изправен гръб, без да кръстосвате или разкрачвате краката си. Ако все пак изберете пода, удобна е “браминската поза”. Прилича на турско седене, само че краката не се превиват един под друг. Седнете така, че пред вас да няма нищо, което да ангажира вниманието ви. Един от предпочитаните варианти е на два-три метра пред медитиращия да се простира гол под и стена без шарки и украса. Ако изберете да седнете на пода, тежестта на тялото ви трябва да се носи главно от три точки. Това са седалищната част и двете колене. Тъй като при нормални обстоятелства функцията на коленета се изземва от бедрата, ние ще подпъхнем одеалото или възглавницата, за които споменахме, под седалището. Това ще повдигне тялото ви така, че коленете да опрат в пода. Второ, ще прибутне таза ви напред, което ще изправи гърба в основата му и ще ви помогне да дишате по-дълбочинно. Добре е да отпуснете раменете си надолу и така да изправите врата. Цялостното усещане, което ще получите, е като че сте се изпъчили. Разбира се, не се насилвайте в тези неща и особено в областта на гръбнака. Трябва да сте добре изправени и отпуснати. Що се отнася до ръцете, препоръчва се такова упражнение. Изпънете ги хоризонтално напред, с длани, обърнати една към друга. После, както сте се протегнали, срещнете пръстите на лявата и на дясната си ръка, като образувате с ръцете една голяма окръжност пред себе си. Бавно спуснете надолу тази окръжност, а пръстите на лявата ръка нека да легнат върху пръстите на дясната. Докоснете палците си отгоре и си представете, че държите нещо важно в образувалия се воал. Държите го до областта на корема, малко над скута. Помнете, че ръцете ви трябва да описват кръг и внимавайте за позата на дланите. В дланите си държите две важни яйца и в никакъв случай не бива да ги изпускате, нито да ги стискате много. Тази поза на ръцете е специален енергиен възел, който ще ви служи в медитацията. Сега идва ред на главата. Първо, преглътнете слюнката си и сложете езика опрян леко на горното ви небце, точно зад зъбите. Това също е енергиен възел. Както гърбът ви е изправен, изправете и главата. Повечето хора при това вдигат главата си някак нагоре, като че мечтаят. Заради това се постарайте брадичката да бъде изтеглена назад. Това ще подчертае общото ви усещане за изпъченост, но и ще изправи гръбнака ви чак до шийните прешлени. По-късно ще усетите горната част на главата си като купол, чийто център трябва да сочи право нагоре. Не е необходимо да затваряте очите си, но ако умът е силно възбуден, това може да е добре да се прави в началото. Дзен се интерпретира от някои като особен вид вглеждане в заобикалящата ни реалност. Разбира се, не е необходимо да се вторачвате, но един отпуснат и спокоен поглед в празния под на метър - два пред вас е достатъчен. Всъщност, няма точно да гледате, да разглеждате, а просто трябва да оставите погледа да се рее.
ДИШАНЕТО. За дзенската медитация се ползва дълбоко (пълно) дишане и бавно дишане с корема. Изправената поза, при която тазът е избутан напред, максимално добре отваря тази област и й позволява удобно да допуска въздуха дълбоко, в най-долната част на дробовете. Това е особено полезно за съвременния човек, който твърде често въобще не вентилира тази част от тялото си и я оставя да заболее от застоялост. Вдишването и издишването става през носа. Представете си как въздухът преминава през един тесен канал от носа към гърлото ви, горната част на гърдите и достига до долу, където е едно по-широко място. Там коремът се разширява надолу и настрани, също като хрилете на риба и се изпълва с въздух. Вдишването става с едно леко усилие надолу и настрани, без стандартните усилия напред (горната част на гърдите) и нагоре (ключиците), с които хората обикновено дишат. Това може би в началото ще ви бъде трудно, особено ако сте жена (мъжкото тяло е по-удобно устроено за дълбоко коремно дишане.), но с практиката постепенно ще го овладеете. Постепенно ще усетите как неизползваните дълбинни капацитети започват да се разгръщат и да поемат въздух с пълния си обем. Тогава леко задръжте поетия въздух, постойте така, докато ви е приятно и бавно започнете да го изпускате. Изпуснете целия въздух, почувствайте как целият ви дихателен обем се е свил. И едва когато усетите, че всичкият въздух е отлетял, дайте си онова леко усилие надолу и настрани, за да вдишате дълбоко и да