ОСНОВНИ ФИЛОСОФСКИ ВЪПРОСИ

ЛОГИКА И ИНТУИЦИЯ

М.И.Р. представлява проект за интегрално търсене и установяване на принципи, приоритети и практически способи, благодарение на които да бъдат развивани модели за цялостно усъвършенстване и вътрешно интегриране на индивида, както и включването му във взаимоподпомагащи се отношения.
Таблицата по-долу представлява един вид гръбнак на теоретичната концепция, залегнала в основата на проект М.И.Р. Това е опит за едно енциклопедично начинание, насочено към човека и заобикалящите го проблеми. Целим да дадем не конкретна, предварително избрана гледна точка, а да посочи интегралния характер във всяка от възможните и да ги представи, доколкото е възможно, като "казването на едно и също нещо на различен език"; да намери принципното, всевалидното, което да бъде посочено като "общочовешки екстракт" в стремежа към единение на човешката раса.
Водени от интегрални критерии, можем да предложим такава структура, която да постави човека в лоното на заобикалящата го природа и универсалния набор от позиции, съдържащи построението на нашия човешки свят.

ТАБЛИЦА НА СЪЗНАТЕЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
Най-кратко представяне на обективно-субективното съчетаване при М.И.Р.

ЛОГИКА	ИНТЕГРИРАНЕ	ИНТУИЦИЯ
ИНФОРМАЦИЯ	ИЗРАЗ	ЕСТЕТИКА
ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ	ПРИРОДА	ВИБРАЦИИ
ТЯЛО	ЧОВЕК	ПСИХИКА
ОРГАНИЗАЦИЯ	ОБЩЕСТВО	ЕТИКА
ФИЛОСОФИЯ	СВЕТОГЛЕД	ДУХОВНОСТ

В лявата половина на таблицата стоят интелектуалните, логически и разсъдъчни категории, докато вдясно са посочени интуитивните, дифузно отразяващите и художествени измерения на съзнанието. (Някои считат, че има и съответствие на субективността с дясното, а обективността - с лявото полукълбо на мозъка, чакар че нови данни сочат, че това е твърде относително.) Целта на тази схема (наричана и"таблица на съзнтелното пространство") е да даде работен модел за картата, по която се движи човешкото възприятие за околния свят и собственото живеене в него. Като цялостен предмет М.И.Р. ще включва за неспециалиста най-същественото от всички споменати по-долу насоки, а за специалиста - плюс задълбочаването в собствената му област.
Старият термин за проекта М.И.Р. изобщо беше "антропорелогия" и също така ието на таблицата беше "антропорелогична". Тя обхваща субективната страна на съзнанието, т.е. всичко от дясната колона на таблицата) и обективнонаучната лява колона. Последните две значения не са разширени така произволно, както изглежда - в древността те действително са обхващали много по-широк спектър от познания и умения в споменатите раздели. След установяването на новия термин М.И.Р., "антропорелогия" остана като по-тесен термин, обозначаващ учение за постигането на хармония между обективното и субективното съзнание, респ. между активността на двете мозъчни хемисфери.

Приведената схема, разбира се, само приблизително отразява разделянето на дисциплините. Някои от тях, поради специфичните си изисквания, съдържат значителен процент и от "противоположния" им подход, например философията се стреми да приложи разума и към необозрими чрез него проблеми от субективно естество, социологията борави както с проценти, така и със субективни мнения, екологията се издига над природознанието чрез синтетичната си насоченост, радиото и телевизията произхождат от изкуствата, но претендират за обективна информация и т. н. В действителност едностранчивостта винаги е имала пагубно влияние върху развитието на личността и обществото и само интегрирането на двете половини от човешкия опит може да донесе оптимизиране на живота. Истинският подход към последния трябва да включва еквивалентни съотношения анализ (раздробяване) и синтез (обединяване) и да бъде както обективен (външен), така и субективен (вътрешен). Трябва да се стремим да не допуснем както заслепението на науката, така и извращенията на религията. Така мирогледът ще се крепи "и отляво, и отдясно", т.е. върху логиката и интуицията, върху принудата на материалните факти и неопределимата свобода на духа. Ще намалее относителният дял на хората, привързани едностранчиво само към академичната информираност, само към утилитарната прагматичност или само към емоционалната екзалтираност – в полза на уравновесеното развитие, включващо знание, умение и вдъхновение. Медицината ще стане по-цялостна и адекватна на човешката същност; историята ще изучава и развитието на човешките съзнания през вековете, а не само сухите хроники; жилищата ще са и ергономични, и красиво оформени; бизнесът ще е по-тясно свързан с дарителството и т.н. И ако определен подход, напр. в медицината, образованието, бизнеса или културата е резултатен и конструктивен, въпреки че се обяснява по различен начин според различните мирогледни, национални и социални различия, усилията за оползотворяването му трябва да станат всеобщи. Обратното, доколкото вече има предостатъчно информация за редица неконструктивни подходи към живота (свързани с насилие, разврат, евтини сензации и зрелища, нездравословни, но добре рекламиране храни и т.н.), възпроизвеждането на тази информация (напр. с цел "пълнота на изданието") не е в стила на Антропорелогията. По-скоро е необходимо да се предложат методи за ограничаване на тези влияния, слагайки все повече неща на другото блюдо. Възпитанието на децата по интегрален и целенасочен начин би премахнало по естествен път много от съществуващите сега социални недоразумения и конфликти.