изпълните цялата долна част. Когато напреднете, ще усетите как една точка дълбоко в стомаха ви оживява и започва да пулсира. Това е събуденият ви енергиен възел, който започва да възобновява функциите си. Дишането трябва да става бавно. Когато започвате медитация, първо застанете добре в позата си. Отпуснете се и си дайте няколко секунди. После изхвърлете всичкия въздух, до последната капка и поемете бавно през носа. Когато областта на корема ви се напълни, задръжте за малко. После започнете много бавно да изпускате. Изпускайте дълго време. Разбира се, това не бива да ви кара да изпитвате недостиг на въздух. Постепенно ще се учите да забавяте дишането. Това е свързано също с пулса и кръвообращението.
СЪЗНАНИЕТО. Целта на медитацията е да преодолее непрестанния поток от мисли и оценки. Когато премахнем всички обяснения за нещата, остават самите неща. Това е целта на дзен - изчистване на съзнанието от всички предразсъдъци, които подтискат в непрогледна мъгла възможностите за непосредствено и ясно проглеждане към реалността. Самата реалност се счита за истински извор на откровението, в който можем да намерим целия смисъл. Но такова просветено виждане е възможно, едва когато престанем да използваме нашите предварителни категории. Всички те са просто човешки ориентири, които в космичен план не означават нищо. Първоначално различаваме и най-финните детайли, докато накрая остава само едва доловим контур. Всичко преминава в Празнотата. Мисълта трябва да изчезне. Но само този, който не се е опитвал да направи това, само той не знае колко трудно е да се постигне. Всеки път, когато се съсредоточим и си кажем, че сега няма да мислим, се улавяме в един парадокс. “Няма да мисля” само по себе си също е мисъл. И нейното поддържане в съзнанието като решение, което сме си поставили, е в противоречие със стремежа към не-мислене. “Добре”, казваме си и премахваме тази мисъл. Сега сме спокойни, че сме изпълнили условието. Реем се безметежно в пространството пред нас, дишаме дълбоко с долната си част и тежим върху нашите три точки. Всичко е наред, главата е изправена, езикът е на небцето и ръцете ни образуват красива овална мудра. И точно в този момент се улавяме как мислим! Отново се връщаме към нашето решение да не мислим, отново осъзнаваме, че то самото също е мислене... Мисълта може да се преодолее, като се концентрираме върху дишането. Почувствайте как тече въздухът. Той първо преминава през вашите ноздри, прониква в тях и отива навътре. Надолу въздухът достига до разтварящото се пространство. Докосва се до точката Хара в нашия корем и тя много скоро ще започне да се вълнува от това. После въздухът се връща нагоре, за да напусне едва забележимо през ноздрите ни. Представете си как коремът се свива и се разпуска, свива се и се разпуска, в едни безкрайни цикли на пълнене и изпразване, на поемане и отдаване; едно безспирно текучество. С дишането си доставяме най-финните енергии - ето защо е толкова важно да дишаме дълбоко и бавно. Представете си енергията като цветни прашинки, които пулсират из въздуха. Вие ги приемате в себе си, докато дишате. Когато вдъхнете дълбоко, те достигат до долу и започват да събуждат центъра ви. Издишвате бавно, за да не би образуващото се течение да издуха някоя от прашинките навън. Така задържаме енергията в себе си. И когато се натрупа достатъчно такава енергия във вас, ще усетите как започва да струи на всички страни. Точката в центъра е започнала да пулсира и свети със светлината, която на иконите изобразяват като ореоли. Но сега отново се улавяме как мислим. Спираме мислите. Започваме отначало... Прост начин за преодоляване на мисленето е броенето. Броим наум вдишванията и издишванията или само издишванията. Това ни помага да впрегнем ума в нещо просто и абстрактно, което ще ни приближи към търсената Празнота. Броим до десет, а след това - отначало. Едно... Две... Три... Четири... Пет... Шест... Седем... Осем... Девет... Десет... ... Едно... Така следваме циклите на дишането, в едни по-големи десеторни цикли... Това след време ще ни помогне да навлезем в ритъма. Не търсете някакво специално изживяване във вашата дзен-практика, нито особено откритие или постижение. Единственото нещо, което сега има стойност, е вашето непосредствено правене. Седнете на пода. Дишайте. Опитайте се да не мислите. Грешките ще се поправят във времето.