Научният метод на познание. Научният метод, според известния американски физик Файман, се състои накратко в следното: “наблюдение, размишление, опит”.
Но какво е самото познание? – Ето как е обяснено във “Файмановите лекции по физика”:
“Какво значи “да разберем” нещо? Представете си, че сложният строй от движещи се обекти, който е светът, е нещо като гигантски шахмат, на който играят боговете, а ние следим тяхната игра. Не знаем правилата на играта; всичко, което ни е разрешено – това е да наблюдаваме играта. Разбира се, ако погледаме по-дълго, все ще схванем някакви правила. Под основни физични прозрения, под фундаментална физика, ние разбираме правилата на играта…
Но откъде да знаем, че правилата, които сме “усетили” са истински верни? Съществуват, грубо казано, три начина на проверка.
Първият – имаме мислени положения, когато природата е устроена (или ние я устройваме) твърде просто, само от няколко части; тогава може точно да се предскаже всичко, което ще се случи, проверявайки същите тези правила.
Вторият: от същите тези правила да се изведат нови, по-общи. Дълго време можем да разполагаме с правило, което работи превъзходно навсякъде, даже когато детайлите на процеса са неизвестни, и изведнъж – изплува ново правило. Най-интересни в тоса явленията в новите места, там, където правилата не могат да се приложат, а не в местата, където те действат. Така се откриват нови правила.
Третият начин да се убедим, че нашите представи за играта са правилни, слабо оправдан по същество, е най-мощният от всички. Това е пътят на грубите приближения… Ние често повече или по-малко разбираме природата, макар да не знаем и да не разбираме всеки ход на отделната фигура.

Духовните пътища. Право на всеки е да избере своя път на познание и да прилага методите, съответни на този път. Докато в науката се визира повече външният свят като обект на познанието, при религиозните и особено мистичните движения, фокусът е преместен навътре; не само познавателните способности на ума, но и опитът влиза в съображение при идентифициране и оценяване на вътрешните състояния на човешката душа. В действителност, теоретично обосноваване се прави главно от теологията, докато практическата религия и мистика се задоволява с авторитета на някой свой велик предшественик (гл. първата) или на собствените си преживявания (гл. втората). При все това, в зависимост от това дали съответното духовно течение среща множествени потвърждания от хора, които активно са го изследвали, или само у "сляпо" вярващите, може да се говори за "научна" или "ненаучна" религия. В днешното предимно научно време дълг е предимно на учените да се оттърсят от предубежденията си и вместо да отхвърлят сляпо (ненаучно) духовните пътища, да ги отсеят според научните критерии, признавайки и вътрешното им измерение.

Равносметката. Обезателно ли е да съществува разделение в израстването на личността – по пътя на науката или по пътя на религията? Днес е все по-ясно, че всъщност и двата пътя водят към една цел – интегралното усъвършенстване на индивида. Това красноречиво е описано в напр. книгата “Дао на физиката” от Фр.Капра, където се прави паралел между източните учения и съвременната квантова механика. Нещо повече – необходимо е двата пътя да се слеят, за да се осъзнае човек в собствената си цялостност. Векове наред науката и религията са били в антагонистични позиции. Това разделение е абсолютно изкуствено и обслужва единствено невежеството на болшинството от хората, за да могат те по-лесно да бъдат манипулирани. Така в повечето общества доминантна е била религията, която е забранявала всякакъв научен подход в разбирането за света. В други общества доминира науката, но в един чисто материалистичен аспект, който лишава хората от шанса за духовно самоосъзнаване. Законите на обществото се сменят, но законите на физиката, химията и биологията продължават да действат! Те могат да се допълват, да се обогатяват, но с това тяхната значимост нараства още повече. Според нас съществуват и фундаментални духовни закони (вж. "Светоглед"), както и всички материални закони са напълно съвместими с тях.
________________________________________

ДЕН-ЖИВОТ

Александър Геров

Изпълнен с хора и съдби,
със болка и със радост ясна,
със труд, с амбиции, с борби -
денят припламна и угасна.

Аз бях край теб. Ти бе край мен,
дорде вечерница замига...
Не ти ли стига този ден?
Защо, кажи ми, ти не стига?

А мен ми стига. Утре пак
кръгът познат ще се затвори.
И във притихналия мрак
Вселената ще заговори.

Това е същността. Смирен,
приемам кръговрата странен.
И съм разбрал, че всеки ден
на цял един живот е равен.