Несъвършенството е връх (Ив Бонфоа)

Трябвало е тука да се разрушава, разрушава, разрушава - и цената на спасението е било това.
Да разрушиш лицето голо, стигнало до мрамор, да изковаваш всяка форма, всяка красота.
Да обичаш съвършенството, защото е прагът, но веднага да го отречеш и го забравиш мъртво.
Несъвършенството е връх.

ПРИНЦИПИ И МЕТОД И- ВИСОКОРИСКОВИ: РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЪМНИТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА; КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ

УВОД

Терминът "високорискови" в случая означава не само с повишен по честота и тежест директен риск за здраве, умствено състояние или социална адекватност, но и напразни упования за постигане на духовно развитие чрез принципно безрезултатни методи. Практиката показва все пак, че едновременно безопасни и безполезни методи се срещат твърде рядко. Обикновено насоките и техниките, които не принасят полза за духовното развитие, същевременно с нещо навреждат. Трябва да се има предвид, че преценката за "полезно и вредно" може да бъде трудна, дори и при отчитане на известните ни "М.И.Р.-критерии". Възможни са, при адекватните методи, определени "лечебни кризи" - неправилното им тълкуване може да отпрати тези перспективни способи към набедено "лошите". От друга страна, неподходящите методи могат да бъдат отначало привлекателни, но в крайна сметка водят до зацикляне на развитието или направо - до изразени разрушителни последствия. При липса на действително добър ръководител, често едва с течение на времето става ясно какъв е истинският резултат от практикуването. За да не се изчаква опасно дълго, по-добре е при сериозни съмнения да се прекратят съответните практики; и ако няма достъп до цялостен експерт, да се направят консултации с няколко допълващи се специалисти в различни области - лекар, психолог, теолог и др. Макар че и най-полезните принципи и техники при неправилно разбиране и практикуване могат да създадат проблеми, все пак много са по-сериозни рисковете в някои особени случаи. Когато те пораждат опасения от общ характер, може да се имат предвид дадените по-долу ориентири; когато проблемът е повече в самата теоретично-прагматична рамка, следват няколко такива примера, с конкретни разисквания.

(ОБЩИ НАСОКИ ЗА) РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЪМНИТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА:

1. Подлагане на сериозни изпитания на здравето и живота си. Препоръчването на нездравословни порядки в живота (вж. и т. 3 от примерите по-долу), на много бързо навлизане в трудни практики, на рисково социално поведение или екстремни психологични провокации почти винаги резултира в различни по тежест проблеми. Най-опасният вид измежду тях е, когато се стигне до тълкуване на духовната самоотверженост като готовност към саморазрушение в името на внушен религиозен (а често и политически) мотив.

2. Пропагандиране по-често на изключващи, отколкото на включващи възгледи. Така човек се превръща във фанатик и дори може да навреди сериозно на другите, под предлога, че го върши в услуга на делото. Освен това затварянето в тесни изолирани общности, които се стремят да задушат тенденциите на членовете си да търсят и други възможни гледни точки, може да направи много трудно излизането от такова едно състояние.

3. Насърчаване към сляпо следване, без каквито и да било критерии за резултатите. Това не е рядко явление в религиозни общности, където се цени главно "вярата". "Слушай сърцето, а не ума!" - е девизът на тези хора; но в случая "сърцето" на последователя е една формирана емоционална тенденция (а не истинска интуиция), която може да подвежда повече и от средно развития разум. Отново, това може да доведе до трудно преодолими светогледни деформации.

4. "Изсушаване" на учението, безплодни интелектуални зацикляния. Това е другата крайност, която може и да не навреди много на човека пряко и скоро, но със сигурност ще дисбалансира развитието. Когато интелектуалното разбиране излезе от отредения му коловоз и започне да претендира за духовна реализация, може да се появи и фалшива гордост - псевдодуховност.

5. Сериозни причини за опасения относно духовния наставник или психологичния ръководител. Който и да изпълнява функцията на светогледен консултант, отговорността му е огромна. Често се случва обаче той да я поема неоправдано и тогава тази опасна тенденция може да бъде прекъсната само от отсрещната страна. Вж. за предлаганите критерии относно духовния учител" и "Коренни падения в тантра".

КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ

Има определена разлика между тясноспектърните и преобладаващо опасните насоки. При първите се касае за методи, които са за по-напреднали същества (т.е. не могат да бъдат разбрани и практикувани вярно по чисто еволюционин причини от повечето хора) или съобразени с особени индивидуалности или ситуации, които са рядкост (поне в днешно време). При вторите имаме дефинитивно повишен риск - и това са обикновено пътища, които е най-добре никой да не поема, доколкото има изобилие от по-безопасни и достатъчни ефективни техни заместители. В крайна сметка обаче, и двете групи попадат във високорисковата група, що се касае до над 95% от популацията.

1. МНОГОЧАСОВИ МЕДИТАЦИИ, МОЛИТВИ И ДР., В УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНА СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ. В някои стари книги, предназначени за специално подготвени монаси, се дават такива препоръки; обаче съвременните наставници, дори аксетично ориентираните, съвсем не съветват по този начин масите. Напр. Свами Шивананда описва достойнствата и проблемите при отшелничеството и заключава, че "само много силните индивиди са способни да "горят" в самота с години. Останалите трябва да поддържат стремежа си чрез общуване със себеподобни." За тях се препоръчва усамотение само по няколко дни месечно. В противен случай не само практиката може да бъде неуспешна, но и да настъпят психични деформации, физиката да стане анемична и т.н.
2. КАТАРЗИСИ, КОИТО ЗАЦИКЛЯТ В БЕЗСЪЗНАТЕЛНИ ИНСТИНКТИВНИ ПРОЯВИ. Задачата на градивния катарзис е да повиши нивото на себеосъзнаване към подтиснатите "в мазето" части от съществото ни и така да ги интегрира на по-високо равнище. Обратно на това, ако по време на психоразтоварването се загуби осъзнаването, то не само не допринася за духовното развитие, но може да закрепи подсъзнателно управляващите ни инстинктивни подбуди.
3. ПРОБЛЕМАТИЧНИ ОТ ЗДРАВНА И/ИЛИ СОЦИАЛНО ЕТИЧНА ГЛ.Т. ПРАКТИКИ. Особено внимание е необходимо, ако при това се насърчават неща като насилствени действия (определени тълкувания на джихад, превръщане на бойните изкуства в побойничество), групов секс, употреба на наркотични субстанции, постоянно непълноценно хранене или рязко съкращаване на часовете на съня. Също така е опасно, когато човек се подложи на резки смени в съзнателното си ниво, като ту се пречиства най-усърдно и прави много духовни практики, ту се "заземява" чрез задръстване с месо, алкохол, тютюн и т.н., както и чрез фиксиране върху придънните нива на светското. Няколко такива флуктуации за малко на брой години могат да разрушат и най-здравата психика!
4. БИОЕНЕРГИЙНИ ПРАКТИКИ "НА СЛЯПО". Човек не може да се ориентира правилно в тези явления нито по описание, нито чрез "интуиция", ако няма реално доказуемото им възприемане и конструктивно управляване. Да се разчита на въздействие отвън, без да се направи нищо за оптимизиране на собствения начин на живот, не може да е правилна стратегия. По-доброто е човек да работи с енергийни практики, в които вярва, първо върху себе си, вместо да бърза да приема или отдава "биотокове".
5. ЕКСТРЕМНИ ФИЗИЧЕСКИ И ДИХАТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ. Тук трябва да се споменат не само крайно сложните упражнения от хата йога, лесни само за потомствени акробати, но и продължителните обърнати пози. Наблюденията сочат, че освен преките рискове за органите в главата и шията, има вероятност от развитие напр. на маниакални състояния с неоправдано повишени представи за собствените постижения. Леките дишания за начинаещи са обикновено полезни. Но всяка пранаяма, свързана с много дълго задържане на дъха или с продължителни резки дишания, влиза в категорията на съмнителните от здравна гл.т. занимания. Отделни индивиди могат да хармонизират получената чрез това енергия, но обичайно тя се пропилява за прозаични неща, а натоварването на белодробната тъкан си има граници.
6. "АДВАИТИРАНЕ". Веданта и Джнана йога предполагат фин интелект и висока степен на душевна чистота, без тях те се израждат в илюзорни самовнушения, раздуване на егото и най-тревожното - невъзприемчивост към каквито и да било конструктивни съвети (те се подвеждат от "последователя" под общия знаменател на "илюзиите").
7. ЗАЦИКЛЯНЕ В ГАДАТЕЛСКИ ПРАКТИКИ. От древността са били ползвани определени способи като хирология и астрология в качеството си на спомагателни в житейската и духовна реализация. Но да се обляга целия живот върху тях или да се парадира пред другите с тяхното мнимо или действително владеене - това е вече сериозно отклонение от пътя. Подобно на предната точка, тъй като се касае за предимно теоретични дисциплини, непосредственият здравен риск може да не е голям, но блокирането на съзнателното развитие, при това с мисъл, че уж са достигнати висоти, е достатъчно проблематично.